Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Проф. д-р Ара Капрелян пред „Труд“: Грипът „Хонконг“ може да отключи неврологични усложнения

Ежедневният стрес, на който е подложен съвременният човек, е също сериозен рисков фактор

– Проф.  Капрелян, защо през зимата най-много се пълни Първа клиника на УМБАЛ „Св. Марина“, която ръководите ? Сезонът, грипът и вирусните зарази отключват ли неврологичните заболявания и кои най-често ?

– По традиция през зимния сезон грипните и останалите дихателни вирусни инфекции засягат голяма част от българското население. Грипните вируси могат да причинят обостряне на болките в кръста, хроничните неврологични заболявания като множествена склероза и миастения гравис /мускулна слабост/, както и да увеличат честотата на епилептичните припадъци и мигренните пристъпи. Бих искал да споделя, че високият професионализъм на медицинския персонал и високотехнологичните диагностични възможности, които предоставя УМБАЛ „Света Марина”, са главната притегателна сила към Първа клиника по нервни болести за болните през цялата календарна година.

– Сега всички специалисти ни предупреждават за опасността от щама „Хонконг“. Има ли тежки последици от него за нервната система?

– Новият щам на грипния вирус „Хонконг” се очаква да предизвика грипна епидемия в началото на следващата година. Основните симптоми на болестта ще бъдат остро начало, висока температура и силна отпадналост.
Неврологичните усложнения основно протичат под формата на възпаление на главния и гръбначния мозък, периферните нерви, епилептични гърчове и мозъчен инсулт. Грипът може да предизвика тежки неврологични заболявания в резултат на вируса, вторичните бактериални инфекции и токсичните въздействия. Развиват се трайни увреждания на периферната и централната нервна система, най-често парализи на лицевия нерв с „изкривяване” на устата, епилептични гърчове с или без загуба на съзнание, симптоми на Паркинсонова болест (треперене на ръцете, забавени движения и скованост). Едно от най-тежките усложнения на щама на грипния вирус „Хонконг“ са скоротечни форми на менингоенцефалит- животозастращаващи възпаления на мозъчните обвивки и мозъчното вещество. Така грипът също може да причини миелит (възпаление на гръбначния мозък), полиневрит (възпаление на периферните нерви) и мозъчен кръвоизлив. Тези тежки последствия се нуждаят от интензивно болнично лечение с провеждане на животоспасяващи реанимационни мерки.

– Как да се предпазим?
– За да се предпазим от развитие на тежки усложнения е необходимо лечението на самата грипна инфекция да започне още през първите два дни на болестта, с появата на първите оплаквания от висока температура, болки в мускулите и ставите, главоболие, отпадналост, гърлобол, суха кашлица и хрема.

Единствено антивирусните медикаменти могат ефективно да повлияят развитието на грипните усложнения. При прибавена бактериална инфекция е необходимо да се приемат антибиотици. Хомеопатичните продукти повишават естествените защитни сили на организма и целят по-бързото възстановяване от грипната инфекция. Спазването на предписания лечебен, хранителен и постелен режим е сигурна гаранция за намаляване на риска от развитие на грипните усложнения.

– Кои са най-рисковите групи при неврологичните заболявания? Защо все по-млади хора стават ваши пациенти?

– С най-голям риск от усложнения на нервната система са бременните жени, децата под 5-годишна възраст, хората над 65 години, болните с хронични сърдечно-съдови, белодробни и ставни заболявания, хора с вредни навици (алкохолизъм, тютюнопушене), с наднорменото тегло и намалената имунна защита. Ежедневният стрес, на който е подложен съвременният човек, е също така сериозен рисков фактор. Пада възрастовата граница на неврологичните заболявания и те обхващат все по-млади хора. Както посочих, стресът е основният фактор, като се добави и неправилното хранене, недостатъчният режим за възстановяване след работа, намалената двигателна активност-всеки се качва на колата си, не се движи – всичко това създава лесни предпоставки за заболяванията на нервната система.

– Превенция ли е антивирусната ваксина, включително и за неврологичните усложнения след грип?

– При посочените рискови групи е оправдано профилактичното приложение на противогрипни ваксини и антивирусни препарати в началото на зимния период. Сред мерките, които могат да подпомогнат пък по-бързото и безпроблемно възстановяване от грип, са хранителният режим, богат на белтъчини (месо, мляко, яйца), витамини (цитрусови плодове, съдържащи витамин С) и микроелементи (селен, манган), приемът на топли течности (вода, билков чай), проветряването на жилищните помещения, приложението на лекарствени средства, които успокояват болките, понижават високата температура, облекчават кашлицата и хремата, повишават естествените защитни сили на организма.

– Кои са симптомите, тревожните признаци на заболявания на нервната система, които не бива да подценяваме и трябва да потърсим специалист? Може ли в такива случаи да се доверим само на личния лекар?

– При засилване на главоболието, поява на гадене и повръщане, нарушение на съзнанието, промяна в поведението, възникване на различни двигателни, сетивни, зрителни и координационни нарушения, както и на епилептични пристъпи в хода на грипната инфекция е необходима спешна консултация със специалист невролог. Неврологичният преглед има за цел да открие развитието на съответните усложнения. В тези случаи лекарят задължително назначава допълнителни диагностични изследвания.

– Често прибягваме да самолечение, бабини рецепти, народни лечители и чакръкчии. Безобидно, полезно или може да се окаже много вредно?

– Когато българинът е болен, често прибягва до самолечение на настинки и грип поради различни социално-битови, финансови или други обстоятелства. Рискът от самолечение е свързан с погрешна преценка на собственото състояние, погрешен избор на лечебни средства и липса на медицински контрол върху диагностиката, адекватното терапевтично поведение, необходимостта от изследвания и активното проследяване на клиничния ход на болестта.

– Страховете на родителите са свързани с температурните гърчове при малки деца. Какво да направят преди да дойде екип на „Спешна помощ“? Какви са рисковете и последиците от тези гърчове ?

– Свързаните с грипния вирус неврологични усложнения при деца са сравнително редки, но протичат много тежко и животозастрашаващо, което налага спешно болнично лечение. Децата между 6-месечна и 3-годишна възраст са сред най-застрашените от поява на температурни гърчове, обикновено в периода на първоначално повишаване на температурата. Важно е за родителите да отбележат продължителността на гърча. Рискът от последващо развитие на епилепсия варира между 2% и 5%. Появата на т.нар. фебрилни гърчове изисква консултация на детето с педиатър и невролог. При необходимост се назначават допълнителни изследвания, осъществяват се превантивни мерки и се започва симптоматично лечение.

 

Нашият гост

Проф. д-р Ара Гарабед Капрелян е началник на направление „Неврологични клиники “ в най-голямата болница в Източна България- УМБАЛ „Св.Марина “ във Варна и шеф на Първа клиника по нервни болести в нея. Той е дългогодишен преподавател и ръководител на катедра по нервни болести в Медицинския университет във Варна, републикански консултант по неврология за Североизточна България от 2012 г., член на научните панели по невроонкология и невроемидемиология в Европейската академия по неврология. Обществената му дейност включва участие в Асоциацията на българите по света като неин подпредседател, в „Ротари Интернешънъл“, в Международния орден на анизетиерите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.