Сестрата на Николета Лозанова също се пусна топлес

Рибари: Голяма приливна вълна, пазете се Курсовете на катамарана до "Св. Анастасия" са отменени

Регионалната комисия в НС отхвърли ветото на президента за къмпингуването

Стартира VII издание на театрални фестивал „Талантино“

Комисията за финансов надзор прати на ДАНС и прокуратурата доклад от проверката на „Еврохолд“

Младеж загина, а друг е в тежко състояние след катастрофа в Пловдивско

Цацаров за скандала с апартаментите: Произнасянето на КПКОНПИ не влияе върху проверките на прокуратурата

„Кимоно“ на Ким Кардашиян ядоса японците

Шофьор с 4,17 промила алкохол в кръвта шашна полицаи във Враца

Цвета Караянчева пред Съвета на федерацията на Русия: Никога не ще забравим, че за свободата на нашето Отечество загинаха хиляди руски бойци

Вижте какво реши Министерски съвет днес, 26 юни 2019 г.

Търновският театър представя на Царевец „Теменужката от Монмартър” на Калман

Премиерът инспектира ремонта на мостовете по магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Момче се удави в река Росица 17-годишният младеж е от великотърновското село Ресен

Турция намали военната служба на шест месеца

Проф. Пламен Киров пред “Труд”: Ако няма правителство до 22 януари 2017 г., ще е злоупотреба с конституцията

При провал на третия мандат Плевнелиев е длъжен да назначи служебен кабинет

– Професор Киров, в конституцията ли е проблемът за дългото размотаване с новото редовно или служебно правителство?
– Проблем в конституционната процедура няма. Конституцията не е инструкция, за да бъдат уредени всички срокове до най-голямата подробност. В крайна сметка нарочно не са уредени всички срокове, за да може процедурата да се нагажда към всеки конкретен случай, защото той е различен.

– Не беше ли по-добре Плевнелиев да постъпи като Желю Желев, който преди Коледа на 1996 г. не връчи мандат на никого и не стартира процедурата за формиране на правителство, оставяйки това на Петър Стоянов?
– Желев наруши флагрантно конституцията. Размина му се, защото бяхме в революционна обстановка. Петър Стоянов, който встъпи на 22 януари 1997 г., признава, че отказал да връчи мандата на най-голямата по численост парламентарна група – БСП, която излъчи покойния Николай Добрев за кандидат за министър-председател. Петър Стоянов обясни, че бил на ръба да наруши конституцията. Не е бил на ръба, той го е прекрачил. Отказът да се връчи мандат на парламентарна група, излъчила кандидат за министър-председател е нарушение на конституцията. Конституцията не дава никаква санкция, ако народни представители откажат да положат предвидената в конституцията клетва. На никой нормален човек не би му минало през ум, че подобно нещо би могло да се случи. Е, то се случи. През 1992 г. част от ПГ на СДС отказаха да положат клетва с твърдението, че конституцията е комунистическа и те не искат да се съобразяват с нея. Тогава бе питан Конституционният съд дали отказът от полагане на клетва е основание за прекратяване на мандата, или не е. Естествено, че не е, тъй като в конституцията са изброени основанията за прекратяване на мандата. Решението на КС беше не се прекратява мандатът, но не можете да си изпълнявате функциите, т.е. не можете да получавате възнагражденията. И тогава всички, които не бяха положили клетва, тихомълком подписаха клетвени листове.

– В конституцията е казано, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпуска НС. Това не е ли твърде дълъг срок и не трябва ли да се промени този текст от конституцията?
– Има логика срокът да е три месеца, тъй като президентските избори се провеждат не по-рано от три и не по-късно от два месеца до края на мандата на действащия президент. При това тези избори се насрочват от Народното събрание. Защото ако един президент е кандидат и за следващ мандат и има правото да насрочва президентските избори, той ще подбера такава дата, която би му дала известно предимство.

– А каква е логиката да се назначава служебно правителство при действащ парламент?
– Логиката е следната: При действащ парламент има правителство в оставка, което е длъжно да си изпълнява функциите до встъпване в длъжност на нов министър-председател с нов кабинет. Но ако оставим едно такова правителство, чийто мандат предсрочно е прекратен и парламентът не е могъл да излъчи парламентарно правителство, което да подготви следващите избори, има елемент на подозрение, че то не би действало политически неутрално. И това е смисълът президентът като орган, който стои над политическите страсти, да поеме нещата в свои ръце. Служебното правителство действа в относително кратък период и основната му задача е да подготви и насрочи изборите.

