Проф. Иван Попов - бащата на българската електроника, умрял в нищета

Иван Попов е роден преди 110 години - на 9 декември 1907 г. във Велико Търново. Дипломира се като инженер във френския град Тулуза, работи в Германия, в Унгария, където се издига до директор на големия завод „Ганц” в Будапеща. След завръщането си в България поема директорския пост в силнотоковия завод в София. През 1957 г. защитава професура във ВМЕИ – София, и в Политехниката в Дрезден. Завежда катедра, става декан и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София. Бил е министър на машиностроенето, зам.-председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на Народна Република България, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП. От 1976-а 14 години е председател на Научно-техническите съюзи, бил е шеф на Съвета на директорите на „Елпром”. Носител на най-високите правителствени награди. Умира през на 16 януари 2000 г.

Eдва ли някой от съвременниците ни е чувал името на професор Иван Попов (1907 – 2000 г.), истински съвременен строител на модерна България, бащата на родната електроника, донесъл милиарди долари на страната ни. Той е изключителен учен, признат и на Изток, и на Запад, държавник, технократ. За мнозина от неговите най-близки съратници, участвали активно в изграждането на модерната индустрия на страната през XX век, той е кумир - човекът с най-големи заслуги за превръщането на България в съвременна промишлена държава. През 1999 г. експертна комисия от Федерацията на научно-техническите съюзи го определи сред 10-те най-значими български инженери на XX век.

С името на проф. Иван Попов се свързват изграждането и развитието на нашата електропромишленост, електроника, електронно-изчислителна и слаботокова техника и микроелектроника, на отрасловите научно-изследователски институти, на научно-техническите съюзи и бази за техническо развитие. Най-успешният проект на проф. Иван Попов е организиране на производството на електронно-изчислителна техника чрез комплексна схема, включваща наука, производство и търговия, сервиз и приложна дейност. “В тази дейност България изпреварва много европейски страни, стана номер 1 в бившия социалистически лагер по износ. Това ще остане върховото постижение на българската научна мисъл, на производствения потенциал и икономиката на страната”, обяснява неговият по-млад колега Любо Козлев.

Всъщност началото на българската електроника е поставено в началото на 60-те години на миналия век. През 1962-а ръководителят на БКП Тодор Живков отива в Берлин на посещение. Пред него тогавашният първи секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт споделя, че може би един български професор ще бъде назначен за заместник-министър на електротехническата промишленост в германското правителство. Живков е много впечатлен. И когато се завръща, веднага поставя въпроса пред Политбюро на ЦК на БКП. “Толкова ли много професори специалисти имаме, че да ги изнасяме за чужди страни?”, пита ядосано всесилният държавник. И резултатът е ясен – професор Иван Попов е повикан в България и назначен за ректор на ВМЕИ на 1 юли 1962 г. На този пост той остава само три месеца, когато е определен за шеф на новообразувания Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). После е избран за член-кореспондент на БАН, а кариерата му тръгва стремително нагоре – министър, зам.-шеф на МС, член на Политбюро...

Професорът никога не става пленник на голямата власт, която има, нито на парите. “Властта не можа да го поквари, нито да го замае, нито да го обсеби. Запази скромността и човечността непокътнати. Парите считаше единствено като средство за развитие, а не средство за съществуване и веществено обогатяване. Често ми е казвал: “Там, където започват само парите – там свършва Човекът”. Това споделя в текст за него близкият му приятел и колега Васил Недев, първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката в онези години.

Проф. Попов бил пестелив, а непохарчените пари от командировки връщал в касата. Освен това със свои средства - без това да афишира никъде, помагал на студенти-отличници. “Животът обаче му изигра трагична шега в последните му години, като остави семейството му само с българската пенсия от 110 лева”, разказа колегата му Иван Шаранков. Оказва се, че тогава нова демократична България, за която той наистина влага живота си, за да я направи модерна, се отказва от него. И ако не е била пенсията, която Германия много бързо отпуска на жена му Гертруда за трудовия й стаж в ГДР, едва ли е щял да доживее до 92 години.

Сигурно пак никой не е чувал, че именно българинът проф. Иван Попов се отказва от напълно заслуженото си отличие – най-престижната международна награда на IIIE – обществото на американските електроинженери. Отличието е за особения му принос в развитието на компютърната техника не само в България и страните от СИВ, но и в света.

В сътрудничество със специалисти от Института по космически изследвания на съветската Академия на науките започва проектирането на многопроцесорен комплекс с производителност 100 милиона операции в секунда. През 1984 г. първият комплекс “ИЗОТ 1014 – ЕС2709” с производителност 120 милиона операции в секунда е монтиран в съветския космически институт. Това е абсолютна изненада не само за научната мисъл на Изтока, но и на Запада – че българите са успели първи да създадат компютър с такава производителност. Американските служби тогава са в пълен шаш от този факт. През 1989-а щатската компания “Уестърн Джиофизикъл” получила за изпитания матричен процесор “ЕС2709” с производителност 120 милиона операции в секунда. И се убеждават, че това не е измислица и пропаганда. Всички съветски геофизически и геологически центрове за търсене на нефт и газ, а също и центрове в Китай, Индия и Виетнам са оборудвани с нашите “ИЗОТ 1014 – ЕС2079”.

Ето и малко факти. Общо за периода 1971 – 1989 г. у нас е произведена продукция от електронно-изчислителна техника за близо 20 милиарда лева, а реализираната печалба е 9,5 млрд. лв. По данни на ООН България се нарежда между 10-те развити страни в света по обем на електронно-изчислителна техника, и с 4%-ов дял за 1987 г. заема трето място след САЩ и Япония на глава от населението. Освен това – гордостта на българската икономика “ДЗУ” - Стара Загора, е изчислено, че с темповете, които е работено там, след още десетина години “ДЗУ” е щяло да стопи целия държавен външен дълг на България. Както се казва, след фактите и боговете мълчат.

А главната “вина” за развитието на българската електроника е на проф. Иван Попов – човекът, който си отиде в нищета. И днес, за съжаление, е напълно забравен и непознат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл