Може би единствено в скандинавските държави не е имало голям корупционен скандал

Обичайно август е месец на отпуските. Няма големи политически събития и новини. Тази година обаче гърмят скандал след скандал, а политиците се замерят с обвинения.

Проф. Михаил Константинов отговаря на въпросите на „Труд“ за причините за политическите скандали, корупцията в България и кога най-сетне ще въведем машинно и интернет гласуване.

- Проф. Константинов, по традиция лятото е бедно на политически събития, но сегашното пък се оказа богато на политически скандали. Как си обяснявате това?

- Нещата започнаха по доста гротесков начин, с едно недоразумение. Поискахме от Турция с червена бюлетина на Интерпол да ни предадат г-н Димитър Желязков, известен с прякора Митьо Очите, и турците, като отидоха да го хващат, уловиха и две други големи риби - един общински съветник от групата на БСП и един бивш депутат на ДПС, хванаха и някакви девойки и разни сътрудници на Митьо Очите. И всички тези хора, с изключение на Митьо Очите, ни бяха върнати на границата, в присъствието на журналисти, и това вече нямаше как да бъде скрито. Самият г-н Желязков остана, защото неговото експулсиране трябва да мине през турски съд. Предполагам, че това скоро ще се случи. Арестът се оказа репутационен удар върху БСП и ДПС, защото техни хора бяха там. И оттук нататък започна комедията от грешки.

- Защо определяте случващото се като комедия от грешки?

- Един пъргав ръководител от ръководството на БСП заяви, че охранителната фирма „Аркус“, в която Митьо Очите е консултант, имала поръчка да охранява митниците. Внушението беше, че ГЕРБ са дали тази поръчка и следователно и те са маскари. След което нещата се разръчкаха и се оказа, че договорът е сключен от служебния кабинет, назначен от президента г-н Румен Радев. Г-н Радев се възмути, защото договорът е одобрен дни след назначаването на кабинета и се предполага, че няма как да се е знаело, за какво става въпрос. А и не г-н Желязков подписва договора, а един друг много интересен човек. Г-н президентът заяви, че ГЕРБ са виновни, защото те са подготвили нещата около документа. Ръчкането на стари документи продължи и се оказа, че не точно ГЕРБ, а сестрата на един висш политик от БСП подготвила договора. Така чиновник, близък до БСП, работещ в правителството на ГЕРБ, разработва договор с фирмата, свързана с Митьо Очите, която е собственост на общински съветник от БСП, който договор се подписва от служебния кабинет на г-н Радев, подкрепен от БСП, в резултат на което станало не знам си какво. Това е комедия и абсурд! В нея май не са замесени само Патриотите, по някаква линия, но може и това да го видим.

- Имате ли обяснение за липсата на реакция на премиера Бойко Борисов?

- Той реагира. Каза: Няма да атакувам г-жа Нинова, подавам й ръка. Г-н Борисов най-добре знае за какво става дума. То имаше и един стар виц, дето мъж казва на жена си: дай да не се търсим, щото може и да се намерим…

- А за какво всъщност става дума?

- Ако започнете да ровите случая с Митьо Очите, там невинни няма. Този човек действа от началото на 21 век – правиха му атентати, убиха жена му... Той е в мръсния бизнес от самото начало. Оттогава се изредиха няколко кабинета – НДСВ, тройна коалиция, г-н Орешарски, г-н Борисов с три правителства.

- Не става ли въпрос за нещо по-различно? Такива като Митьо Очите дават пари за кампании на партиите, а след това имат защитата им, както и силно лоби в местната власт.

