2 г. условно и 2000 лева глоба за габровец, снимал порнографски материали с 9-годишно дете

Заловиха младеж с канабис в училище

Пиян вилня в гимназия в Берковица, искал да му дадат диплома

Шефът на КЕВР: Няма обективни предпоставки за поскъпване на тока от 1 юли

Бандити задигнаха каса на кмет с оръжие, злато и печат

Жена загина в тежка катастрофа край село Микре, 8-годишното й дете е в болница

БСП – София: Държим българското правителство да изтегли програмите по история и цивилизация за Х клас

Бойко Борисов се срещна с турския посланик Хасан Улусой

В кръвната проба на двама от ранените при катастрофата на АМ „Хемус“ има следи от наркотично вещество

Лорина Камбурова: Отказах снимки с Никълъс Кейдж Звездата от сериала "Скъпи наследници" предпочела българската продукция и не съжалява

Арестуваха извършител на серия грабежи

Почина най-възрастната работеща холивудска актриса

Отложиха делото „КТБ“

Отменена е грипната епидемия в Пернишка област

Земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер разтърси Индонезия

Проф. д-р Христо Пимпирев, полярник номер едно на България, пред „Труд“: Готови сме да посрещнем премиера в Антарктида

Проф. д-р Христо Пимпирев е може би най-известният българин по света наравно с Христо Стоичков. От 1987 година той неизменно стяга денковете и тръгва към Антарктида. Предстои поредната 26-а българска полярна експедиция. Разговаряме с проф. Пимпирев за новите моменти в изследванията на Ледения континент. Естествено е да го питаме и стигат ли парите и къде сме ние в клуба на полярните държави. И не на последно място – какви са предизвикателствата, които природата поставя пред човека.

– Г-н Пимпирев, бързо минава времето, след около два месеца потегля поредната 26-а българска антарктическа експедиция. Как върви подготовката? Колко души се очаква да пътуват и да работят на българската база?
– Действително остават само два месеца до започването на 26-ата българска антарктическа експедиция и всички сме в трескава подготовка. Преди всичко уточняваме състава най-вече на първата ударна група, която ще раззими базата и ще я подготви за работа през новия сезон. Със заминаването именно на тази група започва експедицията. Групата ще се състои от около 10 души, предимно логистици – хора които трябва да включат както електроинсталацията, така и водопроводната и топлинна системи, да подготвят за работа моторните лодки „Зодиак”, шейните и изобщо да направят българската база „Св. Климент Охридски” в едно селище готово да посрещне научните екипи, които ще пристигнат следващите месеци.В групата също така ще има лекар, механици, водачи на моторни лодки и шейни, строители. Предстои ремонт на основната къща, особено на покрива й. Тя е построена преди повече от 20 години и оттогава не й е правен ремонт.
Експедицията ще пътува на няколко групи, като ще се съобразим с възможностите, които ни предоставят останалите антарктически програми, основно испанската, която години наред ни помага при транспортирането от Южна Америка до о-в Ливингстън и обратно, с нейния научно-изследователски кораб „Есперидес”.
Все още не е уточнена точната дата на заминаване, тъй като това трябва да се координира и с бразилската и аржентинска антарктически програми. В момента сме в активни преговори с техните ръководители.

– Винаги е поставян въпросът за финансирането. Колко дава държавата, стигат ли парите?
– Бюджетът на българската антарктическа програма е едва 500 хил. лв. годишно. Тези средства трябва да се разпределят за самолетни билети за около 25 участника в експедицията, които ще работят на базата, за гориво и строителни материали, за лекарства, екипировка и храна. Тези продукти са строго определени и се закупуват от Южна Америка. Нашият бюджет е един от най-малките сред всички 29 държави, управляващи бази на Ледения континент. Да вземем например Чехия. Тя има сезоннабаза, съизмерима по размер с нашата. Бюджетът им за година е 1,5 млн. евро., а на Испания е 7 млн. евро.

– Какво ще отличава експедицията от досегашните?
– Както на всяка експедиция, основната цел и на тази е изпълнението на научната програма. Това е първата експедиция, която ще работи по изпълнение на целите и задачите на Националната програма за полярни изследвания, приета с решение на Министерския съвет в края на месец август 2016 г. Присъствието на България в Антарктида е национална кауза, сериозна външна политика и преди всичко научни изследвания, които разрешават проблеми , касаещи цялата планета, включително и нас българите.

– Очаква ли се някакво височайше присъствие на остров Ливингстън. Например, поканили ли сте министър, министри или президента?
– Посещенията на висши държавници в съответните бази в Антарктида е общоприета практика и задължение на всяко правителство на полярните нации. Антарктическите изследвания са национален приоритет и се финансират от държавния бюджет. Президентът на Република България винаги е добре дошъл на българската база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън и ние го очакваме. Антарктическата дейност е надпартийна и общонационална кауза, тя се извършва под егидата на президента на България. Въпреки голямото си желание президентът Плевнелиев не успя да посети българското селище в Антарктида, поради неотложните си ангажименти. Последното посещение от висш държавник беше през 2005 г., когато президентът Първанов беше на официално посещение на Българската база „Св. Климент Охридски”.
Много бихме се радвали и ако премиерът Борисов посети нашата научна станция на о-в Ливингстън, която дори далеч от България е неотменна част от нея.
Засега нямаме потвърдено посещение на висш държавник, но винаги сме готови да подпомогнем логистично достигането до българската база „Св. Климент Охридски”.

