Турист почина на бул. „Мария Луиза“ в столицата

Емил Радев: Хакването на базата данни на НАП е политическа поръчка

Къща на клошар изгоря до основи в Дичин Огнеборци спасили стопанина от пламъците

ЗК Лев Инс е готова да съдейства на институциите срещу киберпрестъпността Изявление на ЗК Лев Инс по повод кибератаката в НАП

Най-малко 32 жертви на мълнии в Индия, десетки са ранени

8 европейски държави създават механизъм за разпределение на спасени мигранти

25-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа в Русе

С 3% повече новородени в Шуменско

Мъж наръга 50-годишна жена в корема в Плевенско

Съдят надрусан шофьор без книжка, карал кола с фалшиви номера

66-годишен мотоциклетист е загинал при катастрофа край Кърджали

Сестрите Стоеви ще продължат да играят за България

Руското министерство на отбраната: Самолетите ни не са нарушавали въздушното пространство на Южна Корея

Дезинфекцират паркингите по магистрала „Тракия“ заради африканската чума

Пийнала казахстанка катастрофира в дърво край Габрово

Проф. Нина Дюлгерова – историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: Ръкостискането на Мей с Путин на Г-20 беше между гузен и достоен човек

С новия си посланик у нас САЩ ще следват свои интереси в региона

Какво се случи на срещата на страните от Г-20 в Осака преди дни? Разговорите между лидерите на най-влиятелните държави в света бяха показателни за очакванията на световната общност. Как да тълкуваме срещите на Тръмп с Путин, със Си Дзинпин и Ким Чен Ун? А какво става с проблемите в Черноморския регион и ще доведат ли те до интересни събития? По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

– Срещата на лидерите на страните от Г-20 в Осака предизвика световни коментари, а някои от разговорите бяха натоварени с прекалени очаквания. Оправдаха ли се те, професор Дюлгерова?
– Срещата на Г-20 в Япония със сигурност се очакваше с голямо нетърпение, защото в нея се виждаше надеждата да бъдат решени големите въпроси, свързани с икономическите предизвикателства, най-вече в отношенията между САЩ и Китай. В разговорите между Доналд Тръмп и Си Дзинпин се очакваше да се сведе до минимум тревогата, че ако не се реши митническата война между Пекин и Вашингтон това ще доведе до много сериозни негативи в световната икономика. Заговори се за рецесия, за икономическа криза, което концентрираше вниманието на света в срещата в Осака.

– Срещата между двамата големи – Тръмп и Путин, бе предшествана от знаково интервю на руския президент във влиятелния „Файненшъл таймс“, в което той нарече либерализма отживелица. Това не постави ли много въпроси преди разговорите в Осака?
– В пространното си интервю Владимир Путин всъщност постави не само въпроси, но и очаквания какви ще са резултатите от срещата на Г-20 в Осака. За първи път той говори открито, че неолиберализмът е изчерпал своите възможности, а западните общества не искат повече такава форма на политическо и икономическо управление, че те се нуждаят от нова политическа система. Точно в това интервю той постави и въпросът за Близкия Изток, за сирийската криза, за проблемите, които САЩ създава на Иран. Като цяло интервюто беше като визитната картичка, с която Путин отиде на срещата с Тръмп. По отношение на либерализма мнението на Тръмп съвпада с това на Путин. И всички видяха при срещата между двамата повече приятелство отколкото конфронтация. Може да е силно казано, но така изглеждаше. Там имаше желание за диалог, което опроверга всичко, което се коментираше в медийното пространство – че между двамата лидери има хладина, отчуждение и дистанция.

– А няма ли?
– Напротив. Видя се, че това не отговаря на истината. Интересна беше шегата, с която Путин се обърна към Тръмп, че се надява Русия да не се меси в президентската кампания на САЩ. Което означава открит диалог и желание за утвърждаването му като основна форма за двустранни отношения. И това може да се определи като позитив.

– Има нещо много интересно – когато се срещнат Путин и Тръмп, двамата изглеждат едва ли не като първи приятели. Винаги някой от тях казва колко е добър другият. Ето, Тръмп сподели колко прекрасен човек е Путин и каква отлична среща са имали с него…. А след това започва истинска война. Как да тълкуваме поредните ласкави думи след тази среща?
– Първо, Тръмп е много емоционален човек и в такива срещи говори почти винаги, воден от емоцията. Той си следва определена политика. Второ, да не забравяме, че на такива срещи лидерите се срещат не като непознати. Това е кръг от личности, които повече или по-малко са комуникирали помежду си. Показването на добри приятелски отношения не трябва да ни заблуждава, че след тази среща всичко ще бъде по мед и масло – не! Просто това е своеобразна кулминация на взаимоотношения между личности, които имат водещи позиции в световната политика.