- Ще ви припомня историята на община Несебър, тя е много интересна. Слънчев бряг е към Несебър, а в Слънчев бряг по време на сезона има 400 000 души. В общинския съвет на Несебър в един момент нямаше нито една традиционна партия – нямаше БСП, нямаше СДС, нямаше ДПС, а имаше партия „Море“, партия „Граждани за Несебър“ и т.н. Тези партии се оглавяваха от местни бизнесмени, от общинари със силни връзки. Виждате, че в една такава община, където са град Несебър и Слънчев бряг, където се върти търговия с наркотици и други работи, традиционните партии ги няма. Те и да изкарат свои хора, няма кой да гласува за тях. И тази практика в някаква форма продължава да съществува. Впрочем, когато говорим за корупция, нека не надценяваме българската. Ще припомня, че един човек, който седем пъти бе премиер на Италия, няколко пъти бе и външен министър и сенатор и 50 г. участваше в управлението, се оказа свързан с италианската мафия. И то по времето, когато мафията избиваше магистрати, и изби десетки журналисти също. По това време г-н Андреоти се целуваше с мафиотските босове и беше премиер. Така, че нека не прекаляваме с говоренето за корупция в България, то не че няма, пълно е с корупция, но аз искам да ми се посочи една държава, в която корупция няма. Аз ли откраднах 70 млрд. долара? Открадна ги Бърнард Мадоф от САЩ. А пък испанският премиер само преди два месеца падна от власт, защото се оказа, че цялото му правителство е съставено от корумпета. И дойде на власт един социалист без избори. Може би, единствено в скандинавските държави не е имало скоро голям корупционен скандал.

- Като експерт по изборите няма как да не ви задам и няколко въпроса, свързани с машинното гласуване. Съдът задължи ЦИК да въведе машинно гласуване. Възможно ли е това да стане още за евроизборите?

- Знам какво е постановил съдът, знам и какво пише в закона. Освен това и българските политици са информирани, какво ги чака. Ще отговоря с въпрос: Къде в Европа има машинно гласуване? Отговорът, който получавам обикновено, е: Ама пише го в закона. Нали разбирате какъв е въпросът и какъв е отговорът? Някои даже твърдят, че машинно гласуване има в Холандия. Те там го изхвърлиха преди две години и вече нямат такова гласуване. В Европа няма такова гласуване. Трябва ли ние да се хвърляме с главата напред и да го правим? А то има смисъл, само ако е 100 процента. У нас по закон не е толкова.

- Колко машини трябва да купим?

- По закон навсякъде трябва да има машини, т.е. за 12 000 секции в България и 400 секции в чужбина. Сложете и 15% резерв поне. Представете си сега, че нещо се случи и в чужбина някои машини не стигнат до секциите. Или в село Долно Нанагорнище, където има 5 баби и няма свестен път, катърът вземе, че изпусне машината. Значи, машината се катурне от катъра и петте баби не могат да гласуват машинно! Какво правим тогава? Ще се касират ли изборите, защото има съществено нарушение на Изборния кодекс – някои баби не са могли да гласуват машинно? И затова моето и на група професионалисти предложение е, това нещо да бъде отложено. Първо, докато се създадат условия то да бъде успешно проведено и второ, докато видим един убедителен западен пример в това отношение. Нали всичко вземаме от Западна Европа, нали там са по-умни, по-малко крадат, по-добре живеят и изповядват европейски ценности? Има и още една причина да не се бърза с електронното гласуване. При него, дори когато всичко е ОК, някой може да каже: ми те хакнаха изборите! И доверието се срива. Вижте истерията в САЩ по този въпрос докъде стигна. Станаха за резил.

- В момента могат ли да бъдат хакнати изборните резултати в страната ни?

- Изборите в България след 1991 г. не могат да бъдат хакнати, защото ние не използваме електронни мрежи за пренос на окончателната информация. Накрая, грубо казано, си носим флашките в джоба. Теоретически е невъзможно българските избори да бъдат хакнати. Компютрите, които обработват изборните резултати, са изключени от мрежата. Изобщо, ако има държава, в която изборите не могат да бъдат хакнати, това е България. В цяла Европа могат, но у нас не. Да не говорим за САЩ, чиито избори според тях са хакнати от руснаци, севернокорейци, китайци... Нашите никой не може да ги хакне. Ако, обаче, въведем някакъв вид електронно гласуване, идва един и вика: „Изборите са хакнати!“. И дори и да не са хакнати, какво правим с доверието в изборния процес? Впрочем, когато някои западни страни махнаха електронното гласуване и в двете му форми – машинно и по интернет – изтъкнаха като съображение именно това, че не искат да се наруши доверието в изборния процес. Българските политици трябва да оправят Изборния кодекс, ако не искат да произведат следващите избори в нарушение на закона и те да бъдат атакувани пред съда. Не говоря за отпадане на този вид гласуване, а за отлагането му, докато условията станат подходящи.

