Проф.Аврам Агов, преподавател по „История на Азия“ в университета Лангара във Ванкувър: България е помагала на Северна Корея във войната с отглеждане на деца сираци и с медици

Известният български учен проф.Аврам Агов, който е родом от Долна Оряховица прави изследване на мащабен хуманитарен жест на България по време на войната между Северна и Южна Корея. Преподавателят по „История на Азия“ в университета Лангара във Ванкувър е разкрил, че отдавна е забравен факта, че страната ни преди 7 десетилетия се е ангажирала с отглеждането и обучението на деца сираци от Северна Корея, както и с изпращането на наши медици на мисии там. 

Началото на тази помощ е поставено през 1951 г., когато пристигат осиротелите корейски деца. Последните отгледани у нас азиатчета напускат страната през 1960 г. Живяли са в общежития в Долна Баня, Банкя, Пещера, Първомай и Мухово край Пазарджик. Някои от тези бази, в които са били настанени сираците са носели името на тогавашния държавен глава на Северна Корея Ким Ир Сен.

Това разказва проф.Аврам Агов, който е познавач на азиатския свят. Той е завършил философия с втора специалност история в Софийския университет. През 1991-1992 година е бил на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, след което завършва и магистратура в Харвард по икономическа и политическа история на Източна Азия. Учил корейски език в университета Йонсе в Сеул, Южна Корея и 6 г. работил в маркетинговия отдел на “Самсунг електроникс”. През 2001 г. получава от кметството на южнокорейската столица наградата “Почетен гражданин на Сеул”. Защитил е докторска дисертация по икономическа история в Университета във Ванкувър, Канада с фокус Източна Азия и Корея. 

„Останах изключително впечатлен от данните за международната програма, в която се включват Източно-европейски страни, които приемат над 5000 сирака. Монголия е посрещнала над 200 момчета и момичета, а най-много са били изпратени в Китай -близо 23 000 деца. България е приютила около 500 деца останали без родители по време на военния конфликт“, споделя професорът.

Децата са израстнали у нас след като са пребивавали 6-7 години. Получили са много добро образование. 
„Корейчетата са били предимно между 9 и 15-годишна възраст, но е имало и деца на 5-7 години. За настаняването им са били използвани бивши почивни станции, които са били превърнати в пансиони, а след период на адаптация са ги включвали в български училища. Имало е паралелки само с корейчета, но и смесени класове. Ходели са на бригади и лагери, включвани били в различни кръжоци и спортни занимания. Даровитите корейчета били стимулирани като дори на талантливо дете Министертвото на образованието предоставило цигулга, за да развива музикалните си заложби. Така малките севернокорейци били интегрирани у нас“, уточнява проф.Агов.

Когато започнал да се рови в забравеното минало, ученият се натъкнал на множество покъртителни истории, свързани с децата от далечната страна. Развълнувал се от любовта и грижовността, с която били посрещнати, отглеждани и обучавани. Те се превързали към своите учители като към собствени родители, а възпитателите ги приели като свои деца.

„Връзките им не били прекъснати дори и след като Северна Корея си прибрала младите поданици. Много писма до български възпитатели започват с обръщения: „Мила мамо“, „Скъпи родители“. Наричат България „втора родина“, казва изследователят.

Проф.Агов е установил, че най-голямата база с около 200 деца се е намирала в Банкя след 1953 г. Любопитен факт е, че Ким Ир Сен посещава Банкя по време на пребиваването си в България през 1956 г., за да види децата. А когато отново пристига у нас през 1984 г. Ким моли за среща с Георги Атанасов, един от директорите на общежиетието. Между двамата се завързва приятелство като са се срещали четири пъти. Георги Атанасов дори е завещал мемоари „Срещите ми с Ким Ир Сен“, а през 80-те години на миналия век е била поставена и мемориална плоча в чест на българо-корейската дружба на сградата на бившето общежитие в Банкя. 
През периода 1959-1960 година Северна Корея си прибира всички сирачета от страните, в които били пръснати. 

„България организира и други форми на хуманитарна помощ за Северна Корея. Българският червен кръст и властите иницират няколко дарителски кампании сред нашето население по време на Корейската война. В резултат на индивидуалните дарения и Червения кръст, България изпраща 128 вагона с храни, медикаменти, облекло, обувки и други продукти от първа необходимост в няколко влакови композиции за Северна Корея“, разказва ученият.

