Безразборни и дори безобразни мисли стъписват горещото ежедневие на този август. Объркани или побъркани политици или тези, които доста своенравно и дори понякога безотговорно си играят на тази опасна игра, ни обясняват всичко и ние трябва да приемаме всичко това с ясното съзнание, че сме в ролята на обективен рефер. И ако объркването през летните месеци на предходни години можем да си обясним със значителното прегряване на плажа или лежерното поведение по време на почивката ни през горещото лято, то сега е съвсем нетипично. Попрегряхме от различни и много избори, без да направим добри и подробни изводи от тях. Това казва проф.д.н.Венелин Терзиев.

Ученият припомня, че Алберт Айнщайн, със своята гениалност и прозорливост, е казал, че „реалността е само илюзия, макар и много постоянна“. 

„Необходимостта от тази реална илюзия трябва да се проясни и намери относително вярното и справедливо решение. Правилните решения винаги са трудни, лесните обективно не са правилни, но пък се вземат от лесни хора. И ако основният проблем е взимането на правилни решени за живота ни и нас самите, то нека намерим трудните хора за да вземат тези решения. Със сигурност сме попаднали в трудна ситуация и решенията, които ни предстоят да се вземат, няма да са нито съвсем лесни, нито прозаични, нито пък лежерни като за лятното време“, коментира проф.Венелин Терзиев. 

Изследователят цитира Лао Дзъ, който казва, че „когато престана да бъда това, което съм, започвам да съм това, което мога да бъда“. 

„Е, сега сме в ситуацията на определена възможност да бъдем това, което можем. Дали това ни харесва или не съвсем, е почти без значение. съвсем, е почти без значение. Вървим към онази илюзорна реалност с бързи крачки и непредсказуемо усещане на невъзможността да оценим тази реалност.
И въобще няма философски оттенък в тези объркани мисли, защото то всичко се случва пред очите ни и в самия наш живот. А безогледното ни лутане няма да свърши и този път, защото така сме устроени да не търсим силата да вземем правилното и точно (може и да е трудно) решение и да го превърнем в дело.
Ходейки из малките улички на планинското градче, където се е родил нашият велик съвременик Марко Семов, пробуждащо кънти една негова мисъл: „Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото, който няма гръб, най-ниско се навежда. Затова и когато силните ни подадат ръка, ние подаваме дупе.“

Дали не станахме прекалено разногледи и не оголихме нашите политически задници в този театър? Театър, в който участниците са все едни и същи – с поизхабени, по-тежки и трудни мисли и без особени възможности. И сякаш нормално и закономерно постановките на този наш театър все не се получават, затова и все с нови и нови очаквания и желания започваме отначало. И макар и средата и очакванията се менят, все в една и съща посока водят – да живеем по-добре и по-щастливо. Но защо ли все не ни се получава…
Дали актьорите или режисьорът в тази наша постановка се объркаха –
не е съвсем ясно, но е ясно, че все една и съща я поставяме, а ние уж участващи зрители – ту аплодираме, ту освиркваме, но все доволни си оставаме.

Няма да си приписваме прекалената умност и начетеност, за да можем да установим очевидното: „Сподиряни от завист, ние трудно набираме сила и намираме мъжеството да отделим дребното от едрото, да ударим по масата и да кажем – стига сме се плели в паяжината на собствената си завист, ако ние не се уважаваме, как искаме другите да ни уважават...“ (пак Марко Семов)“, разсъждава проф.Терзиев.

Той е категоричен, че много трезвост и много смирение ни трябват днес, за да можем да очакваме едно прилично ново представление на нашия театър. Затова препоръчва да се доверим на прозорливостта на голямата руска актриса Фаина Раневская, която казва: „Освободете идиотите от живота си. Циркът трябва да гастролира!“.

„То очакваната реалност е много действителна и в самата теория на Айнщайн, която неминуемо ще изпитаме за пореден, но не за последен път в нашия живот. Много ми се иска да направим определено и поредно усилия към това, което ни съветва известният американски професор и лекар  Оливър Уендъл Холмс: „Ум, който се е развил от нов опит, никога не може да се върне към старите си измерения.“
Време е да спрем да се връщаме към старите измерения, а да намерим такива по-подходящи и по-приемливи за нас българите!“, категоричен е проф. Венелин Терзиев.