– Неотдавна бяхте споделили, че романтиката постепенно си отива с настъпването и прилагането на новите технологии. По-скучно ли става в Антарктика?
– Едва от миналата година българската база разполага с високопроходима машина „Маниту”, която е от огромна полза при товаро-разтоварните дейности . тя ни е дарена от родолюбив българин, какъвто бе покойният проф. Лъчезар Цоцорков, директор на „Асарел-Медет“, така че не сме ощетили бюджета на страната. Ако под романтика досега сме разбирали пренасянето на ръка и с помощта на лебедка на тонове гориво и материали, тогава – да, романтиката вече я няма, Останалите държави разполагат с подобни машини повече от 20 години, но по-добре късно, отколкото никога.
Друга новост за българската база „Св. Климент Охридски” е, че благодарение на съседите ни испанци, вече имаме испански телефонен номер за връзка с останалия свят. По този начин всеки който желае, може да се обажда от и до българската база на цената на разговор между България и Испания. Пак благодарение на нашите приятели и съседи от Кралство Испания се надяваме от тази година да разполагаме с интернет връзка.
Всяка експедиция е различна. На Антарктида никога не е скучно! Там непрекъснато човек има работа, заобиколен е от прекрасна природа и в най-суровите условия на планетата ние се топлим от уюта на българската база, която е като роден дом за нас и от отношенията на взаимопомощ с останалите участници в експедицията.

– Има ли проблеми в глобален характер с опазването на природната среда?
– Опазването на природните ресурси в Антарктида е строго регламентирано от Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика. Неспазването на неговите клаузи води до тежки санкции за нарушителите. Това е последният девствен континент на Земята, без промишлено производство, без експлоатация на природни ресурси и флората и фауната са непокътнати от милиони години. Дълг на България и на всяка антарктическа нация е нейното опазване за поколенията.

– Не е ли време да се постави въпросът за по-активно изследване на природните богатства и евентуалната им експлоатация в Антарктика? Знаем, че има договори, които забраняват това поне до 2050 година…
– Съществува договорна забрана за добив и експлоатацията на минерални ресурси на континента. С напредването на техническия прогрес и откриването на безотпадни технологии, бихме могли да говорим за бъдеща експлоатация на тези залежи. Именно заради това във всяка полярна програма са заложени проекти за изследвания и картиране на полезните изкопаеми, което е залегнало и в стратегията за ползване на минералните ресурси на територията на България.

– Предстои ли някакво строителство на Ливингстън или ще се кара с досегашните постройки?
– От тази година българската база „Св. Климент Охридски” е включена в Национална пътна карта за развитие на научната инфраструктура. Антарктида е най-голямата природна научна лаборатория в света. Нейното изследване помага за разрешаване на глобални проблеми, засягащи цялото човечество – климатичните промени, повишаване на морското равнище в световен мащаб, опазването на живите и неживи ресурси на този континент.
Българската база „Св. Климент Охридски” е притегателен център за работа на много учени от цял свят. По съвместни проекти с българските си колеги са работили и искат да работят учени от над 27 държави. Все още нашето малко полярно селище не разполага с условия за обработка и изследване на събраните проби на място. Много от тях се увреждат при преноса им през тропичните зони на път за лаборатории в Европа и Америка. Включването на базата в Националната пътна карта ще позволи да построим модерна научна лаборатория, където на място да се извършват всички необходими анализи, непосредствено след вземането на пробите. Тази година ще изберем най-подходящото място за строеж, а догодина се надяваме да започне същинското й изграждане.

– Мислите ли някога да се оттеглите от активна дейност, да спрете пътуванията до Ледения континент?
– Опитът в ръководенето на една антарктическа програма е изключително важен. Придобива се трудно, в течение на много години, с участието и ръководството на много експедиции. Неслучайно ръководители на полярни програми на страни с традиции са хора на „почтена възраст”. До миналата година Испанската програма се ръководеше от Адмирал Мануел Каталан, който се оттегли на 81-годишна възраст, чилийската програма доскоро бе под ръководството на Оскар Пиночет де ла Бара, който прекрати активната си дейност на 82 години, а ръководителят на Руската експедиция Валерий Лукин се оттегли на 72 години.
Ако съм жив и здрав и физическото ми състояние позволява, нямам намерение в близките години да се оттегля от ръководството на българските експедиции до Антарктида, както и да спра да пътувам до Ледения континент.
Разбира се опитът на ветераните се съчетава с ентусиазма на младите и затова през последните години все повече млади учени и логистици работят на българската база. Стремежът ни е в следващите експедиции те значително да преобладават и да поемат отговорности по провеждането и реализирането на антарктическите кампании.

Нашият гост
Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 г., през 1987 г. става доктор на науките. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994-2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс.
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.
Автор e на много книги, документални филми и над 150 публикации в български и чужди издания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.