Мирослав Найденов: Решенията на директора на Агенцията по храните не могат да бъдат взимани еднолично

Шест години от атентата на летище „Сарафово”

Д-р Цветеслава Гълъбова: Парите за психиатрична помощ са срамно малко

Мирослав Хинков: В България не ми се е случвало друг път да не ме проверят на летището

Ветровито и облачно ще е времето днес

Тръмп объркал изказването си след срещата с Путин

Животновъди излизат на протест пред Министерски съвет

САЩ и Великобритания с опасения от активизиране на руските тайни служби след края на Мондиал 2018

САЩ обмислят нови санкции срещу Русия

Тереза Мей заплашила недоволните в своята партия с избори

Най-добрите български лекоатлети ще се състезават на Балканиадата в Стара Загора

181 години от рождението на Васил Левски

От Роналдо се очакват първо пари, а после футбол

Днес кандидатстваме за банковия съюз Прехвърляме част от надзорните функции на ЕЦБ

На 18 юли 2018 да почерпят

Проучване на Института за политика: Българите са по-скоро оптимисти за европредседателството

Три месеца преди България да поеме председателството на ЕС, българските граждани са по-скоро оптимистично настроени, разпознаващи лидерството на министър-председателя на терена на международната политика, но със заявка към действия с подчертана защита на националния интерес.

Това сочи проучване на Института за политика за обществените нагласи към европейските политики в България и оценката на българите за готовността на страната ни за провеждане на председателството.

Изследвани са хиляда пълнолетни български граждани в пряко стандартизирано интервю, проведено в 56 населени места с различна големина на населението през месец септември.

Първата група въпроси са насочени към основните предизвикателства пред българските граждани като представители на европейската общност. Изследването установява страх от приемането на еврото като национална валута (59%) и висока степен на неразбиране на ползите от този акт. Като основен аргумент в подкрепа на въвеждането се изтъква развитието на едър и среден бизнес (43%). Противниците на тази идея (47%) посочват като основен мотив за негативната си нагласа очакването за скрит скок на цените на стоките и услугите. Притесненията са особено силно изразени при хората с основно (80%) и начално образование (71%).

Резултатите очертават паралелното съществуване на проевропейски и патриотични нагласи, които обясняват одобрението (55%) към водената от Унгария и Полша национална политика. Най-голям дял от тях се наблюдава при избирателите в лявото и крайно лявото политическо пространство (70%), което се отнася и до населението над 56-годишна възраст.

Голямата тема за политиките спрямо емигрантите е характерна с високо неодобрение към действията и решенията на ЕС в тази насока (44%). Типично разбиране на проблема и висока толерантност имат по-младите хора (40%) и всички изследвани лица с най-ниския образователен статус. При последните обяснението идва от идентификацията им като настоящи или бъдещи емигранти.

На фона на проевропейските нагласи у българите се отчита висока степен на одобрение на Брекзит, разбиран като защита на националния интерес (48%). Левият спектър изследвани лица преобладават в този начин на мислене (62%).

Конкретните въпроси за предстоящото Председателство на България сочат добра оценка за готовността на страната ни (45%). По-големият процент от хората смятат, че отговорността за подготовката и провеждането му се носи персонално от министър-председателя (45%), следван от ресорния министър Лиляна Павлова (22%). Министерски съвет не е припознат като колективен ръководен фактор за председателството (9%). Същите нагласи се отнасят и до ролята на Президента (8%), който е разпознаваем като фактор за Председателството основно сред изследваните лица с крайно лява политическа ориентация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.