Проф. Иван Илчев: Македонците са обработвани 100 години, разговорите за общата история ще бъдат трудни

Общи комисии имаше и през 70-те години, дискутираха как да се избегнат неприемливи оценки в учебниците, каза историкът

Българският екип на комисията, създадена по силата на договора за добросъседство между България и Македония, се събира за първи път утре, за да обсъди насоките на бъдещата си работа. Това съобщи бившият ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев, който е член на комисията, по БНР. Той прогнозира, че разговорите ни с Македония ще бъдат трудни и дълги, защото македонската общественост е „обработвана“ с помощта на образованието и масмедиите в една определена насока вече повече от 100 години.

"Задачата няма да бъде лека - да се възвърне някакво знание за миналото, да се посочи, че това минало може да стане и би трябвало да бъде основа на добросъседски отношения между сега съществуващите държави. Би трябвало да се направят някакви промени в образователната система, така че да се избегнат някои крайни оценки и при двете страни. Процесът ще бъде много дълъг, муден, бавен. Не бива да се очаква скоростно решаване на проблемите".

Проф. Илчев изтъкна, че е изключително рано за формиране на някакви очаквания. Не трябва да отиваме с прекалено голяма кошница, независимо от нагласите на обществото, посочи той:

"Обществото има сравнително кратка памет. Не бива да забравяме, че подобни комисии имаше през 70-те и 80-те години, които дискутираха как да се избегнат взаимно неприемливи оценки в учебниците по история и литература. Такива комисии имаше – българо-румънска, българо-югославска, така че известен опит в това отношение имаме.“

Крачки по отношение на разбирателството са направени, подчерта Илчев, като даде пример за сътрудничество между научни звена на двете страни и на националните им архиви. Иван Илчев отбеляза още, че както днешните студенти, така и обществото ни като цяло не познават достатъчно съседните ни държави и това се дължи и на съдържанието на учебниците:

"Парадоксално е, че например за Хърватия - една добре развиваща се държава, във всички наши учебници се споменава само войната, която е водил Цар Симеон с хърватите през X век. И от десети век вече има една дупка, празно пространство. И когато говорим за комуникациите на Балканите, за инвестициите, които ще бъдат вложени в комуникации, нека не забравяме една не по-малко важна инвестиция - в комуникациите на душевността на Балканите, връзките между отделните балкански народи."

Традиции да живеят заедно Балканите имат. Въпросът е да стъпим на тези традиции и да ги изведем на ново ниво, категоричен бе проф. Илчев.

Коментари

Задължително поле