Служебният министър на финансите е достатъчно опитен и няма да допусне несъразмерни финансови трансформации

- Проф. Минасян, как оценявате състоянието на икономиката на България през 2016 година?

- За цялостна оценка на икономическата 2016 година следва да се проследят промените по целия фронт от свързани икономически показатели. Измененията не са еднопосочни. Завършихме годината с безработица от 8%, докато през 2015 г. тя беше 10%. НСИ оценява средния доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2016 г. на 1309 лeва, тоест с близо 4% по-високо от преди година. Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт вероятно ще е 3% или малко повече. Държавният бюджет приключи годината с близо 1,5 милиарда лева излишък, а фискалният резерв, без очакваните вземания от Европейския съюз, нараства с 4,3 млрд. лв. Приведените числа изглеждат напълно приемливи и удовлетворителни.

- С други думи вървим напред, така ли?

- Трябва да погледнем обратната страна на медала. Евростат оценява, че българският БВП на човек от населението е примерно пет пъти по-нисък от средния показател за ЕС, номинално. Това означава, че за ненарастване на дистанцията, на която изоставаме от ЕС, България трябва да се развива пет пъти по-бързо в сравнение със съюза. През 2016 г. средният темп на прираст на БВП в ЕС е 1,5%, което означава, че нашето пропадане в блатото на европейската бедност продължава с ненамаляваща скорост. Силно обезпокоително е състоянието на инвестициите. По данни на НСИ към третото тримесечие на 2015 г. инвестициите в страната са 4,5 млрд. лв., докато година по-късно те са с 14% по-малко. Общото кредитно салдо също намалява. През 2016 г. резидентен капитал в размер на около 2,5 млрд. евро напуска страната. Външният дълг на подсектор „Централно управление“ към края на 2015 г. е 8 млрд. евро, а 11 месеца по-късно вече е с 1,8 млрд. евро повече. Съпоставката на тези числа заедно с много други, стоящи зад кадъра и формиращи общия фон, води до нерадостната преценка, че 2016 г. е икономически недоизползвана и до голяма степен пропиляна за просперитета на България.

- Какви са предизвикателствата и рисковете пред бизнеса на фона на моментната политическа нестабилност?

- Политическата нестабилност не е моментна. В последните 4-5 години тя е перманентна и по-лошото е, че вероятно ще продължи да бъде такава поне в краткосрочна перспектива. Причината е в неспособността и нежеланието на актуалната политическа класа да осъзнае настъпилите и настъпващите промени в обществото и обществените нагласи. Десетгодишното ни членство в ЕС разтваря прозорци към европейските и световните реалности и неизбежното съпоставяне поражда тлеещо социално напрежение. Радостно е, че равнището на критичност в обществото нараства и видимо този процес ще продължава постъпателното си развитие, докато се стигне до такова социално-икономическо управление, което да съдейства активно за чувствителен прираст на общественото благосъстояние. Що се отнася до бизнеса - за съжаление той е на инерционен ход, в режим на свободно падане. Позитивният обрат изисква и предполага коренни институционални промени, които ако не се извършат по еволюционен път, ще трябва да се реализират под натиска на застрашително нарастващото социално напрежение.

- Как ще коментирате тенденцията за спад на чуждестранните инвестиции?

- По данни от платежния баланс на страната, който се компилира и публикува от Българската народна банка, към ноември 2016 г. акумулираните 12-месечни преки чуждестранни инвестиции у нас са 1,2 млрд. евро, докато преди година те са били с 56% повече. Проблемът с чуждестранните инвестиции не е само и дори не е толкова инвестиционен, колкото иновационен. Както показва световната практика, чуждестранните инвестиции в своята цялост са носители на прогрес както в технологичната област, така и на мениджърското поле. Проблемът е защо чуждестранните инвеститори избягват и заобикалят нашата страна, при условие че формално съществуващите предпоставки на местна почва са изключително благоприятни, като например данъчните ставки. Тук опираме до възлов теоретичен проблем с чувствително практическо отражение. Инвеститорите не са безчувствени създания, които да реагират автоматично единствено и само на материални стимули. Натежават текущата и перспективната преценка на местната обкръжаваща икономическа среда, която видимо е крайно незадоволителна. Тази негативна оценка важи с пълна сила и за местните инвеститори.

- Кои са основните рискове пред България по пътя й към стабилен годишен икономически растеж, прогнозиран от Министерството на финансите, Световната банка и МВФ?

- Аз не съм склонен да отдавам прекомерно голяма тежест на предвижданията на международните организации за икономическото бъдеще на България. Те следят глобалните тенденции и в очертаните рамки се стремят да настанят по-малките страни. За мен е по-важно какво предвижда Министерството на финансите. А именно прогнозите на МФ подсказват оценката на съществуващите проблеми вътре в страната и тяхното пречупване през съзнанието и капацитета на управленския елит. Има съществено значение кой извършва предвижданията - дали външни, странични наблюдатели, или ангажирани с икономическото управление лица. Икономическите прогнози не са безусловни, те не са индиферентни към начина на управление и към планираните управленски въздействия. Именно в този контекст предвижданията на МФ са обезпокоителни, дори силно обезпокоителни. Те предвиждат по-нататъшното затъване на страната в блатото на европейската бедност, т.е. декларират нежеланието на управленския елит да скъса с неблагоприятно действащи практики, респективно невъзможност на конкретното управление да премахне спирачките пред ускорен икономически растеж. Резултатите от подобно управление не биха могли да бъдат оценявани позитивно.

- Какъв е съветът ви към служебното правителство от гледна точка на финансите на страната?

- Не е възможно да се формулират и да се дадат някакви прекалено умни и амбициозни съвети на служебното правителство. Служебният министър на финансите е достатъчно опитен специалист и съм сигурен, че няма да допусне несъразмерни финансови трансформации. Съвети биха могли да се дадат на предишния министър на финансите, но той, както и при кабинета „Борисов 1“, знаеше прекалено много и нямаше нужда от досадни съветници.

- Притеснително ли е нивото на държавния дълг на България?

- Притеснително е не съвременното равнище на държавния дълг. Притеснителни са скоростта на неговото нарастване, целесъобразността на новите емисии, предназначението на новите емисии и начинът на изразходване на дълга. „Дълг“ не е мръсна дума. Целият банков сектор работи на финансови задължения. Финансовата наука е изработила специален показател - финансов ливъридж - за оценка на ефекта от емитирането на дълг. Майсторлъкът на финансовия мениджмънт е да съумее да използва чужди пари в свой собствен интерес. Ако успее да го направи, и двете страни - кредитор и длъжник - са доволни. В противния случай и двете страни страдат. Пример за това е съвременна Гърция, както и България в началото на 90-те години на миналия век. Перманентен наш собствен български проблем е, че злоупотребяваме с емитираните държавни задължения и те не съдействат за подходящ прираст на крайния резултат - БВП. В предсоциалистическото ни минало, например през първата половина на миналия век, кредиторите се принуждават да следят плътно и да контролират безусловно изразходването на емитирани български държавни задължения - именно за да не допуснат злоупотреби.

- Според вас ще се „отпуши“ ли потреблението през 2017 година?

- На пръв поглед е странно, че депозитите на населението растат, паричните доходи - също, а потреблението е сдържано. Показателна е ценовата динамика - през 2016 г. страната отбелязва за трета поредна година отрицателен средногодишен прираст на потребителските цени, т.е. крайното търсене е в застой. Тук отново няма автоматизъм в действията - потребителите не реагират моментално на промените в доходите с паралелна динамика на потреблението. Населението оценява непосредствената перспектива, респективно сигурността в утрешния ден и формира своето потребителско поведение в съответствие със спецификата на очакванията си. Ако перспективата е неустановена и неблагоприятна, тогава е добре да си формираш резерви на принципа „бели пари за черни дни“. В хармония с потребителската сдържаност е и свитото кредитно търсене на домакинствата. Поведението на домакинствата е форма на обратна връзка и реакция на управленския модел, което за съжаление управленският елит не може или не иска да разчете.

Нашият гост

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки, в Института за икономически изследвания при БАН. Той е първият неказионен директор на института. Два мандата е член на управителния съвет на БНБ. Носител на орден „Стара планина” втора степен. Автор и съавтор е на 16 учебника и монографични изследвания, три от които издадени в чужбина, както и на многобройни статии в авторитетни научни издания у нас и в чужбина. Член е на редколегиите на шест специализирани научни списания, четири от които чуждестранни.