Повечето от корейските деца са завършили средното си образование у нас. Освен това България е приела и севернокорейски студенти непосредствено след края на войната през 1953 и 1954 година. У нас са пристигнали общо няколкостотин младежи, които се образовали във висши училища предимно по инженерни специалности, архитектура, хуманитарни науки и др. След прекъсване за кратко, този процес продължил до 80-те години на миналия век. Днес в университет в Пхенян се изучава Българска филология като преподавателите са завършили в Софийския университет.

„Открих факти, които свидетелстват за интересен случай, който дори може да се нарече уникален за Източна Европа с четирима студенти от Северна Корея. През 1962 г. назрява дълбок идеологически и политически разрив между Китай и Съветския блок, а Северна Корея първоначално (до към 1966 г.) взема страната на Китай във вътрешната Студена война на комунистическия свят. Тогава Северна Корея изтегля всички свои студенти от България и другите източно-европейски страни. Четирима от севернокорейските студенти решават да останат в България като настояват за политическо убежище. Стига се до обсъждане на казуса на най-високо ниво. Виждал съм документи по казуса на Полтбюро на БКП и дори е вероятно е имало консултации със Съветския съюз и лично с Никита Хрусчов, който е бил начело на комунистическия режим по това време“, разказва проф.Агов.

Той попаднал и на доказателства, че българското правителство решило да даде възможност на четиримата северно корейски студенти да продължат да пребивават у нас. Дори Държавна сигурност се намесила и помагнала на двама от студентите да останат в България. Друг любопитен факт е, че един от имигриралите у нас севернокорейски студенти е бил съквартирант на президента Желю Желев в студентските общежития.
Четиримата студенти са завършили различни специалности в Лесотехническия университет и в други университети. След като остават у нас държавните органи им осигуряват работа. След този случай назрява дипломатическо напрежение между Пхенян и София и се стига до там, че България не скъсва директно отношенията си със Северна Корея, но изтегля посланика от Пхенян за пет години, а КНДР също изтегля посланика си от София за този период.

Четиримата севернокорейци успели да се интегрират в България като тримата се задомили за българки и имат деца. На единият от тях внучката, която е родена в България, е завършила Сеулския университет.
Друга част от хуманитарната помощ за Северна Корея през 50-те години се е изразявала в изпращането на медицински екипи. В мисиите са участвали предимно хирурзи, ортопеди, много военни лекари, медицински сестри. 

„Първоначално тези медицински мисии са били секретни. Общо 179 български лекари и медицински сестри са участвали в тях по време на войната в Корея, която е взела близо 3 млн.жертви, и няколко години след войната. От Източна Европа общо към 1000 медици служат в Северна Корея. Реално България е изпращала цели военно-полеви болници с оборудване, медикаменти, консумативи и персонал. След войната са станали основа на днешните болници в азиатската държава“, изтъква проф.Агов.

Една мисия на нашите специалисти е траела между 1-2 години. Българските медици са пребивавали най-дълго в сравнение с колегите си от другите Източно-европейски държави, които са имали по-честа ротация на по 6-8 месеца. Наш лекар е загинал по време на войната в Северна Корея, но има и ранени. Тези мисии продължават до 1957-1958 година. В мирно време задачата е била да се изградят основите на медицинското обслужване в разрушената от войната държава.

Проф.Агов е попаднал на доклади и отчети, фотографии. Изпратени били изявени специалисти и когато се завръщат у нас почти всички стават доценти, професори със завидна кариера. През 80-те години на миналия век била подета инициатива за учредяване на пенсионен фонд за подпомагане на тези медици, които са жертвали живота си, но идеята така и не била осъществена.

„Животът в Северна Корея се нормализира много по-бързо в сравнение с Южна Корея благодарение на хуманитарната помощ. Реално Северът е бил изравнен със земята и е наподобявал лунен пейзаж. Американски генерал признава в интервю години по-късно: „Бомбардирахме на Север всичко, което се движи и всяка тухла, която стои върху друга“. След войната стартира програма за индустриализация и до началото на 60-те вече се е разглеждала като втората индустриализираща се държава след Япония в Далечния Изток. Америка пък е наляла милиарди в Южна Корея. Нашата помощ е свързана и със специфични индустриални обекти, които задвижват икономиката на Севера“, обяснява проф.Агов. 

Българският учен представил част от тези данни на научна конференция във Вашингтон и информацията предизвикала широк отзвук.

Проф.Агов споделя, че откритите от него факти ще включи в своя книга за Северна Корея. Научният труд ще разказва за разделението на Корея, за Студената война, за отношенията между Съветския блок, Китай, Източна Европа.

Снимки-личен архив

 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони