Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Противопоставяне между ГЕРБ и БСП генерира политически блокове

С началото на 2017 г. настъпва и времето за преглед на предстоящите политически процеси и хоризонти. Основните като че ли ни бяха завещани от политическата 2016 г. В края на 2016 г. имахме новоизбран президент, издигнат от левицата, но със силно подчертан мажоритарен резултат, надхвърлящ електоралния й мащаб. В края на 2016 г. имахме и отиващо си 43-то народно събрание, правителство в оставка и ясен хоризонт, че през пролетта на 2017 г. ще има предсрочни парламентарни избори. Това са основните щрихи, но как изглежда действително теренът, на който се позиционират основните политически партии – и утвърдени, и новоизграждащи се.

Социологически теренът изглежда по следния начин. Първите национално представителни данни, които изнесе изследователски център „Тренд“, показват няколко основни момента. От една страна, имаме очертаваща се „двуполюсна“ надпревара между ГЕРБ и БСП, с преднина от 3% в полза на партията на Борисов към момента на терена на изследването.1 За това открояване на първите две политически сили допринесоха и президентските избори, макар че този ефект вече е по-скоро на втори план. В допълнение виждаме изостряне на политическата реторика от средите на БСП към опонентите им от ГЕРБ. Последните дни от живота на 43-тия парламент също бяха доминирани от такова противопоставяне.

От друга страна, регистрираме, че данните показват добра кондиция на Обединените патриоти, традиционни нива на подкрепа за ДПС и пробив на новата политическа формация на Веселин Марешки „Воля“. Тоест, виждаме всички основни субекти, които са били в челото и на резултатите от президентския вот.

Социологическите данни, засягащи субектите Реформаторски блок, ДСБ и „Да, България“, не са окуражителни по различни причини. За РБ и ДСБ това се дължи на лидерските противоречия и разделителни линии, които произвеждаха последователно. За „Да, България“ това се дължи на новостта на формацията, ниската степен на разпознаваемост, граничеща със столично покритие и определени концентрирани среди в социалните мрежи.

Един друг основен извод – социологически теренът изглежда окрупнен, а фрагментарната структура на 43-тия парламент по-скоро се приготвя за архивиране. Такъв логично е и политологичният анализ, към днешна дата, подчертавам. Вдясно имаме хегемония на ГЕРБ, а алтернативните десни решения произвеждат битка вътре в себе си и за себе си, синдром на десницата, който трябваше да е отдавна забравен. Последните публични дискусии сред някои от малките десни/либерални формации, даже дават повод да говорим, че там има възход на идеологията „нашизъм“. Вляво имаме хегемония на БСП или по-скоро възстановяване на добре забравеното старо положение. Отново говорим за окрупняване. На практика АБВ, „Движение 21“ са свили и малкото си електорално влияние. В политическия център е устойчивото ДПС и новосформираната „Воля“. Метафорично казано, от комасацията на политическия терен печелят големите, особено полюсните играчи.

Какво можем да очакваме? Сякаш вече виждаме и основните заявки, които тепърва предстои да се развиват. От една страна, имаме курса „Нинова“. Този курс се артикулира през формулата за обновление на левицата, включително кадрово, пласиране на „лява“ оферта към обществото, реторика за алтернативата на управлението и други социални ангажименти. Всичко това се развива и на фона на търсено противопоставяне с ГЕРБ. Нинова дава заявка, че БСП иска властта, а като неин лидер тя много добре знае с кого трябва да говори и на кого да се противопостави.

От другата страна стои ГЕРБ. Станахме свидетели на елегантен отказ от властта от страна на Борисов вследствие на загубата на президентските избори. Този ход може да е дискусионен, но изглежда, че за средите на ГЕРБ той е логичен. Можем да осмисляме това решение като условие за стартиране на своеобразен ребрандинг в редиците на ГЕРБ. Вече виждаме и изкристализиране на тази промяна, фундаментът за нея впрочем се поставяше през цялата втора половина на 2016 г. Заявката е за консервативно идеологизиране на политическата сила, пласирането на оферти, които да докоснат електората по копнежа за националния суверенитет, отстояване на национална идентичност, видяхме и изказването на Борисов в националния ефир, засягащо интеграцията на ромското малцинство.

От този сбит преглед можем да изведем следните изводи и хипотези за предстоящото. Първо, в крак със западните тенденции, и тук виждаме възраждане на идеологиите, чийто авангард в най-голяма степен се стремят да са ГЕРБ и БСП. Второ, такова противопоставяне, вклиняващо освен лидерско противостоене, но и съдържателна битка на идеологически алтернативи, е крайно необходимо. Обратният вариант е както на последните избори от 5 октомври 2014 г. – абдикация от предизборна борба, с последваща следизборна кампания за позициониране и опортюнизъм.

 

Възможен е нов „двуполюсен модел“

Можем да говорим и за едно ново издание на „двуполюсния модел“, противопоставящо годините на управление на двете формации след 1989 г. и техните интерпретации. Вероятното отражение ще е по-скоро блокови мнозинства и разделения, а не еднопартийни управления. Другата особеност на това противопоставяне е, че ще разчита и на политическия център, т.нар. балансьори.

 

*Авторът е политолог от Изследователски център “Тренд”.

1

 Цитираните данни са от обявеното на 24 януари 2017 г. от Изследователски център „Тренд“ национално представително проучване на обществените нагласи с терен 10-17 януари 2017 г.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Още ли има -и-д-и-о-т-и- и -о-л-и-г-о-ф-р-е-н-и-, които са готови да гласуват за най-крадливия и вреден за България маймун бойко борисов? Малко ли са милиардите, които открадна, искате още милиарди да му подарите и да мизерувате заради неговото щастие и неговите айдуци котараци?

  2. “…видяхме и изказването на Борисов в националния ефир, засягащо интеграцията на ромското малцинство…” – това е една от основите , върху която герберастите възлагат надежди за спечелване на голям брой гласове . А както е известно , циганите току така не си подаряват гласовете – продават ги на който даде повече . А кой има най-много пари в момента – герберастите – около 20 млн.лв. на влог . А защо така настойчиво искат мажоритарен вот герберастите – защото имат пари да си купят колкото гласове им трябват .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.