– И скоро да чакаме да влязат в обичайното русло на конфронтацията, така ли?
– Нормално е това очакване, защото светът съществува само на принципа на конфронтацията, а не на диалога, и това е част от големия спектър на взаимоотношенията. Да не забравяме, че САЩ се намират в предизборна кампания и всичко, което се случва, е подчинено на тази основна задача – Тръмп да има втори мандат. Което означава, че доброто отношение на Тръмп с всички лидери на срещата на Г-20 има две страни. Едната, че той е човек, който има свое мнение по всички въпроси и го изразява чрез емоции и импулсивност. А същевременно с това той си следва дългосрочната цел – втори мандат. И пътят към нея е осеян не само с добри отношения, но и с последователна политика, ориентирана към елиминиране на конкуренцията – най-вече в икономически план, която намира своите политически форми извън тези официални срещи.

– Но доброжелателните срещи с Путин не елиминират традиционното решение на ЕС за продължаване на икономическите санкции срещу Русия за още половин година.
– Да, така е, не променя санкциите. Както не променя и последователната дистанцирана една към друга политика на САЩ, Русия и Израел по отношение на Иран. Срещата на тримата съветници по национална сигурност в Ерусалим преди няколко дни постави отново въпроса за неразбирането между Москва, Вашингтон и Тел Авив спрямо Техеран. Иран отново беше ябълката на раздора и там Израел и САЩ бяха единни. Докато Москва отстояваше позицията, че Иран, подобно на Русия, е поканен от легитимното сирийско правителство за борба срещу Ислямска държава на територията на Сирия. Ето я темата, която коментираме – публична доброжелателност и продължаваща конфронтация.

– На фона на тези доброжелателни срещи, Ройтерс разпространи една показателна снимка с ръкостискането между Владимир Путин и Тереза Мей, ако то въобще може да бъде наречено така. И двамата, докоснали се с по два пръста, лека усмивка на руснака и намръщената физиономия с поглед встрани на англичанката. И светът гледа този фалш, какво ли си мисли?
– Те двамата е добре, че са си намерили пръстите (усмихва се)… В жеста на Мей се чете гузна съвест. Първо, Тереза Мей е премиер в оставка. Второ, тя е в такава стресова ситуация, че където и да се появи, не може да се възприема като политик с концентрирана мисъл и поведение. И трето, ако коментираме срещата и ръкостискането между двамата, може да се каже, че нейното поведение е поведение на гузен човек, докато неговото е на човек с достойнство, който е напълно наясно, че истината е на негова страна.

– Извън Путин обаче светът чакаше с безпокойство докъде ще стигне раздора между САЩ и Китай. И в този аспект разговорите на Тръмп със Си Дзинпин дадоха малко яснота. Каква беше тя?
– Наистина същността и разковничето на срещата в Осака беше в разговорите между Тръмп и Си Дзинпин. Точно от тази среща излезе голямата новина, която предизвика облекчение в икономическия и политическия елит. Постигнатото решение беше на принципа на бартерната сделка, т.е. че САЩ ще даде възможност на голямата китайска компания Хуауей (Huawei) да може да купува и различни части за оборудването си от САЩ, но се задължава да изкупува фермерска продукция от тях. Това в общи линии дава възможност да се каже, че има някакъв относителен баланс и се сложи сериозна спирачка в тази надпревара в митническата война между двете страни.

– А какво да кажем за това, което светът видя за пръв път – американски президент пресече демаркационната линия на Северна Корея. Тази нова среща между Тръмп и Ким Чен Ун засилва ли надеждите за възобновяване на преговорите за ядреното разоръжаване на Пхенян или е твърде рано?
– Да, разбира се, че това е надежда. Защото вече в продължение на година слушаме много приказки. Първата среща между тях все пак беше успешна. Тази отпреди дни беше абсолютно импровизирана. Тръмп написа пост в туитър, Ким му отговори и се намериха… Склонна съм да приема, че в момента отиваме на следващ рунд. Тръмп каза: ние ще се видим в САЩ, а кореецът отговори: да, ние сме отворени да водим диалог за ядреното разоръжаване на Северна Корея. Иначе сега ние с Вас коментираме политически изявления, но когато те се превърнат в конкретни резултати, можем да говорим за историческа среща.