- След като е толкова лошо машинното гласуване, защо парламентът го записа в Изборния кодекс?

- То не е лошо – например Индия гласува по този начин и до голяма степен това е заради неграмотността на населението. Ако изборните опции са изобразени на екран, неграмотният човек може лесно да избере картинката на любимия си кандидат, затова в Индия се гласува с машини. По същата причина, а именно слабата грамотност, гласуват така в Бразилия и Мексико. Холандците, които бяха светъл пример за машинно гласуване, си изхвърлиха машините преди 2 години, точно когато ние приехме да ги въведем. Почти 100 процента гласуваха в Холандия с машини, сега процентът е 0. Затова аз питам: „Къде има машинно гласуване в Европа?“. А отговорът, който получавам, е: ми то в Закона пише. Машинното гласуване не е лошо, но за момента няма условия за неговото произвеждане.

- А кога най-рано можем да очакваме въвеждането на електронно гласуване?

- Има два вида електронно гласуване – чрез интернет и машинно. Когато става въпрос за интернет гласуване, аз отново задавам същия въпрос: Къде в Европа има такова?

- В Германия?

- В Германия е тотално забранено и машинното и интернет гласуването, германският Конституционен съд го е забранил завинаги. В Германия има тотален бан на електронното гласуване, това е единствената държава, където не може да го има не само сега, но и в бъдеще. Причината е, че избирателят не знаел какво става с гласа му! Е, няма как да знае. В Естония имат право да гласуват по интернет със смарт карти. Но по-миналата година едни американци разбиха естонската система и тя в момента е обявена за несигурна. А и още не са си сменили смарт-картите, защото и те се оказаха пробити. Още един пример са няколко кантона в Швейцария, където имат право да гласуват по интернет. Примерите свършват до тук, затова нека България да не е първата. Занимавам се отдавна с този въпрос, тъй като бях представител на България в Съвета на Европа по електронно гласуване цели 10 години. Трябва да се запази доверието на обществото в изборния процес. Основната опасност тук е, че след време някой ще съобщи, че системата е хакната. И без това българинът смята, че властта го лъже и остава само да заподозре, че и гласуването е манипулирано.

- Защо трябва да има доверие в изборите?

- Ако няма доверие в изборите, по-добре е те да не бъдат произвеждани. Давам кратък съвет: нека една голяма и технологично развита държава в Европа да въведе електронното гласуване. И във Франция имаше гласуване по интернет за отвъдморските територии, но също го махнаха. Освен това бяха хакнати процесорите на големите производители и днес те са с тежки пробиви в сигурността. Т.е. всяко устройство, което има Intel на борда – това са много от настолните компютри, смартфони и лаптопи, се води хакното от миналата година насам. На Windows системите за защита също са пробити. Математическите алгоритми са дискредитирани, въпреки, че дълго време се смяташе, че те са трудни за пробив. Всяко нещо рано или късно се пробива – такава е историята на техническия прогрес. Но да се заложи доверието в изборите в нещо, което е пробито, не е разумно. Не е съвсем коректно сравнението, че има електронно банкиране (самият аз съм давал този пример), защото не е същото. На мен например по-миналата година електронно ми откраднаха едни пари от някакво място по света. Пуснах молба, банката провери и се оказа, че аз съм бил в България и че това е техен пробив и ми върнаха парите. Ако обаче ми бяха откраднали гласа електронно, каква файда, че щеше да се разбере след една година? А и властта тогава може да няма голям интерес да разследва.

- Защо тогава е толкова голям натискът за електронно гласуване от страна на десните партии и политици?

- По принцип изборите и съответните технологии навсякъде по света са бизнес. Няма лошо, но това не трябва да е в ущърб на националната сигурност. Затова нека бързаме бавно в тази област.

Нашият гост

Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.