Проф. д-р Димитър Стефанов пред „Труд“: Президентът Тръмп може да се окаже като Горбачов за СССР

Светът се нуждае от истинска Реформация, а не от революция

– Г-н Стефанов, сто години след Октомврийската революция задава ли се нова, този път Либерална революция?

– Да, може да се каже, че опитът за Либералната революция е в разгара си. Но за да се ориентираме в ситуацията, трябва да си спомним мисълта на Хегел/Маркс, че историческите събития се появяват двойно – веднъж като драма, а втори път като фарс. Октомврийската революция бе драматичният момент на човечеството, който беляза целия XX век и взе милиони жертви. На фона на тази историческа драма сегашните напъни за универсализиране на западния либерален модел като глобално обществено устройство изглежда като исторически фарс. При това драматичен фарс.

Докато комунизмът се схващаше като модел на обществено устройство, който ще се появи в бъдещето в резултат на дълги исторически битки, то адептите на либералния модел смятат, че този модел е победил в най-развитите западни страни и той просто трябва да се въведе с всички възможни средства в другите страни. Именно такова е съдържанието на доктрината за национална сигурност на Джордж Буш – универсализиране на либералния модел, превръщането му от блокова в глобална система.

– Е, победи ли вече този модел?

– В доктрината „Буш“ се твърди, че „ние сме победители в студената война“, което значи победа на западния либерален модел. Историческата мисия на победителите е незабавно да започнат разпространяването (насаждането) на либералния модел. Това бе мисията на иракската война, на опустошаването на Либия, Сирия, на събитията в Украйна. Става дума за една историческа авантюра, която е опасна с това, че прилича на необолшевизъм или неоякобинство. Според Фукуяма, това което се случва, не е просто край на студената война, а край на историята. Това, според него, е крайна точка от идеологическата еволюция на човечеството и универсализация на западната либерална демокрация като крайна форма на човешкото управление. Нека да ни е честито! Преди ни учеха, че „империализмът е най-висш и последен стадий“, а то какво излезе – имало крайна форма.

– Не е ли светът изправен днес пред една глобална трансформация?

– Според мен това, което се случи след краха на Съветския съюз, е един опит за глобален политически метеж, опит за една вечер или за няколко дни да се създаде глобален либерален Рим. Този метеж се превърна в един от най-кървавите в историята на човечеството. Лошото е, че той зацикля, т.е. превръща се в нещо от рода на 30-годишната религиозна война. Светът е изправен пред нарастваща управленска пропаст. Концепцията и практиката на глобалното управление са на ръба на колапса. Ако проблемите свършваха с краха на СССР, щеше да е много лесно. Но те започнаха с този крах. Вече имаме Брекзит, Европейският съюз е един незавършен исторически проект, без да е ясно как да бъде завършен, Китай е изправен пред острата нужда да намери нов модел на растеж, САЩ трябва да намерят друг начин на своето финансиране, различен от печатането на долари и т.н. Въобще светът е изправен пред нуждата от една глобална трансформация. Но тази трансформация не трябва да се свежда до един революционен акт, извършен от някоя велика сила, а като набор от трансформационни актове, които в повечето случаи са на национално равнище. Светът се нуждае от една истинска Реформация, а не от революция. Според мен крахът на СССР постави началото на мъчителната трансформация на Русия. САЩ рано или късно ще навлязат в подобни процеси. Нищо чудно президентът Тръмп да се окаже техният Горбачов. В Европа предстоят политически промени, които могат да докарат на власт политици реформатори.

– Нека се върнем в България. Не мога да не ви питам за приватизацията. Вие бяхте известно време начело на надзорния съвет на АП.

– Нещо повече, аз създадох модела на масовата приватизация у нас. По-точно съдействах за копирането на чешкия модел у нас. Моята роля се сведе до създаване на логистиката на процеса. Мисля, че бе постижение провеждането на електронни търгове с участието на милиони хора. Проблемите бяха в друго – приватизацията се изроди в невиждан в историята ни грабеж. Глупаво ще бъде днес да търсим виновните. Въпросът е да си обясним защо тръгнахме по този път. Основната причина е, че искаха набързо и безвъзвратно да ни натикат в глобалната либерална матрица. Появи се т. нар. Вашингтонски консенсус като набор от прости рецепти. Основната рецепта бе пускайте пазара и той ще ви реши всички икономически проблеми. Основният инструмент трябваше да е приватизацията.

Бедата бе в това, че пазарът не се свежда само до частна собственост, а и до конкуренция. За да поясня идеята си, ще си послужа с примера на Китай. Там също тръгнаха към пазарна икономика, но не чрез масирана приватизация. Напротив – те запазиха държавния си сектор, като същевременно започнаха масово създаване на нови частни компании. Тоест те заложиха на конкуренцията. Реформата при тях се проведе като една планирана реформация. При нас стана обратното – реформата се проведе като един болшевишки акт, наречен приватизация.

Ще направя още една историческа аналогия. Следвоенното устройство на света, създадено на Бретънудската конференция(1944 г.) включваше механизъм за възстановяване на Европа и Япония от войната. Именно това бе в основата на германското и японското икономическо чудо. Германия и Япония, вместо да бъдат наказани, бяха превърнати в глобални икономически сили. Нашите страни след десетилетия тоталитарна система също се нуждаеха от възстановяване. За да се създаде стабилно глобално устройство, Западът трябваше да финансира възстановяването на Източна Европа. Вместо това те погледнаха на нас като на плячка, която трябваше да се усвои колкото се може по-бързо. Набързо ни приеха в ЕС и НАТО, но вместо в благо това и за тях се превръща в беда.