– Тези срещи, като че ли предизвикват повече усмивки, изглеждат повече като пиар, без да има някакъв реален резултат. Или световната политика не може без тези симпатични интродукции?
– Разбира се, че тези първи срещи са за публиката, за лъскане на имиджа. Да, няма действие. Ким си увърта, а Тръмп едва ли си прави илюзии, че ще последват веднага реални действия. Близо година изявленията му бяха, че реално Северна Корея не е променила нищо в своята програма. Имаме много приказки, но никакви действия и резултати. Ако използваме футболния език, получава се разиграване, досега имаме три мачлета и както се казва, надеждата умира последна. Пак ще повторя – в момента в Щатите имаме предизборна кампания и Доналд Тръмп в момента с цялото си поведение и с изявленията си се бори с всички сили за втори мандат. Предизборната кампания започна през месец април, когато Джон Болтън каза, че ще се кандидатира, а преди десетина дни Тръмп заяви, че започва предизборна кампания. Така че всичко, което занапред ще се случва, ще минава на принципа на изборите.

– Докато лидерите на Г-20 коментираха злободневните теми, свързани със световната икономика, разоръжаването и климата, в Черноморския регион процесите също се развиваха динамично – имаше митинги, протести, избори… Кажете как да тълкуваме случващото се в нашия регион?
– Черноморският регион отново концентрира в себе си най-вече политическа енергия, която беше ориентирана към резултати от европейски избори и няколко други избора. За кмет на Истанбул, невъзможния местен вот миналата неделя в Албания, където имаше протести срещу премиера Еди Рама. В Чехия също протестират срещу техния премиер Бабиш, имаше безкрайно интересни протести в Грузия… А ако прибавим и Европейския съюз, който е в политически колапс по отношение избора на лидери на водещи европейски институции. Всичко това създава динамичен пъзел от проблеми и нерешени въпроси.

– Какво имате предвид?
– Може да се очаква засилване на напрежението между Турция и Гърция, което резонира и в ЕС като цяло, свързани с упоритите опити на Турция да започне проучване на газовото находище край Кипър. И това може да предизвика и нещо по-сериозно извън политическата риторика. То обаче ще се разбере в следващите седмици. Вторият момент, който е свързан с напрежение в Черноморския регион, са протестите в Грузия, които могат да бъдат обвързани с цялостния процес в Европа, което е подчинено на засилващата се политическа нестабилност.

– А има ли реален или е измислен мотив за протести и демонстрации в Грузия?
– Знаете ли, в един момент това няма значение, защото е свързано изцяло със засилване на стабилната нестабилност в региона. В Тбилиси направи впечатление, че протестите бяха за независима Грузия, „срещу врага и окупатора Русия“, но никой не можа да разбере защо лозунгите на протестърите бяха на английски език, а не на грузински. Налага се изводът, че протестите и митингите имат своя външен поръчител, който се опитва да измести вниманието от нестабилността на англосаксонския свят – говоря за Англия и САЩ. Те за пореден път се опитват да вбиват напрежение там, където е по-далече от тях, но и където те могат да проявят възможности за власт и за влияние.

– В Черноморския регион изглежда тепърва ще става интересно, а може би напечено.
– Така е. И тук се случи наистина нещо много интересно – това е новината за връщането на Русия като член на Парламентарната асамблея на Европа (ПАСЕ), което не бива да се елеминира. Това трябва да се приеме като своеобразна контраакция срещу действията на САЩ, в случая и на Англия. То предизвика сериозна антируска реакция от страна на Украйна и Прибалтийските държави. Факт е, че връщането на Русия в тази международна организация е контрапункт на това, което коментираме за черноморския регион.

– Професор Дюлгерова, в България ще има нов американски посланик, който има кюрдски произход, да търсим ли в това някакъв знак?
– Това е много интересно и означава, че в посока към Турция чрез своя американски представител тук Вашингтон ще се опита да контролира или да създава ситуации, в които Турция да бъде поставена в доста неизгодна за нея позиция по отношение на кюрдите. Имам предвид както в самата Турция, така и в Северна Сирия, и в Северозападен Ирак.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”и в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.