Проучване на "Екзакта": ГЕРБ води с 23,5%, три партии се борят за второто място

Снимка: Екзакта

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това показва проучване на "Екзакта Рисърч Груп".

Изследването на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено със собствени средства в периода 6-12 октомври сред 1025 пълнолетни българи в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано "face to face" интервю.

Лидери са ГЕРБ, а за второто място се борят три партии - "Продължаваме промяната" (ПП), "Има такъв народ" (ИТН) и БСП. Над 4-процентовата бариера за влизане в парламента са още "Демократична България" (ДБ) и ДПС. Под прага, според проучването, остават "Изправи се БГ! Ние идваме", ВМРО и "Възраждане".

Ето как изглеждат и нагласите в проценти според "Екзакта":

ГЕРБ-СДС получава 23,5% от гласовете, ПП – 15,5%, ИТН – 15,2%, БСП – 15%, ДБ – 10,2%, ДПС – 9,4%, ИБГНИ – 2,6%, ВМРО – 2,5%, "Възраждане" – 1,9%.

Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП, коментират социолозите.

До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември, посочват още от социологическата агенция.

Разочарованието от партиите след вота на 11 юли

По данни на социологическата агенция всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. 1/5 от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани, уточняват от "Екзакта Рисърч Груп".

81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ.

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си.

Електорална активност

Според проучването 52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклариращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял - около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Проучването регистрира над средната мобилизация за гласуване на президентските избори сред мъже, високообразовани хора, както и жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на "Изправи се БГ! Ние идваме" са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и 2/3 от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на областните градове и на селата.

Опасения, свързани с гласуването

Опасения, свързани с гласуването13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува.

Опасения, свързани с електронното гласуване, имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По 1/3 от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с COVID-19 при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика