Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът Борисов сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Проф. Джеймс Е. Молитерно: Съдебната независимост не е щит, който да пази съдиите

Проф. Джеймс Е. Молитерно, преподавател по правна етика на Washington & Lee University School of Law

Без наличието на механизъм за отговорност на съдиите и прокурорите, съдебната независимост може да бъде използвана за създаване на предпоставки за корупция в тези среди, вредейки на държавата и на гражданите, казва преподавателят по правна етика на Washington & Lee University School of Law в интервю за „Правен свят“

– Професор Молитерно, Вие сте всепризнат специалист в областта на съдебната и адвокатската етика и професионалната отговорност. Къде според Вас е балансът между отговорността и независимостта в съдебната система като цяло?
– Можем да започнем с пример за държава, където няма независима съдебна система, каквато е Китай. До колкото ми е известно, преди това се е отнасяло и за бившия СССР и повечето държави от Варшавския договор, където държавата или партийните функционери са имали възможност да влияят над решенията на съда. До съвсем скоро в Китай и в някои от бившите съветски републики не е било нужно съдиите да имат образование по право изобщо. Тяхната задача е била да прокарват политиката на управляващата партия. За такава цел по-подходящо е било съдиите да бъдат военни или политически функционери, а не професионалисти, обучавани да разрешават даден казус базирано на правен анализ. Подобна липса на съдебна независимост не би следвало да съществува в нито една демократична и правова държава.

В същото време, нивото на независимост, което трябва да имат съдиите и прокурорите от другите държавни структури, е въпрос на преценка. Във всички демократични и правови държави, държавните структури имат отношение не към взимането на отделните съдебни решения, но като цяло към управлението и съставянето на съдебната власт. Формулите са различни по места, но е приемливо представители на държавния апарат, външни за съдебната система, да взимат отношение при решаването на въпроси, като назначаване на нови съдии при отворена позиция или определянето на бюджета за съдебната дейност, както и какви следва да са правилата за търсене на отговорност от съдии при неправомерно поведение. Като цяло, трябва да се приеме, че не следва да има никакво влияние на представители на държавната власт върху формиране на вътрешното убеждение на съдията по даден казус, но съдиите и съдебната система не са изцяло независими и от държавните структури. Очевидно е, че законодателната власт твори законите, които следва да се прилагат от съдиите. Всичко това не следва да се разглежда като заплаха за независимостта на съдебната система. Съдебната независимост не е щит, който да пази съдиите. Тази независимост е по-скоро един аспект от това, което им позволява да взимат безпристрастни решения спрямо всички, търсещи защита и справедливост пред съда. В крайна сметка, независимостта е инструмент за справедливо правосъдие. Тя не „принадлежи“ на съдиите, за да действа в тяхна полза.

Независимостта следва да бъде балансирана с отговорността поне по два начина. Първо, следва да има ясен и детайлен набор от правила, които да съблюдават за коректно съдийско поведение. Те може да бъдат въведени чрез закон или кодекс на поведение или чрез двете. Този закон и кодекси следва да бъдат прилагани справедливо и без задни мисли. Второ, за да носят отговорност, съдиите следва да постановяват своите актове ясно, в писмен вид, пунктуално, по разбираем за страните, адвокатите, медиите и хората като цяло начин. С това, разбира се, не искам да кажа, че в едно съдебно решение не може да има специализирана, юридическа терминология, нито пък, че съдиите следва да обясняват решенията си пред медиите. Това, което имам предвид, е, че самите решения следва да бъдат в съответствия с правните норми, в писмен вид, достъпни, пунктуално аргументирани и обяснени.

– България все още се бори да докаже пред света и най-вече пред Европейския съюз (ЕС) и Европейската комисия, че е „правова държава“. От присъединяването ни към ЕС през 2007г. до настоящия момент към България и Румъния се прилага Механизъм за сътрудничество и проверка, като преходна мярка за подпомагане на двете страни да наваксат с реформите. Считате ли, че моделът за съдебна система, представян от ЕС, е моделът за подражание, към който следва да се стремим?
– Смятам, че моделът включващ Съдебен съвет, съставен от мнозинство или приблизително мнозинство от магистрати, може да бъде много ефективен и правилен, ако другите институции действат така, че да балансират независимостта на съдебната система. Това не винаги е бил случаят в пост-комунистическите държави. Например, ако едни и същи съдии са били начело на съдебната система преди и след падането на комунизма, то те стават от силно зависими – силно независими. В някои случаи, това води до създаването на култура на съдебната система, в която съдиите от хора, на които са се давали инструкции, се превръщат в хората, които дават инструкциите. Тази промяна е естествена и нормално очаквана. Като последствие от това, съдиите станаха до голяма степен независими от изпълнителната власт, но председателите на съдилищата или на съдебните съвети станаха тези имащи власт да контролират другите съдии във връзка с различни, чувствителни дела. Такъв вид вътрешна корупция в съдебната система би могла да е също толкова вредна за държавата, като предхождащата, където партията или изпълнителната власт, са можели да влияят на съдиите как да решат дадено дело. В подобни ситуации, лидерите на съдебната система често започват да говорят за „магистратска независимост“, именно когато тяхното поведение е поставено под въпрос от други власти, като правителство, медиите или страните по дадено дело. Моделът на ЕС може да бъде добър. Но лидерите на съдебната система трябва да бъдат хора, които желаят да приведат съдебната власт в съответствие с върховенството на закона, вместо с хора, които искат да консолидират властта в кохортата на съдийското ръководство.

– В България е на път да се направи реформа по повод на отговорността на най-високопоставените магистрати в държавата. Тези промени предвиждат специална процедура за започване на наказателно производство срещу главния прокурор, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния касационен съд. Противниците на тези промени считат, че такъв механизъм следва да се прилага само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища. Мислите ли, че подобни мерки следва да бъдат въведени за всички високопоставени магистрати?
– За съжаление не познавам законодателните промени в детайли, както и българската правна култура, но по мое мнение правилата за отговорност следва да се прилагат както за представителите на прокуратурата, така и за съдиите.

– Отговорността на съдиите и на прокурорите еднакво важна ли е?
– Безспорно, да.

– Какво е мнението Ви за създаването на механизъм за отговорност на високопоставени магистрати? Считате ли, че подобен механизъм е нужен в една „правова държава“?
– Без наличието на механизъм за отговорност на съдиите и прокурорите съдебната независимост може да бъде използвана за създаване на предпоставки за корупция в тези среди, вредейки на държавата и на гражданите. Една успешна държава не може да съществува без да има съдебна и прокурорска независимост и отговорност, съществуващи във внимателен баланс, зависещ от местните традиции, култура и специфични условия.

Джеймс Е. Молитерно е професор по право във Washington & Lee University School of Law. В продължение на 21 години, преди да се присъедини към правния факултет на Washington & Lee University School of Law през 2009 г., той е професор по право в Tazewell Taylor, директор на Програмата за Юридически умения и директор на Правната клиника College of William & Mary, където е заместник-декан от 1997г.-2000г. През последните тридесет години преподава курсове по правна етика и курсове за професионални умения в шест правни факултета. Член е на Американския институт по право (American Law Institute). Заемал е ръководни длъжности в комисии както в Асоциацията на Правните факултети в Америка (Association of American Law Schools – AALS) и Американската адвокатска колегия – ABA. Носител на наградата за Възстановяване на правосъдието от 2012 г. от Института за развитие на американската правна система (Rebuilding Justice Award from the Institute for the Advancement of the American Legal System (IAALS) в знак на признание за приноса му за реформата в правното образование.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.