Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Проф. Иван Попов – бащата на българската електроника, умрял в нищета

Иван Попов е роден преди 110 години – на 9 декември 1907 г. във Велико Търново. Дипломира се като инженер във френския град Тулуза, работи в Германия, в Унгария, където се издига до директор на големия завод „Ганц” в Будапеща. След завръщането си в България поема директорския пост в силнотоковия завод в София. През 1957 г. защитава професура във ВМЕИ – София, и в Политехниката в Дрезден. Завежда катедра, става декан и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София. Бил е министър на машиностроенето, зам.-председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на Народна Република България, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП. От 1976-а 14 години е председател на Научно-техническите съюзи, бил е шеф на Съвета на директорите на „Елпром”. Носител на най-високите правителствени награди. Умира през на 16 януари 2000 г.

Eдва ли някой от съвременниците ни е чувал името на професор Иван Попов (1907 – 2000 г.), истински съвременен строител на модерна България, бащата на родната електроника, донесъл милиарди долари на страната ни. Той е изключителен учен, признат и на Изток, и на Запад, държавник, технократ. За мнозина от неговите най-близки съратници, участвали активно в изграждането на модерната индустрия на страната през XX век, той е кумир – човекът с най-големи заслуги за превръщането на България в съвременна промишлена държава. През 1999 г. експертна комисия от Федерацията на научно-техническите съюзи го определи сред 10-те най-значими български инженери на XX век.

С името на проф. Иван Попов се свързват изграждането и развитието на нашата електропромишленост, електроника, електронно-изчислителна и слаботокова техника и микроелектроника, на отрасловите научно-изследователски институти, на научно-техническите съюзи и бази за техническо развитие. Най-успешният проект на проф. Иван Попов е организиране на производството на електронно-изчислителна техника чрез комплексна схема, включваща наука, производство и търговия, сервиз и приложна дейност. “В тази дейност България изпреварва много европейски страни, стана номер 1 в бившия социалистически лагер по износ. Това ще остане върховото постижение на българската научна мисъл, на производствения потенциал и икономиката на страната”, обяснява неговият по-млад колега Любо Козлев.

Всъщност началото на българската електроника е поставено в началото на 60-те години на миналия век. През 1962-а ръководителят на БКП Тодор Живков отива в Берлин на посещение. Пред него тогавашният първи секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт споделя, че може би един български професор ще бъде назначен за заместник-министър на електротехническата промишленост в германското правителство. Живков е много впечатлен. И когато се завръща, веднага поставя въпроса пред Политбюро на ЦК на БКП. “Толкова ли много професори специалисти имаме, че да ги изнасяме за чужди страни?”, пита ядосано всесилният държавник. И резултатът е ясен – професор Иван Попов е повикан в България и назначен за ректор на ВМЕИ на 1 юли 1962 г. На този пост той остава само три месеца, когато е определен за шеф на новообразувания Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). После е избран за член-кореспондент на БАН, а кариерата му тръгва стремително нагоре – министър, зам.-шеф на МС, член на Политбюро…

Професорът никога не става пленник на голямата власт, която има, нито на парите. “Властта не можа да го поквари, нито да го замае, нито да го обсеби. Запази скромността и човечността непокътнати. Парите считаше единствено като средство за развитие, а не средство за съществуване и веществено обогатяване. Често ми е казвал: “Там, където започват само парите – там свършва Човекът”. Това споделя в текст за него близкият му приятел и колега Васил Недев, първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката в онези години.

Проф. Попов бил пестелив, а непохарчените пари от командировки връщал в касата. Освен това със свои средства – без това да афишира никъде, помагал на студенти-отличници. “Животът обаче му изигра трагична шега в последните му години, като остави семейството му само с българската пенсия от 110 лева”, разказа колегата му Иван Шаранков. Оказва се, че тогава нова демократична България, за която той наистина влага живота си, за да я направи модерна, се отказва от него. И ако не е била пенсията, която Германия много бързо отпуска на жена му Гертруда за трудовия й стаж в ГДР, едва ли е щял да доживее до 92 години.

Сигурно пак никой не е чувал, че именно българинът проф. Иван Попов се отказва от напълно заслуженото си отличие – най-престижната международна награда на IIIE – обществото на американските електроинженери. Отличието е за особения му принос в развитието на компютърната техника не само в България и страните от СИВ, но и в света.

