Граждански или политически са протестите, които девети ден се леят в София и други градове от страната?

Сред хората, които са по площадите, се забелязват и много политически фигури, някои от които държат речи пред участниците в протестите, други се изказват по телевизорите, трети дават интервюта за сайтове, или набират привърженици в социалните мрежи.

Това накара “Труд” да се обърне към личности от различни сфери на обществения живот с въпроса: Как оценявате протестите - като политически или граждански?

Цветозар Томов, социолог:

Протестът не е манипулиран

Всякакви конспиративни теории по отношение на този протест са лишени от какъвто и да е смисъл. Протестът не е манипулиран. Това е видимо от пръв поглед. Достатъчно е човек да мине през площада и да се убеди.

Че има провокатори и опити за провокации, сигурно има. Винаги има кой да се опитва да лови риба в мътна вода. Въпросът е дали ще успее. Засега няма такива признаци.

Някои смятат, че енергията на протеста ще намалее, но засега няма такива признаци. Напротив, от ден на ден протестът става все по-мощен и се протестира на все повече места. При такива обществени изригвания положението на властта е неспасяемо. Трябва да си ходят час по-скоро. Ако не могат да го разберат, жалко за тях. Усложняват собственото си положение.

Стефан Димитров, композитор:

Правим малка крачка напред, а след това се плъзваме назад

Има основание за тези протести, иначе едва ли щеше да има толкова хора, които да стоят до посред нощ. Вярно е, че има нужда от промяна. Мисля, че тази проява трябва да има център, защото най-лесно е да казваш “аз не искам тия да са, аз не искам тоя да е”, ама какво предлагаш? Хората с политически интерес просто ще се възползват от ситуацията, защото едва ли някой ги е поканил. Самото народно движение, ако така го наречем, едва ли има водачи. Те са различни групи от хора, които сами по себе си са недоволни, било то от правосъдна система, от данъци, здравеопазване...

В края на краищата ще има хора, които ще се опитат да се качат на този влак на протестите и едва ли ще бъдат желани от хората. Защото гледах - ние не искаме президента, ние не искаме министър-председателя, главния прокурор, но добре какво искаме? Ако искаме хаос в държавата, това е най-лошият вариант.
Единственият начин да се избере система на управление и някой да управлява, е изборите. Когато дойде този момент, май наистина хората трябва да мислят повече.

Васил Тончев, социолог:

Основният дразнител е поведението на главния прокурор

Очевидно е, че в протеста има и елемент на търсене на изгода. Факт е, че 80 на сто от тези, които са на площада са млади хора - между 15 и 30 годишни.

На протеста са и леви и десни формации. Обяснението е, че бяха предизвикани. Безспорно е едно - че това единство е с кратък хоризонт. Основният дразнител, всъщност е поведението на главния прокурор, който с резките си реакции и най-вече с влизането в президентството предизвика тази вълна. Иначе спокойно щяхме да си отидем на редовни избори. Това вероятно пак ще е така, но вече по един съвършено различен начин.

Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса:

Маргинали има, но младите са движещата сила

В България има съвършено нова ситуация и това се дължи на преминатата критична точка на социално недоверие към политическата система като цяло, към отделните участници и, което е най-важното: в момента младите хора са движещата сила на този протест.

Винаги ще има хора и партии, които ще искат да се възползват от ситуацията. Но момента е назрял, критичната точка е премината. Протестите са граждански и в това е разликата им с предишните.
Младите хора, които недоволстват, искат да градят бъдещето си в България и в това е надеждата на всеки по-разумен човек и по-разумна организация. А че ще има разни маргинали, които ще искат да се възползват - тях винаги ги е имало. Нещата са узрели вече. Досега я нямаше тази критична маса, която е в състояние да променя възгледите и състоянието на обществото. Но сега тя е налице. А че думата “политика” звучи унизително, и “политик” далеч не звучи гордо, това отдавна го очакваме, случило се е, а сега вече е и публично обявено. И управляващи, и опозиция не са готови по собствено желание, дори не са в състояние да оценят реалността на сегашната действителност в България.

Любомир Кючуков, дипломат, бивш зам.-министър на МВнР:

Гражданските протести са политически, но не са партийни

Протестите безспорно са политически. Те не могат да бъдат други освен такива, но те не са партийни, а граждански. Второ, те са предизвикани от една ясна цел - натрупаното, експлоадиращо недоволство от всичко това, което се случва в страната.

Резултат са на липсата на сигурност, липсата на справедливост и пълната липса на доверие към управляващите от страна на гражданите. Да, при всички управления е имало корупция, но тук тя беше изведена в система. При това структурирана, ешалонирана, която се е обзавела със своя финансова пирамида, която си е осигурила подкрепата на част от съдебната система и която си е осигурила своя комфорт в голяма част от медиите.

И точно това е нещото, което изкара толкова много български граждани по площадите и улиците на България. Политическите партии се опитват да се ситуират вътре в протеста, но това не означава, че протестът е партиен или се доминира от някоя политическа партия.

Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова, геополитически анализатор:

Протестите имат повече разрушителна сила

Протестите започнаха уж спонтанно, но всъщност имат своята политическа цел, която е ориентирана към дестабилизация на държавата. Тази дестабилизация е подчинена на идеята за битката за власт и пари.
И тази власт е свързана с провалили се в миналото политици като Христо Иванов, ген. Атанас Атанасов, Мая Манолова. Втората страна на протестите е, че пандемията и социалната изолация дадоха шанс недоволството да е повод за социализация на обществото. Трето и най-съществено е, че тези протести, мотивирани от провалени лица в миналото, не дават ясна визия какво ще предложат като свалят това правителство. Против мафията и против корупцията - това беше актуално през 30-те години преход. ГЕРБ - добри или лоши, направиха действия, които гарантираха държавността по време на пандемията и постигнаха най-големия си успех в своето управление - влизането на България в чакалнята на еврозоната. Тези протести имат повече разрушителна сила, те нямат ясна визия и са ориентирани към разрушаване на държавността, а в момента държавата е гаранция за бъдещето на обществото.

Акад. Георги Марков, историк:

Треперя и се моля да не се пролее кръв

В условия на пандемия е безумие да се правят митинги и да се събират хиляди хора на едно място. А при тази икономическа криза също не е разумно да се искат предсрочни избори, защото трябва да преживеем зимата, която ще бъде трудна.

След 9 месеца ще има редовни парламентарни избори и народът ще си каже думата. Излишно е да се създава политическа криза, която да се прибавя към здравната и икономическата. Не бива хората да се палят и да скачат по площадите и да бъдат използвани от някои олигархични кръгове. Виждам, че забравеният министър на правосъдието Христо Ивнов вече влезе в новините с неговата партия. Не бива да се преиграва и по отношение на ДПС. Според мен случилото се в Росенец беше преднамерена акция за изостряне на отношенията. Участници в протестите, които искат да протестират граждански, те биват използвани политически. В това отношение треперя да не се пролее кръв. Изследвал съм исторически гражданските протести в България. Някои смятат, че кръвта с кръв се измива, което не е така. Един провокатор само да хвърли бомба в митинга и това е достатъчно. Дано да не се пролее кръв - всяка вечер се моля за това. А някои имат интереси да се случи.