Висшето образование днес се свързва с нови теми, немислими за дискусия дори преди едно десетилетие, свързано с една нова реалност в общественото развитие, оформила се през последните няколко години. Дискусионното пространство е заето с Индустрия 4.0, като на предна позиция вече излиза 5 G мрежа, дори 6 G, боравим с терминология, която до вчера можеше да се намери само в мечтите на някои иновативни изследователи. Университетите са част от върховите центрове за компетентност, част са от стратегическите насоки за интелигентно развитие. Това казва проф. д-р Маруся Любчева навръх Деня на народните будители.

 „Ако до момента търсехме варианти как образованието да отговори на бързо развиващите се високи технологии, днес вече търсим възможности как да впишем образованието в облачните технологии и в създаването на изкуствения интелект, и суперкомпютрите. На пръв поглед това е предизвикателство, но погледнато от позицията на процеса на последователност и надграждане на знанията, уменията и компетентностите през последните години, то може да се определи като системно логическо и последователно развитие. Модернизацията на висшето (пък и не само на висшето) образование изисква сериозно преосмисляне на моделите, методите и съдържанието на образователния процес“, убедена е проф. Любчева.

По думите и дневният ред на висшето образование е свързан с неговата технологизация – дигитално, дистанционно, информационно. Университетите имат утвърдени процедури и платформи, които предлагат тези възможности и при които е възможно да се прилагат интерактивни методи на преподаване, дистанционно обучение и обучение в електронна среда, при непрекъснато повишаване на качеството, подобряване и адаптиране на съдържанието и тази възможност съществуваше преди да ни връхлети настоящата пандемия от COVID 19. В ограничен мащаб, само там, където иновациите в преподаването бяха на съответното ниво и мотивацията за адаптиране към новата технологичност беше достатъчно висока се осъществяваше прилагането им. Тези иновации, независимо от подкрепата на национално отговорните за качеството на образованието институции, не бяха масови.

"Предизвикателствата на тези модели от организационен характер са сериозни и се движат между техническото, технологично оборудване, инфраструктурата и подготовката на преподаватели и студенти – едните да преподават, другите да се обучават по тези методи.

Организационните модели са различни и дават висока степен на свобода за избор на най-подходящите за съответния университет или дисциплина. От напълно дигитализирано обучение, което е възможно при голяма част от хуманитарните науки, до хибридно, дигитално-присъствено, което е предпочитаемо за технологичните науки", подчертава проф. Любчева.

Според нея реализирането на дистанционното образование и обучението в електронна среда не беше обект на широко публично обсъждане и оставаше в рамките на университетската общност, но дейността на университетите и създаването на електронна среда за обучение е част от присъединяването им към новата технологична реалност и разширяване на възможностите на все повече хора да преодолеят териториални и времеви ограничения. 

"Пътят на университетите към тази нова технологична реалност е различен, обикновено се прилагат различни модели на синхронни или асинхронни системи и това зависи както от научните направления на университета, така и от организацията на обучение и техническата и технологична готовност. Факт е, че няма университет, в който да не е въведена поне една форма на дистанционно обучение, независимо от акредитационните изисквания на този процес. Отдавна академичната общност е признала необходимостта от атрактивни, мотивиращи и съвременни интерактивни форми на обучение за подобряване на взаимодействието между преподавателя и студента. Отсъствието на „face-to-face“ комуникация при дистанционното обучение не би трябвало да бъде пречка обучението да преминава на високо ниво и да дава добри резултати с разширените възможности за многостранно информиране и включване в обучението на  съвременни теории и практики, за които все още няма създадени учебници, помагала и съответни материали. За да да търсим разликите между присъственото и неприсъствено обучение трябва да разгледаме двата модела в посока на човешкия ресурс, тъй като това е основната ос на различността", изтъква още проф. Любчева.