В сътрудничество със специалисти от Института по космически изследвания на съветската Академия на науките започва проектирането на многопроцесорен комплекс с производителност 100 милиона операции в секунда. През 1984 г. първият комплекс “ИЗОТ 1014 – ЕС2709” с производителност 120 милиона операции в секунда е монтиран в съветския космически институт. Това е абсолютна изненада не само за научната мисъл на Изтока, но и на Запада – че българите са успели първи да създадат компютър с такава производителност. Американските служби тогава са в пълен шаш от този факт. През 1989-а щатската компания “Уестърн Джиофизикъл” получила за изпитания матричен процесор “ЕС2709” с производителност 120 милиона операции в секунда. И се убеждават, че това не е измислица и пропаганда. Всички съветски геофизически и геологически центрове за търсене на нефт и газ, а също и центрове в Китай, Индия и Виетнам са оборудвани с нашите “ИЗОТ 1014 – ЕС2079”.

Ето и малко факти. Общо за периода 1971 – 1989 г. у нас е произведена продукция от електронно-изчислителна техника за близо 20 милиарда лева, а реализираната печалба е 9,5 млрд. лв. По данни на ООН България се нарежда между 10-те развити страни в света по обем на електронно-изчислителна техника, и с 4%-ов дял за 1987 г. заема трето място след САЩ и Япония на глава от населението. Освен това – гордостта на българската икономика “ДЗУ” – Стара Загора, е изчислено, че с темповете, които е работено там, след още десетина години “ДЗУ” е щяло да стопи целия държавен външен дълг на България. Както се казва, след фактите и боговете мълчат.

А главната “вина” за развитието на българската електроника е на проф. Иван Попов – човекът, който си отиде в нищета. И днес, за съжаление, е напълно забравен и непознат.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (19)

  1. Ето една достойна личност,за която чак сега научавам.Значи имаме с какво да се гордеем!Ние БЪЛГАРИТЕ сме велика нация,доказала се през вековете.Ако беше някой мюсюлманин нищо нямаше да изобрети.Те са некадърни поради религията им.Затова исляма няма нищо положително.Нашият учен е направил зашеметяващата си дълга кариера,основно при социализма.Когато човек е талантлив общественият строй и времето не му пречат да се усъвършенства

  2. Имах честта да познавам проф. Иван Попов лично. Всичко написано от авторката е вярно. Не си струва, но все пак да обърна внимание върху финалния акорд Не е „след фактите и боговете мълчат“, а „ПРЕД фактите и боговете мълчат“.

  3. Такива достойни българи вече почти няма. Няма и индустрия,няма развита държава. Другото не ми се коментира,защото е само негативно.

  4. Още един допринесъл за известността на България по света и подобно на Абаджиев и Робева мразен от безродните седерастки некадърни отрепки (като оная – отрепка „давидова“ )…

  5. Още един допринесъл за известността на България по света и подобно на Абаджиев и Робева мразен от безродните седерастки некадърни отpепки (като оная – отpепка „давидова“ )…

    1. Защо бе ,кмнтр, си толкова лош? Ако този човечец е роден 1907г. то той е заслужил пенсийката си още през седемдесетте години и би трябвало да получава заслужена социалистическа огромна пенсия и като член на политбюро на любимата ти партия и като достоен български стопански и държавен деец. Нещо не се вързват сълзите и сополите в горната статийка, която иска да ни внуши колко са лоши сегашните. Да не говорим за брадатите и опашати лъжи, надрънкани там за „величавите“ ни успехи в областта на електрониката. Българският „социализъм“ от съветски тип задушаваше всякакви опити за прогрес, и новаторство, изобретения и нововъведения. Всички пишущи машини, ксерокси и други копирни апарати бяха под контрола на МВР от страх да не се печатат позиви против властта.

      1. Една петков мислила мислила та умряла от напъване да мисли.
        Аз казвам факти за седерастките некадърни отрепки. Ако не ти харесва – режи вени.

      2. Ти, който говориш като родоотстъпник, явно си много невеж и не знаеш за редица български учени и приноса им в световната наука. А сега станахме заготвителния /задния/ двор на Европа и ни дават само „мръсна“ работа на ишлеме и ние се радваме.

        1. Това е лъжа по позитански. В момента България има модерна индустрия на съвременно ниво, която никога не е имало. Може на килограм да произвеждаме по-малко, но като качество и възвращаемост е много повече от живково време. Били сме заден двор. А в СИВ предния двор ли бяхме? Какво зависеше от нас? Произвеждали сме били? Какво? Всичко каквото произвеждахме и беше читаво го правехме с лицензи от запада (или крадани технологии, ма пак от запада, не от СССР), за които плащахме долари, за да изнасяме продукцията за рубли. Останалото не ставаше за нищо. Ето това е гeниалната икономика по която въздишаш. Не случайно се сгромоляса. А доларите трябваше ние да ги връщаме, дето не сме избирали да живеем в социализъм и да ни управлява Живков. Тия сега поне си ги избираме и не можем да се сърдим на никого. Схващаш ли разликата? Съмнявам се.

          1. Разсъждения на технически неграмотен политик, който освен в канцелария не е стъпвал в производствено предприятие и не е наясно в какви производства се инвестира, защо няма развойна дейност и редица други технически въпроси. В политиката съм слаб и другото няма да го проумея.

  6. Да, ама сега сме на първо място в Европа-та по производство на тикви!!!! А имаме една, специален сорт, расла в Банкя, дето е единствена в света и у нас!!!!!

    1. По добре банкянска тиKва отколкото седирастка или бесепарска от прехода.

  7. Поклон пред този скромен и честен до безкрайност български учен/връщал непохарчените пари и валута от командировки/.Само този факт ни говори за неговите човешки достойнства,за разлика от днешните бюрократи и измислени безброй „професори“……!

  8. Поклон пред учения от голям калибър проф.Иван Попов!!!
    За пишещите,които не са чували нищо за него и не са го виждали на живо искам,като негов студент през 1962 година да споделя,че ми е чел лекции по проектиране на електрически машини и трансформатори,именно тогава беше назначен за Председател на ДКНТП.Имам впечатление и от дейността на това ведомство и на него се дължат постиженията на нашата електронна, електротехническа и машиностроителна промишленост.
    Моля не хулете всичко,всички и за всичко.

  9. Демокрацията или социализмът и Живков са виновни, че професорът е имал пенсия от 110 лв? Щом е починал през 2000 на 92, значи се е пенсионирал по живково време. Тогава носталгиците да отговорят на въпроса защо толкова заслужил човек е имал толкова ниска пенсия. В същото време генерали, ченгета, ЦК и какви ли не тунеядци взимат по 5-600 лв. Интересното е друго: защо „журналистката“ Балева (още един пример защо „журналист“ в България е мръсна дума) се опитва да прехвърли греховете на Живков върху демокрацията (колко е демокрация е друг въпрос)? Тук виждаме характерната особеност на русофилския печат: крадецът вика дръжта крадеца. Впрочем Балева? Милко Балев? Или оная с баташкия скандал? От кои Балеви е поредната калинка, която даже и да манипулира не умее, щото и затова акъл се иска.

  10. Проф.Попов беше специалист по силови машини и трнсформатори и работеше основно по силово електрооборудване за Кремиковци. Поради липса на специалисти на високо ниво по микроелектроника беше преместен да води тази нова за онова време високотехнологична област. Беше умен, много умен – беше завършил висшето си образование във Франция като първенец на випуска и сетне беше един от изтъкнатите прподаватели в МЕИ, но съчетаваше този си ум с рязкост на говора и неподбиране на думите си при спорове. Затова не го обичаха. Навлезе бързо в микроелектрониката, а беше човек на 68 г. Живков го търпя 7-8 години и го замести със завършилия топлотехника Огнян Дойнов, който не можеше да различи офсетен ток от офсетно напрежение на операционни усилватели и компаратори на напрежение. Сетне шкартира и него и започна ерата на Иван Тенев. С тъга си спомняхме времето на проф. Попов, особено в началото на Прехода, когато седесари икономисти като Кр.Станчев ликвидираха всичко ново и прогресивно , включително и микроелектрониката. От 10 г. пожарникари и физкултурници пък ни върнаха поне 50 години назад…

  11. с иван попов работехме в берлин в института за високоволтова техника в малцан Institut für hochleistungstechnik Marzahn -беше наистина високопродуктивен

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.