Културата e неоценимо богатство на държавата

На 8 декември проф. Кирил Топалов, извънреден и пълномощен посланик на България във Ватикана и Суверенния Малтийски орден, ще бъде отличен с Голямата награда за литература на Софийския университет за 2018 г. по повод 130-годишнината на Алма Матер. Юбилейното тържество ще се състои в Народния театър „Иван Вазов”. До края на 2018 г. изтича и неговият мандат като посланик. По тези две теми и други актуални въпроси на културата и политиката разговарям с проф. Топалов.

- Проф. Топалов, Вие сте получавали множество наши и международни награди като писател, учен и дипломат, член сте на значими български и чуждестранни писателски и научни институции, дори сте и почетен гражданин на Атина и на София. С какво наградата на Софийския университет е по-различна и с какви чувства я приемате?

- Обяснимо е човек да се зарадва на получена награда, не вярвайте на лицемерите, които обичат да твърдят обратното. Наградата, ако не е дадена заради политическа сервилност или готовност да си продадеш душата за няколко сребърника, изразява оценка, направена от компетентни хора. Моят живот – това е Алма Матер, в чието духовно лоно се чувствам най-щастлив вече повече от половин век. Затова поставям тази награда по-високо от всички останали.

- Помня времето, когато бяхте любим преподавател на всяко следващо поколение студенти – аз също съм се явявала на изпит при Вас. Вярно ли е, че видни политически фигури днес са именно Ваши възпитаници?

- Някои са склонни да се отнасят снизходително към филологиите, особено към нашата – българската, но забравят, или пък се правят, че не знаят, че наши студенти и студентки са едни от водещите днешни учени, писатели, журналисти, а също и политици. Дали сме (наред с други факултети) и президенти, председатели на Народното събрание, министри, депутати, посланици и др. Специално на нашия факултет бяха студентки и видни дами в политиката – Йорданка Фандъкова, Надежда Михайлова, както и две вицепрезидентки – Маргарита Попова и Илиана Йотова.

- Вашето име нашумя в литературата ни през 70-те и 80-те години чрез повестите „Бягай... Обичам те!“, „Бъди благословена“ и „Не се сърди, човече“, които бяха хитови заглавия, по тях се направиха и много успешни филми. Ако днес разработите същите теми, дали биха впечатлили преситената от визуална информация публика?

- За радост или тъга това са теми, които винаги ще съпровождат живота на човека – магията на първата любов, съдбата на самотната майка и още по-тъжната на изоставеното дете. На първата тема пожелавам да омайва човека и да векува, докато свят светува, а по другите две се надявам човекът да стане малко по-разумен и отговорен, а обществото – по-толерантно.

- Автор сте и на повече от 20 пиеси, поставяни в наши и чужди театри. Хитовата Ви пиеса „Нерви за любов“ се игра някога рекордно в десет български театъра едновременно. Във Врачанския театър вече шести сезон се играе много успешно най-новата Ви пиеса „Забрадка на слънцето“, тя поставя „пръст в раната“ на толкова актуалния днес европейски проблем за сблъсъка на две цивилизации – християнската и ислямската. През 2020 г. предстои 170-годишнината на Вазов. Не готвите ли нещо?

- „Сготвил“ съм го още преди години – пиесата „Елате ни вижте!“. Но май с годините „нещото“ става все по-люто, та едва ли някой ще го иска.

- О, да! Помня двете гостувания на чудесния спектакъл на Пазарджишкия театър преди десетина години в Народния. Театърът щеше да се срути от публика и аплодисменти. По- антисистемна и тъжна сатира за българските политически нрави, които не са се променили от Вазовото време до днес, поне аз не съм гледала.

- Сигурно няма и да гледате. Кой е луд да се кара с нравите от Вазовото време?

- А как се отразява продължителната дипломатическа кариера на творчеството? Романът Ви „Хей, Крали Марко“ излезе непосредствено преди да заминете за Ватикана и – нещо необичайно за Ваша книга – излезе само един отзив, та романът май и не стигна до българските юноши, за които бе предназначен. Въпреки че Вие по един необичаен, но и интригуващ, начин накарахте митичния герой да препусне с крилатия си Шарколия през тийнейджърското интернет пространство. Къде е по-уютно – пред текста или сред държавните чиновници?