Като изследовател тя допълва, че в момент, когато не можем да говорим за образование, без да съобразяване с пандемичната обстановка от COVID 19, трябва да направим сравнителен анализ на двата периода – без и в условията на пандемия. Да споделим проблемите в чиста среда и тези в ситуация на пандемия от позицията на преподавателите и от позицията на студентите. Всичките коментирани въпроси са с доста сериозна тежест и се отразяват на прехода от присъствено към обучение в електронна среда, което се наложи да осъществят всички университети, независимо дали са акредитирани или не за такова дистанционно обучение. Пандемията от COVID 19 постави много други и неочаквани въпроси.

На качеството влияят комплекс от много фактори, но от съществено значение е факторът човешки ресурс, т.е. общността на преподаватели и студенти.

"Независимо от централизираните регулации на висшето образование, все повече се залага на нови форми и модели, които по-сериозно стартираха с утвърждаването на болонския процес, който допринася за реформиране на учебните програми и осигуряването на качество и мобилност. Наред с предявяването на все по-високи изисквания към висшето образование да подготвя млади специалисти, годни за реализация на пазара на труда, недостатъчни са усилията за промяна на общата среда в т.ч. поставяне в центъра на процеса не само на студентите, но и на преподавателите. Това показва, че е време да се говори за знания, умения и компетентности на преподавателите, а обикновено ние говорим за знания, умения и компетентности на обучаващите се. Време е да говорим за дигитализация, съответстваща на новата технологична реалност, съчетавайки различните модули. На фона на тази необходимост да оценим готовността за преход към този процес", споделя проф. Маруся Любчева.

Тя е категорична, че липсата на анализ за качествата на преподавателския състав, извън анализите за оценка на научното израстване, е дефицит със сериозен рефлекс към качеството на образователния процес. Част от проблема се състои в това, че учебните планове и програми трябва да отговарят на съвременното състояние на обществено икономическите, техническите и технологични процеси, но това се случва трудно именно поради обективната неготовност на академичния състав да предложи съвременно образователно съдържание. От една страна поради трудна приспособимост към новостите, от друга поради нежелание за осъществяване на промяна. Немаловажна причина за този съществуващ разрив е факта, че воденето на лекции и практически занятия често се възлага на хабилитирани преподаватели, които нямат необходимата подготовка по съответната тематика, дори при наличие на млади подготвени преподаватели. 

"Общността на студентите, разгледана през този фокус, е добре ориентирана, защото има достатъчно ресурси да възприема новите интерактивни модели на обучение, нещо повече, търси тези практики, дори с поведение мотивира преподавателите да ги използват по-активно и ефективно. Именно това взаимодействие определя ново качество на образователния процес и в него е фокусът е не само на всички регулиращи документи и инструменти, но и стремежът на участниците в процеса – преподаватели и студенти", казва още проф. Любчева.

Тя припомня, че въпросът за дигитализация на образованието придобива определящо значение в условията на кризисна ситуация, каквато се оказа пандемията, предизвикана от COVID 19. 

"Много предизвикателства се появиха при възникналата необходимост от бързо пренастройване на обучението изцяло в дигитална среда, както и необходимостта за обхващане на всички звена. 
На първо място възникнаха организационни предизвикателства: налична инфраструктура, адекватни платформи и системи, налична техника за преподаватели и студенти, учебни материали. 

При обективно нормалния процес на обучение, тук също ще обърнем внимание на фактора човешки ресурс. Готовността на всички преподаватели да преминат на такъв режим на работа - обучение, включително и тези, които нямат никаква практика в дигиталното обучение. Това засяга всички преподаватели, независимо от това дали има или не акредитация съответния университет за дистанционно обучение. Цялата преподавателска гилдия споделя, че без проблеми е осъществила пренастройване, това леко се разминава с фактите, дори само поради това, че не всички преподаватели имат осигурени технически средства за осъществяването на този процес. По-същественият въпрос е готовността на преподавателите да предоставят в съответните платформи подходящото учебно съдържание на студентите.

Предизвикателството със съдържателната част на онлайн обучението се свежда до налични програми и подходящ инструментариум за представяне, които силно зависят от капацитета на преподавателя и неговите умения за максимално покритие на съдържание с визуализация при използване на обучението в електронна среда", смята проф. Любчева.

Тя е убедена, че другата общност – студентите, също споделят, че безпроблемно са се настроили на обучение в електронна среда. Това твърдение също подлежи на определени съмнения, най-малкото поради техническа несъоръженост. Останалите елементи на дигиталното обучение при студентите не оказват съществено влияние, поради това, че те се явяват потребители, но от друга страна задължението в определени часове да участват в групови срещи и класове, което изисква съответно добра свързаност, ги поставя в затруднено положение.

Част от проблемите на човешкия ресурс при реализиране на работа в дигитална среда е свързан в действителност с комплекса от условия, при които това се реализира. 

"Важен аспект на обучението в електронна среда е психологическият. Възниквалите психологични проблеми, за които са категорични и преподаватели и студенти, са породени от стеснения хоризонт на социалност при дигиталното обучение. Дигитализацията определя един коридор за комуникация, в който се развиват всички взаимоотношения – той няма разнопосочни изходи, които да извеждат участниците в различни ситуационно поведенчески модели на взаимодействие. Тук функционалността се изгражда между поглед и слух, които се превръщат в електронен сигнал.От друга страна стоят проблемите, възникващи по оста – преподаване и възприемане. Този модел на обучение предполага еднопосочно съсредоточаване, концентрация върху възприемането на визуализацията и относително по-малко внимание върху съдържателната част, създавайки временно усещане за яснота и точност, което впоследствие трудно се възстановява. Това води до снижаване на качеството на образователния процес. По този въпрос студентите са категорични, че качеството на изцяло електронно обучение не ги удовлетворява. Преподавателите считат за незадоволително отношението на студентите към този процес", подчертава проф. Любчева.

Тя споделя, че анализът на проведеното до този момент обучение в чисто електронна среда показва няколко важни елемента.

"Основното внимание на националните институции и в частност на Министерство на образованието и науката към ситуацията и пренастройването на образованието на дигитален режим се съсредоточи в областта на до средно образование.

Университетите сами трябваше да се настройват в новите условия, което всъщност имаше своето основание в Закона за висше образование, определящ висока автономност и то преди всичко в областта на съдържанието на обучението.

Съществуващите в някои университети платформи се нуждаеха и все още се нуждаят от адаптиране, за което са необходими финансови ресурси и достатъчно време. Несъответствието на техническото съоръжаване за преподаватели и студенти е причана за прекъсване и непоследователност на контактите.
Част от онлайн обучението преминава през комуникация по електронна поща, което го прави тромаво, невизуализирано, с напълно отсъстващ персонален контакт между преподавател и студент", изброява проф. Любчева.

Според нея психологическите особености на това обучение често води до демотивиране на двете общностни среди – преподавателите, разочаровани от незаинтересованост на студентите, студентите, обезкуражени от съдържателната част на обучителните материали.

Изцяло дигиталното обучение лишава студентите от практика, което за техническите и технологични дисциплини е пагубно и противоречи на всички досегашни препоръки на всичмки нива за промяна на съотношението теория-практика в полза на практическото обучение.

"Може да се каже, че преходът към обучение в дигитална среда е продължение на усилията за налагане на дистанционно обучение. Въведеното като 100%-ово обучение се различава от дистанционното обучение, в което е задължителен и персоналният контакт между преподавателя и студента на определени етап от обучителния процес. Независимо, че по-голяма част от студенти и преподаватели сочат, че не са имали трудности да преминат на обучение в електронна среда, и двете групи изразяват категоричната си подкрепа за хибридно обучение", уточнява проф. Маруся Любчева.

Тя информира, че блиц изследването, проведено по повод обучението в електронна среда в различните университети дава определена информация за нагласите на преподаватели и студенти. В проучването са обхванати университети, акредитирани за дистанционно обучение - 60%, такива, които не са -27%, както и такива подготвящи се за акредитация 13%. 

"Преподавателската общност няма проблеми с адаптирането към дигиталното образование, независимо от това, дали университетът е акредитиран или не за дистанционно образование и от това, дали до този момент преподавателят е участвал или не в дистанционно образование", изтъква проф. Любчева.