– Все пак къде сбъркахме, къде не с приватизацията?

– Ще отговоря: никъде не сбъркахме. Ние просто прилежно изпълнихме спуснатата ни рецепта. Грабежът „приватизация“ бе част от глобалното разграбване на остатъците от съветската империя. Грешката бе на глобалните стратези. Вместо да приложат подхода на Рузвелт към следвоенното устройство на света, те се изкусиха от ролята на съвременни варвари. Това изкушение днес се обръща срещу тях. На последната мюнхенска конференция по глобалната сигурност за първи път доминира страхът, че се надигат антилиберални сили. Председателят на конференцията Волфган Ишингер пише, че „ние може да сме на прага на постзападна епоха“ или че „ние навлизаме в свят на безредието (post order world)“.

– Редно ли е да се опитаме да кандидатстваме за еврозоната. Ако да, кога да го направим? Ако не, защо да запазим валутния борд?

– За еврозоната трябва да изчакаме. Ако се натискаме, може да стане като да си купим фабрика на 9 септември. С борда нашата парична система е близка до еврозоната. Тя е доста рестриктивна, но ни оставя някаква свобода на действие. Ако бързаме да се набутаме в еврозоната, ще се лишим и от тази свобода. Имам предвид възможността да коригираме курса на националната валута с цел увеличаване на международната конкурентоспособност на икономиката ни.

В момента е важно нещо друго. Отново ще се поясня с пример. Унгарският премиер Виктор Орбан от краен антикомунист се превърна в приятел на Путин. Направи това от егоистични национални интереси. От предоговаряне с Русия на клаузи от газовия договор страната му спечели милиарди долари. Освен това Русия ще изгражда нови ядрени реактори в Унгария, като е готова да кредитира на 100% проекта. Става въпрос за 11 милиарда евро. А ние за непострояването на нови ядрени мощности плащаме почти милиард евро на Русия. Ами загубите от компрометирането на проекта „Южен поток“? Нужен ни е един здрав национализъм, а не фалшива европейска лоялност. Явно не сме изживели синдрома на най-лоялния съюзник на една друга страна, този път приложен към Европа.

– Близък сте с проф. Огнян Герджиков, който сега е служебен премиер. Защо се стигна до предсрочното му отстраняване като председател на 39-ия парламент през 2005 г.? Одобрявате ли дейността му начело на днешното правителство?

– От позицията на днешния ден смятам, че това бе една политическа гавра с един достоен човек. Професор Герджиков стана случайна жертва на един надигащ се опит за политически метеж. Някои сметнаха, че властта може да бъде заграбена. Частичният успех нареди някои хора на хранилката. С това се разчисти пътят на следващите коалиции. Радвам се, че днес е даден нов шанс на Герджиков и съм сигурен, че той ще се справи достойно.

 

Нашият гост

Димитър Стефанов е роден през 1946 г. в с. Стефан Караджа, област Добрич. От 1981 г. е доктор по икономика. Специализирал е световно стопанство, приватизация, микро- и макроикономика в няколко европейски страни, САЩ и Япония. Бил е зам.-шеф на Агенцията за приватизация и председател на надзорния й съвет. Народен представител от НДСВ в 39-ото народно събрание. Професор в Стопанския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Преподава и в университета в Караганда, Казахстан.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Абе как им раздават титлите на тези професори, 99% от тях са -о-л-и-г-о-ф-р-е-н-и-. „Нещо повече, аз създадох модела на масовата приватизация у нас.“ Ако беше създал или копирал модела правилно, щеше да е друго положението на народа, защото Чехия сега е на светлинни години пред България. Тръмп бил за САЩ това, което беше Горбачов за СССР. Тоя професор го турете в един свинарник, той става за професор на ТКЗС, но не и на друго. В България всеки се занимава с това, което не му е работа, тоя професор, парцала Борисов и милиони такива примери, но без тях българския народ щеше да живее по-добре.

  2. Хайде да не бъркаме в канчето на големите!Иван Георгиев май не е доволен,че Русия се отърси от гламави управници,които бяха удобни за запада.Когато бяхме под“руския ботуш“България беше градина,а сега под краварския е пустиня и бунище…

  3. От предоговаряне с Русия на клаузи от газовия договор страната му спечели милиарди долари. Освен това Русия ще изгражда нови ядрени реактори в Унгария, като е готова да кредитира на 100% проекта. Става въпрос за 11 милиарда евро. А ние за непострояването на нови ядрени мощности плащаме почти милиард евро на Русия. Ами загубите от компрометирането на проекта „Южен поток“? Нужен ни е един здрав национализъм, а не фалшива европейска лоялност. Явно не сме изживели синдрома на най-лоялния съюзник на една друга страна, този път приложен към Европа.
    Алоо, Борисов чуваш ли бе ОВЕН?

  4. европейският съюз е един много хубав проект, замислен от визионери и финансиран от капиталисти, който благодарение на безмозъчните говеда – клакьори като повечето ни сънародници и уродливи зелени либерали – като повечето западни говеда, се изроди в сто процентова диктатура….

  5. „Светът се нуждае от една истинска Реформация, а не от революция.“ – напротив, светът се нуждае точно от революция, която да избие мимикриращата политическа класа и децата и, та да не станат първи реформатори по примера на плевнелиев, бокова, и прочие.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.