В медицината съществува понятието индекс за метаболитно здраве. Под това се разбира човек да има обиколка на талията, нормална за неговия пол – а това в България е 94 см за мъжете и 80 см за жените, да има нормална кръвна захар на гладно, нормално кръвно налягане, нормални мазнини в кръвта и да не пие лекарства, обяснява проф. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология.

Най-ново американско проучване, извършено върху 9000 души, показва, че по тези критерии с метаболитно здраве могат да се похвалят само 12% от тях. Между хората с нормално тегло от изследваните този процент е 30, но между затлъстелите – едва 0,5%.

Затлъстяването е

епидемия в световен мащаб

През 2018 г. Световната здравна организация казва, че на планетата има 1,9 милиарда хора или със затлъстяване, или с наднормено тегло. По-точно, със затлъстяване са 650 млн., с наднормено тегло – 1,250 млрд. души. Тревожното е, че при децата под 5-годишна възраст със затлъстяване са 41 млн., между 5 и 19 години – 340 млн. Бъдещето не е добро, защото тези деца ще станат възрастни и обикновено който има затлъстяване от детска и юношеска възраст, си остава такъв, запазвайки стила си на хранене и на поведение, напомня проф. Борисова.

За 2,5 млн. години човек стана хомо сапиенс - изправи се и започна да ходи, а за последните 50 се превърна в

хомо обезус

– затлъстял човек. Причината е в енергийния дисбаланс – слагаме в устата повече калории, отколкото изразходваме. Ядем така наречените храни-боклуци – висококалорични и нездравословни, обездвижили сме се, разчитайки на колата или близката спирка, заседяваме се пред компютъра. За затлъстяването допринасят и някои социални фактори като образованието например - колкото то е по-слабо, толкова по-ниска е здравната култура.

Затлъстяването и наднорменото тегло са рисков фактор за много хронични заболявания – сърдечно-съдови, хипертония, артрити, сънна апнея, високи мазнини в кръвта, захарен диабет тип 2. При диабет затлътяването е 4 пъти по-често, както и високото кръвно налягане, и сърдечните заболявания. С нарастването на затлъстяването през последните години нараства и броят на болните от диабет, показва статистиката. Следователно между двете състояния има пряка връзка, прави извод проф. Борисова.

Световният атлас, поддържан от Международната диабетна федерация, показва, че през 2000 г. в света е имало 151 млн. диабетици, а през 2015 г. те вече са 415 млн. Положението в Европа също не е добро – 60 млн. диабетици (честота 9,1%). Във всички възрастови категории

мъжете диабетици са повече от жените

У нас през 2012 г. с поднормено тегло са били 1,58% от населението, с нормално - 28%, с наднормено – 37%, със затлъстяване – 33%. Тоест, 70% са извънгабаритните. Жените очевидно се грижат повече за здравето и за външния си вид, защото 2 пъти по-често са с нормално тегло в сравнение с мъжете.

Съществена е разликата между големия град и селото и тя се дължи на начина на живот. В големия град затлъстели са само 29% от жителите, в малкия град те са 34%, а на село – 39%. Голямата разлика се дължи на няколко фактора. В селата живеят предимно възрастни хора, а известно е, че с възрастта нараства и затлъстяването. Хората на село са с малки доходи, които не им позволяват да подбират храната, а просто да се прехранват, за да оцелеят. Тези хора дълги години имат нездравословен режим на хранене. В селата има и ниска степен на образованост, което също е свързано със затлъстяването.

Проф. Анна-Мария Борисова е направила анализ на данните на националната статистика, получени при преброяването през 2011 г., и е пресметнала, че в селата ни има 6% висшисти и 49% са с по-ниско от средно образование, а в града висшистите са 25%. И ето го отново социалния фактор. Образованието стои в основата на просперитета на едно общество, подчертава проф. Борисова.

Затлъстяването е основен рисков фактор за диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. У нас над половин милион души имат диабет тип 2, като повече от половината (51,6%) от тях са със затлъстяване. Диабетиците имат и сърдечно-съдово заболяване 2,5 пъти по-често в сравнение със здравите хора. Говорим само за известния диабет при 400 хиляди души, защото има и много хора с неизвестен диабет (досега са установени над 250 хиляди, но има такива, при които диабетът се открива чак когато получат инфаркт или инсулт, или им се направят изследвания по друг повод). Неизвестният диабет и предиабетът сред селското население са 2 пъти по-чести, отколкото в големия град. А статистиката показва, че честотата на диабет тип 2 у нас е нараснала

от 5% през 2006 г. на 7,9% само 5 години по-късно

като при мъжете нарастването е 2 пъти повече. Значително е увеличението във възрастовата категория 45-59 години. В развитите страни диабетът нараства късно, след 65 години, докато у нас и в развиващите се страни това става още в активна възраст.

Много показателно е сравнението, че през Първата световна война са загинали 4,250 млн. души, а само за една година (през 2013-а) в света са починали 5 млн. души от болести, в основата на които стои диабетът със своите усложнения. Следователно диабетът е война, от него загиват хора, предупреждава проф. Борисова. И срещу него трябва да се воюва, като се лекува първопричината - затлъстяването.

Хора, свалили килограми, спират лечението за диабет и хапчетата за кръвно налягане – има много такива примери. Но това означава да променим начина си на хранене, да не изяждаме всеки от нас по 1,5 кг захар на месец и да не изпиваме по 16,5 л подсладени безалкохолни напитки, както правим сега – ние и останалите европейци. Яжте по-малко, апелира проф. Борисова и напомня древна мъдрост: „Една четвърт от това, което ядете, ви поддържа живи. Останалите три четвърти поддържат жив вашия доктор“.