Пиян шофьор спретна гонка с полицаи, за малко не блъсна униформен

Тежко ранената жена при катастрофата с кон край Градец е вън от опасност

Поредна катастрофа с ТИР ограничи движението между Монтана и Враца

Кунг-Фу Театърът на Джеки Чан с премиера в София на 4-ти декември

Борисов към шефа на НАТО: В следващите години продължаваме с придобиването на нови бойни самолети, кораби и бойни машини

Изпълнителният директор на „Топлофикация София“ подаде оставка

Красимир Вълчев: По 70 млн. лв. за училища и детски градини в следващите 3 години

Каролев: Съдия Дишева трудно ще ме убеди, че е независима след „случайностите“ в делото за Банско Докато мъжът й все още е шеф в Демократична България, тя обръща 15-годишна съдебна практика, напомни икономистът

Измамници завлякоха трима бизнесмени с над 75 000 лв.

Сдружение събира зимни шапки, шалове и чорапки за бедни деца

Лекари спасиха дете, пъхнало топче в носа си

Почина Христо Христов – политикът-търговец от най-висока класа Той управляваше външната търговия на България през социализма и осъществи сделки за милиарди

Иван Гешев: Ако ме харесват като главен прокурор, това означава, че нещо не е наред

12 работници в нелегалната фабрика за цигари в село Труд получиха присъди

Синът на Антония Петрова-Батинкова проходи на 9 месеца (ВИДЕО)

Проучване на „Алфа Рисърч“: Зачестилите пътни инциденти са с най-силен обществен отзвук през летните месеци

Графика: „Алфа Рисърч“

Зачестилите пътни инциденти са с най-силен обществен отзвук през летните месеци, това показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 23-30 септември 2018 г.

Събитията, които анкетираните определят като най-значими за изминалия период, показват кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху равнището на доверие към властта и коалиционните партньори, отбелязват от агенцията. Топ 6 събития включват – катастрофите по пътищата и инцидентът край Своге (51%), поскъпването на природния газ (36%), реакциите на властите срещу разпространението на чумата по животните (32%), напрежението между правителството и президента (31%), смяната на министри от правителството (28%), конфликтите и обвиненията между лидерите на ОП (25%).

Графика: "Алфа Рисърч"
Графика: „Алфа Рисърч“

Две трети от анкетираните са на мнение, че противоречията в управляващата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен преките негативи, които всеки конфликт носи, тези публични взаимоотношения залагат и по-дългосрочни капани. Те атакуват „отвътре“ основното послание на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да произвежда стабилност в обществото, пишат от агенцията.

Другата очертала се ос на напрежение през изминалото тримесечие – между ГЕРБ и президента – води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава. Положителното отношение към него намалява от 54 на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа. Това показват и отговорите на директния въпрос „Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?“. Според 66% вината е основно на правителството, според 34% – на президента. За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор, пишат от „Алфа Рисърч“.

След леко съживяване през юни, рейтингът на Парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието. Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто на критика.

Графика: "Алфа Рисърч"
Графика: „Алфа Рисърч“

От проучването става ясно още, че управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, отблелязват от „Алфа Рисърч“. След края на Европредседателството, правителството губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи – чумата по животните, срива в Търговския регистър и особено, трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си. На този фон, парламентарната опозиция, в лицето на БСП, запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на нивата от месец март).

Що се отнася до министрите, няма значима промяна в персоналните им рейтинги, с изключение на този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три световни първенства го поставя до първото място за „най-успешен министър“ (25.1%), и до второ в общия индекс на доверие, веднага след вицепремиера Томислав Дончев, пишат от социологическата агенция. Външният министър Екатерина Захариева запазва трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов[1].

Към момента електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори. В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите, партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери, пишат от „Алфа Рисърч“. ГЕРБ намалява с 2.3% електоралната си подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22.2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2.5%. БСП остава на практически същите си позиции от юни (19.7%), без да привлича нови избиратели.

Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% вот от всички избиратели те биха  прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции.  Освен това, както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели, отбелязват от агенцията.

Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче, само за три месеца достига до 6.6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешно-партийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията, пишат от „Алфа Рисърч“.

4

Както и в предишните проучвания, Воля остава под 4%та бариера. Лек ръст се наблюдава при Демократична България (2.9%).

Макар да оставя впечатление, че избори в момента биха произвели относително същата политическа ситуация, подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива, уточняват от агенцията.

Всички български партии без ДПС се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, посочват от „Алфа Рисърч”.

Политическото говорене и реалното отношение на обществото към европейската тема обаче се разминават: „54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44% по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС”.

3

Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на обществените нагласи, провеждан от агенция Алфа Рисърч. Проучването е национално представително и е реализирано в периода 23 – 30 септември 2018г., чрез пряко стандартизирано интервю лице-в-лице, сред извадка от 1027 души, формирана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол и образование.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.