Европейска нощ на учените“ 2020 e инициативата за популяризиране на науката и нейните достижения - финансирана от Европейската комисия по програма „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020“, която се провежда за пета поредна година в над 300 града в Европа и по света. Основна цел на събитието е да приближи гражданите до света на науката, като представи научната тематика по атрактивен начин и на достъпен език.

Кодовото име на иновативния проект, в рамките на който е подготвена настоящата програма е FRESHER - абревиатура от английски език и означава Find Research Everywhere, SHare and expERience.

Фокус на събитията от Нощта тази година е темата за растителното здраве, обявена от ООН за 2020 г., която е насочена към бъдещето на планетата в контекста на опазването на растителния свят, екологията, ролята на растенията за здравето на хората, както и за икономиката, и много други сфери.

Тази година в рамките на проект FRESHER в българската инициатива участват 20 основни и 35 асоциирани партньори от цялата страна със специална програма в повече от 25 населени места.

Русенска търговско-индустриална камара е регионален организатор на събитието за град Русе вече пета поредна година. По традиция наши регионални партньори са: Регионален исторически музей и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

В програмата на проявата участват още учени от Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сред тях е проф. д.н.инж.Венелин Терзиев, който е редовен професор в Русенски университет „Ангел Кънчев“ и Военна академия „Георги Стайков Раковски“ в София. Той е доктор на науките по национална сигурност, икономика и социални дейности. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление. Има над 200 публикувани статии в научни издания, които са реферирани в Web of Science и SCOPUS.

В първите години след освобождението Русе е най-голям град и стопански център на Княжество България. Важното значение на града се определя от бързото му индустриално развитие и традиционните търговски връзки, които поддържа с дунавските страни. Международните стопански контакти дават възможност на немалка част от русенското търговско-занаятчийско съсловие още в предосвобожденската епоха да осъществи първоначално натрупване на капитали. И доста рано, още през 80-те и началото на 90-те години на 19-ти век, русенци се отърсват от дотогавашните си разбирания за използването на свободния капитал. Те създават първите акционерни дружества в страната: Акционерно спестително дружество “Гирдап” (1881 г.), Първо българско застрахователно акционерно дружество “България” (1890 г.), “Българска търговска банка” (1895 г.) и др. Към 1890 г. в Русе има 14 по-големи предприятия от фабричен тип на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. индустрии. Значителен растеж отбелязва и търговията. Само в периода от 1885 г. до 1903 г. в града са регистрирани 135 търговски фирми.

В тези условия през 1889-1890 г. в кафето на Оханес Енкарниян на ул. “Княжеска”, се замисля създаването на търговска организация - Първа българска частна търговска камара, с месечни вноски на членовете й. Най-вероятно от пролетта на 1890 г. новоучредената за пръв път в страната търговска камара започва да развива дейност. Това първо камарно сдружение в България възниква като частна търговска организация, без протекцията на централната държавна администрация, копирайки устройството на английските свободни камари. Членовете на първото камарно сдружение с волни пожертвования наемат кафето на Енкарниян за заседателна зала и свое седалище. Пак по същия начин закупуват и мебелировката. Вестник “Славяни” излиза с голяма статия, в която се приветства “доброто вътрешно устройство” на “Търговската камара” и се изтъква, че “прави чест на тия, които са предприели създаването й”. В началото на своето съществуване, Търговската камара в Русе заема полагащото й се място в обществения и стопанския живот на града. На 19 юли 1890 г. камарата дава тържествен банкет в чест на посещението в Русе на министър-председателя Стефан Стамболов. Началната дейност на първата търговска камара, обаче, съвсем не е свързана само с представителни мероприятия. В края на 1890 г. членовете на камарата стават инициатори и учредяват в Русе Първото българско застрахователно акционерно дружество “България”. За председател е избран председателят на камарата П. А. Попов.

Стопанското развитие на страната от средата на 90-те години на 19-ти век все по-осезателно налага законодателно регламентиране на модернизирането по европейски стандарти на българското производство и търговия. В тази връзка министърът на търговията и земеделието Иван Гешов, внася законопроекта за създаването на Търговско-индустриалните камари (ТИК) в Народното събрание на 19-20 декември 1894 г. Той изтъква, че на тези институции “не малко има да благодарят за подобрение на търговията и индустрията си ония държави, които са имали възможност преди нас да ги устроят”. Той е убеден, че “устройването” на камари в България ”няма да се забави да донесе неоценими услуги за нашата местна търговия и промишленост”. С правилника към закона за камарите, публикуван с Указ № 61 от 17 април 1895 г., се разграничават районите на действие на между първоначално учредените четири камари – Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска. Камарите получават статут на относително автономни учреждения с административни функции, субсидирани от държавата по образец на френските ТИК.

Според историческата хронология от 1895 г. Камарата в Русе носи наименованието “Русенска търговско-индустриална камара”. Районът на дейността й обхваща почти цяла северна България от р. Тимок до Силистра, включвайки 30 околии. След създаването на Областна стопанска камара в Русе през есента на 1943 г. районът й намалява, обхващайки само Русенска административна област.

Сега изпълнителен директор на Русенска търговско-индустриална камара е Милен Добрев. Той е завършил магистърската си степен в Русенски университет „Ангел Кънчев“, M.B.A. към Sheffield University, специализирал в Европейската комисия. Член е на Съвета на директорите на Европейската мрежа на Бизнес-иновационните центрове, на Надзорния съвет на Федерацията на Дунавските камари и на Съвета на Европейската мрежа за дигитално обучение.

Преди церемонията по откриване на инициативата „Европейска нощ на учените“ 2020 Милен Добрев сподели:

„За мен е изключителна чест, но едновременно с това отговорност и истинско предизвикателство да ръководя организация, която се слави с факта, че е първата търговска камара в България. През всичките години на своето развитие, Русенска търговско-индустриална камара е преминала през много предизвикателства, възходи и икономически кризи, но въпреки това винаги е имала значима роля и е била ключов фактор в развитието на местната икономика.

В днешни дни усилията ни са свързани с реализирането на успешни инициативи и проекти, изграждане на целеви партньорски мрежи и предоставянето на адекватни бизнес услуги, с което да подпомагаме в още по-голяма степен развитието на местната бизнес среда. Осъзнавайки своята важна роля, стремежът ни е насочен към това нашия регион да просперира, така че фирмите да са успешни, конкурентоспособни и да разгръщат в максимална степен своя потенциал“, подчерта Милен Добрев.

По думите му научните постижения и приносът на изследователите са от ключово значение за постигането подобен род цели. Ето защо РТИК активно си сътрудничи с местни, регионални и европейски научни институции в рамките на разнообразни проекти. Като примери за такива Добрев посочи Русенски университет “Ангел Кънчев”, Национален институт за научно-изследователска и развойна дейност по микротехнологии IMTи University of Greenwich и много други.

„В рамките на Европейска нощ на учените имаме възможността да си партнираме с още 55 организации подкрепящи и/ или развиващи научна дейност. Сред тях са Център за изследвания и анализи, София Тех Парк, Форум Демокрит, Британски съвет България, Медицински Университет, Институт по Океанология при БАН и други.

Тази година наложи един по-различен формат на провеждането на дейностите за Европейска нощ на учените, но ние отново сме се постарали да подготвим атрактивна и разнообразна програма за малки и големи. Тя ще е достъпна във нашата Facebook страница и YouTube канал, а също и на официалния сайт на проект FRESHER където е достъпна програмата на всички други локации“, изтъкна Добрев.

Проф.Венелин Терзиев е категоричен, че в последните години много се говори и пише за „измерване“ на науката, за качество, за оразмеряване по някакъв начин и намиране на елемент за нейното остойностяване, т.е определяне на нейната социална ефективност.

“Интересно начинание, както от професионална, така и от изследователска гледна точка. Страните на този процес са най-малкото две – тези, които създават науката и тези, които ще я оценяват или по-точно казано тези, които ще я потребяват. Вероятността отношението на двете страни към резултата да бъде различно е почти сигурна. За да не изглежда всичко това доста примитивно и консуматорски би следвало да го разглеждаме като процес, който е твърде сложен, както за неговото отчитане, а още повече и за неговото остойностяване. В исторически аспект ползите от различни научни открития са идвали много по-късно, та дори и след смъртта на техните създатели. Това поставя пред изследователите на този процес комплекс от сложни задачи, които трудно се дефинират, трудно се измерват и трудно се анализират”, каза проф.Терзиев.

Той допълни, че отчитайки както историческите фактори, така и силната динамика на днешното ни обществено развитие трябва да се търси подходяща форма не само за оценка, но и такъв способ, който да отрази по подходящ и най-добър начин този научен и изследователски процес. Той не може да бъде отделен или дефиниран самостоятелно, защото самия живот го е интегрирал в съществуването ни и резултатите от него са част от него.

“Предизвикателствата да търсим отговор на въпроси от гледна точка на полезност, ефективност и ефикасност са свързани с определено и точно познаване на тези процеси и отражението им към целия социален процес в който те попадат или по-точно казано, са част от този социален процес.

Въздействието на науката (или нейното отражение) върху развитието ни е процес, който сам по себе си не се нуждае от доказване, защото резултатите са очевиден за всички.

Възприемането на науката, като нещо абстрактно и неразбираемо, по-скоро вреди или най-малкото не помага на процеса на нейното възприемане и оценяване”, подчерта проф.Терзиев.

По думите му с тази тежка задача се занимават различни държавни и обществени институции, включително и Министерство на образованието и науката на България, което е призвано да върши тази дейност по реда на своите задължения. При прилагането и разработването на различни модели и технологии в тази посока винаги ще има доволни и недоволни. Това в никакъв случай не бива да плаши, обижда или обезкуражава всяка една от страните. Постигането на максимална справедливост е достатъчно силен мотив да се върви в тази посока на обективиране на същностните процеси, свързани с научните и изследователските дейности. Още повече, житейски доказано е, че прогресът е свързан с научните открития и те са част от човешкото битие.

“Много често приемаме нещата доста прагматично от своята гледна точка, като се задоволяваме с обяснението, че те и сега вървят добре или са достатъчно приемливи. Промените са по-скоро нежелани или плащеши, защото са свързани с нас самите. Академичната общност е доста консервативна в своите разбирания и по някакъв начин се приема като себедостатъчна. Този приемлив начин може да е относително добър за определен период от време, но в никакъв случай не е приемлив и прогресивен за развитието тези процеси”, заяви проф.Венелин Терзиев.

Ученият уточни, че понятието „процес“ е достатъчно сложно в този смисъл в който го употребяваме, защото от една страна, той е с дълга продължителност във времеви порядък и има комплекс от характерни особености, сложност и дори противоречивост.

“Той трябва да се разглежда, дефинира и дори осмисля от всички негови участници, но най-вече от тези, които ще го потребяват, т.е хората. Обратното ще бъде самоцелна игра на наука и ще носи удовлетворение на човека сам за себе си без да има полезност за околните. Ще се съгласите, че основното благо в тази посока е приложимостта на всичко, което правят учените и изследователите. В исторически план това се е повтаряло достатъчно много пъти в годините, като в немалко случаи научните открития са били приемани и оценявани в много по-късен период от време. Приемането или отричането на определена научна дейност изисква нейното разбиране, усещане или одобрение от обществото. Това невинаги е лесна и постижима задача от каквато и гледна точка, а понякога непосилна за един учен”, подчерта проф.Терзиев.

Той каза още, че обикновено научните открития, изследвания или разработки се публикуват в специализирани издания, които са достъпни до ограничен кръг от потребители, които се занимават с тази дейност или тези издания не са достатъчно публични, т.е. имат ограничен достъп или в повечето случаи той е платен. Това допълнително усложнява процеса на одобрение или възприемане на обстоятелствата. “Наложилата се необходимост научните разработки да бъдат публикувани в реферирани издания, т.е. такива, които съдържат научна информация с висока стойност и са рецензирани, ги е превърнала в издания от затворен или ограничен характер на достъпност на тази информация. Това също е разбираемо, като се имат предвид усилията и труда на съответните екипи или конкретни изследователи да получат обратна престация на своите усилия и да бъдат оценени по подходящ и достатъчно приемлив начин.

От друга страна, работата на учените трябва да достигне до по-голяма общност, защото тя на практика е потенциалният ползвател на техния труд. Това принуждава или може би правилната дума е задължава учени и изследователи да представят своите тези, разработки и открития на различни форуми многократно, за да достигнат максимално бързо по различни информационни канали до потребителя. По този начин обяснено звучи доста опростено, но е относително вярно. Едно изследване понякога се представя, рекламира и показва на десетки научни конференции, кръгли маси, симпозиуми и изложения и се превръща в сложен, труден и продължителен процес на утвърждаване. Това с особена сила важи за обществените и социалните науки. Съпротивата от страна на научната общност в подобни случаи е много сериозна, защото търсенето на нетрадиционни подходи в утвърждаването на научните изследвания нарушава общоприетата рамка на бавност. Това „дразни“ научната общност, която е доста интровертна и дори закостеняла в разбиранията си за популяризиране на научните трудове”, сподели проф.Терзиев.

Ученият довери, че неговото разбиране е, че са приемливи почти всички варианти на представяне, стига те да дадат добър резултат и да осигурят надеждна и вярна обратна връзка и полезна информация в тази посока. Взаимоотношенията между автори (създатели) и ползватели трябва да бъдат повече от топли и искрени, за да се установят по достатъчно точен и коректен начин пропуски, негативи или несъвършенства.

“Поради крайната сложност при отчитането и оценката от стратегическите и дълговременните последствия от социалните мероприятия, което безспорно е научната дейност, в рамките на широкия социален подход при определяне на социалната ефективност, аз разглеждам социалната ефективност от осъществяваните дейности тясно практически. А това означава най-висока резултативност при решаването на конкретен социален проблем. Оценката на ефективността на социалните процеси в дадения случай се свежда до задачата по оптимизация на социалната управленска дейност в процеса на решаването на конкретни социални програми чрез програмния подход. А това повече от всякога изисква дефинирането на критериите за ефективност на социалните процеси и на тази основа прилагане на подходящи оценъчни методики и технологии.

Въвеждането на подобни системи за оценка би породило ред въпроси и критични бележки. Първият от тях е кой и по какъв начин ще прави тази качествена оценка. Към настоящия момент приетата технология е h индекса, който отчита съответните брой позовавания на определена статия и другия времеви показател, който се използва той да бъде определен за последните 5 години. Различните системи биха показали различни цифрови измерения, защото информационните бази данни са с различна пълнота и достъпност. За различните области на висше образование и професионални направления могат да се използват различни, които отново ще дават относително вярна и точна информация. Някои ще кажат, че е по-добре да има някаква система, отколкото да няма никаква и ще бъдат абсолютно прави. Липсата на система от измерими критерии доведе до ред парадоксални различия в нивата на оценка”, заяви проф.Терзиев.

Той подчерта, че H-индексът е въведен за оценка на научните постижения на отделни учени, но напоследък все по-често се използва за оценяване както на актуалността на различни области от науката, така и за научни институции. Трябва да признаем безспорния факт, че съгласно Web of Knowledge h-индексът на Българската академия на науките към 01.06.2020 г. е 211. За сравнение, h-индексът на България е около 280.

“Макар и да се отчитат редица фактори, като например различна средна цитируeмост в отделните науки, h-индексът дава обща представа за влиянието на дадена институция. Това от една страна е логична, като се има предвид, че БАН е призвана да осигури научния капацитет на страната, то се пита останалите къде се намират и какъв капацитет притежават!?

Промяната, към която сме тръгнали, търси определена справедливост и точност, но едва ли ще я постигнем само с тези корекции в законодателството. По-скоро тя трябва да бъде свързана с такива в управлението на системата”, смята ученият.

Според проф.Венелин Терзиев настоящото развитие на обществото наука самостоятелно няма как да се прави, както и съществуването на науката сама за себе си е невъзможно и немислимо. Това налага работата в по-широки екипи и сътрудничеството в различни направления. Също така налага и развитието на интердисциплинарния подход и развитието на учения в различни посоки и плоскости. Тава не прави човека/учения „пенкилер“, а го прави далеч по-способен да отговори на динамиката на изискванията на бързо променящата се среда.

“Намирането на такава система от социални критерии, която максимално добре и възможно достатъчно справедливо да опише и остойности този социален процес е доста трудна задача, която изисква анализирането на голяма по обем информация и провеждането на изследвания от различен характер, които да позволят „построяването“ на такъв механизъм, който да отговори от една страна на очакванията, а от друга страна да постигне относително точна и вярна оценка на тези процеси”, категоричен е проф.Венелин Терзиев.