- Ще си спестя отговора на този въпрос, за да не се засегнат държавните чиновници, сред които обаче знайте, че има и много четящи и ходещи на театър и с тази част от тях ми е приятно да общувам. За разлика от атинския ми мандат преди двайсет години, от който се върнах с една монография, сегашният наред с текущата дипломатическа работа протече повече в организиране на много научни конференции с участието на видни български и чуждестранни учени по важни за България културно-исторически теми – делото на Солунските братя, ролята на Преславската и Охридската книжовни школи, европейският средновековен път на България, Чипровското въстание и подвигът на българските католици, делото на Паисий Хилендарски и другите големи български възрожденци, Пенчо Славейков и създаването на българския модернизъм… Спестявам темите на поне още толкова конференции, чиято цел бе да очертаят по-трайно образа на България като европейска държава още от Средновековието, създателка и разпространителка на една нова култура сред целия славянски и част от останалия европейски свят. Публиката винаги бе многобройна и разнородна – българи от диаспората, дипломати от много посолства, италиански учени и интелектуалци, политици и служители на високи позиции от Ватикана и Суверенния малтийски орден и др. След всяка подобна проява интересът към България се засилваше видимо и в многобройни формални, официални или приятелски срещи и разговори с мои колеги дипломати се налагаше да давам още информация по много от поставените на конференциите въпроси. Тъжно е, но май мнозина от тях научаваха тези неща за България за първи път.

- Какво впечатление направиха приоритетите на българската външна политика по време на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз?

- Те не само направиха силно позитивно впечатление, но българската активност в избраните три направления, и особено инициативата за Западните Балкани – най-силната и авангардна карта в тази активност – изиграха роля както за имиджа на България, така конкретно и за перспективата, която имаме – папа Франциск да посети нашата страна през първата половина на следващата година. Преди две години бе осъществено успешно първото в историята на отношенията между двете страни посещение на държавен секретар на Светия престол – кардинал Паролин. Да, Ватиканът е силно впечатлен от българската външна политика, включително и по време на Председателството. Адмирират се стъпките ни на сближение с Македония и на подпомагане на европейската й перспектива. Успешно осъщественото със съдействието и на двете български посолства в Рим съвместно честване на празника от българската и македонската делегации бе възприето като изключително позитивен знак. Със сигурност много голяма, ако не и решаваща, роля за евентуалното включване и на Македония в балканската обиколка на папата изигра и настоятелната молба в този смисъл на българския министър-председател Бойко Борисов по време на посещението на нашата делегация във Ватикана по случай 24 май тази година.

- Как оценявате дейността на Българо-македонската комисия по исторически и образователни въпроси?

- Създаването и работата на тази комисия е следствие на Договора за добросъседство, който най-сетне бе подписан между България и Македония. И двете части на комисията са съставени от компетентни учени, изследователи на историята и културата на двете държави. Разбирам проявяваното понякога нетърпение спорните въпроси от миналото да бъдат решени бързо, но това не е реалистично. Натрупаните 70-годишни погрешни исторически и културни интерпретации не могат да се поправят за няколко месеца. Нашата позиция да се придържаме в дискусиите към фактите и историческите извори е непоколебима, но отчитаме и трудната ситуация, в която се намират колегите от Македония. Казано по нашенски – нашата е по-лесна от тяхната, на нас не ни се налага да доказваме, че две и две прави пет… Но и ние, а мисля, че и те, знаем, че стъпка по стъпка се стига по-далече, отколкото с непремерено тичане. Последното много често завършва с препъване.

- Каква би трябвало да е новата културна политика, за да се чувстваме равностойни на европейските народи?

- Повече средства за културата във всички нейни области. Тя е неоценимо богатство на държавата. Трябва да се изработи дългосрочна визия накъде ще се развиваме. Управление, която мисли доброто си, мисли преди всичко за образованието и културата.

Нашият гост

Кирил Топалов е роден през 1943 г. в София. Професор по българска литература в СУ „Св. Кл. Охридски”, НАТФИЗ, НБУ, във френски и гръцки университети. Бил е директор на НБ „Св. Св. Кирил и Методий”, посланик в Атина и общински съветник в София, председател на управителните съвети на Института за евроатлантическа сигурност и на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа, управител на Фонд „Научни изследвания”, секретар в Президентството по култура, духовност и национална идентичност. Член на две световни елинистични академии, на международния П.Е.Н., на Сдружение на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските филмови дейци, почетен член на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи, председател на Академия за балканска цивилизация, на Национална асоциация „Георги Ст. Раковски”, на „Дружество за приятелство с гръцката култура”. Понастоящем е посланик на България във Ватикана и Суверенния малтийски орден. Автор е на много научни изследвания в областта на възрожденската литература, на 13 романа (някои от които филмирани или превеждани на много езици), на повече от 20 пиеси, поставяни на български и чужди сцени.