– И все пак какъв е смисълът Плевнелиев да назначи служебен кабинет за месец, а след него новият президент Румен Радев да назначи втори служебен кабинет?
– Конституцията е категорична. Тя не борави с модалитети – може да назначи, би трябвало да назначи… Конституцията казва – трябва да назначи служебно правителство. Текстът е ясен. Президентът е длъжен да назначи служебен кабинет. Не разбирам само защо предпоставяме, че следващият президент, в момента, в който стъпи на “Дондуков” 2, първата му работа ще е да освободи служебното правителство, което предшественикът му е назначил.

– Ако вие сте следващият президент, няма ли да освободите правителството, назначено от Плевнелиев?
– Зависи какви лица е подбрал.

– Правителството е в оставка от 13 ноември. Какъв бе възможно най-краткият срок за въртележката с мандатите и назначаването на служебно правителство?
– Това можеше да стане и за седмица. Президентът се чуди какво да прави, за да удължава срокът. То не бяха консултации, то не бе свикване на КСНС. Ако националната сигурност е застрашена от една нормална конституционна процедура – че едно правителство е подало оставка и трябва да бъде излъчено друго правителство – на мен ми се струва, че този консултативен съвет трябва да заседава непрекъснато, защото се случват много по-драматични неща – и около страната и вътре в нея. Разтакаването с мандатите също е голямо – тази седмица връчваме на единия, следващата на другия, по-следващата на третия. Самият президент сам си изяде срока.

– Но в конституцията няма срокове за връчване на мандатите, нито за сформиране на служебно правителство.
– Текстовете на конституцията не действат автоматично, те действат чрез хората. Ако един човек не иска да спазва правилата, ако иска да се отклони или да ги заобиколи, никой не може да му попречи. Ако Плевнелиев не назначи служебно правителство, ще наруши конституцията. И какво следва от това? Би следвало да се стартира процедура за импийчмънт. Представяте ли си в този парламент да стартира подобна процедура?

– Какъв е смисълът да стартира, след като Плевнелиев си отива?
– Няма значение. Това е политическа санкция, един венец на неговия мандат. Защото в този мандат той направи така, че да се случи всичко възможно с изключение на импийчмънт. Не искам да давам оценка на начина, по който осъществи този мандат президентът Плевнелиев, но ми се струва, че трябва да излезе с достойнство от ситуацията – в крайна сметка той се е записал в историята като един от българските президенти и трябва достойно да си приключи мандата. Надали нарушението на конституцията е най-добрият начин да влезе в историята.

– Бихте ли обяснили с какво третият мандат за съставяне на правителство е по-различен от първите два?
– Конституцията не съдържа срок за този мандат. Причината е, че първият и вторият мандат се връчват на големи парламентарни групи и за тях е по-лесно да се ориентират дали могат да излъчат кабинет, включително и чрез търсене на подкрепа от по-малки парламентарни групи. При третия опит президентът има възможност да преценява конкретно ситуацията. Ако вижда, че няма никакъв шанс да се формира парламентарно правителство, той може да възложи на най-малката парламентарна група, за която е най-малка вероятността да излъчи правителство. И тогава се отива ускорено към служебен кабинет. При възможност да се формира парламентарно правителство, а това преценява президентът на базата на своя опит, конституцията отчита, че процесът ще е по-труден, и дава по-голяма свобода, т.е. не е задължително преговорите да приключат за седем дни.

– Може ли преговорите да продължат до 22 януари?
– Не е изключено, но това ще бъде откровена злоупотреба с конституционната уредба на чл. 99, ал. 3. Нормално е за около седмица да излъчат кандидат за министър-председател, да уведомят президента, че има човек, който се наема да формира правителство. Представят този човек на президента и той връчва проучвателен мандат на съответното лице.

– Има ли хипотеза, при която едно служебно правителство може да остане повече от два месеца?

– Има такава хипотеза. Ако новоизбраният парламент не е в състояние да излъчи правителство. Служебното правителство е длъжно да си депозира оставката при първото заседание на новоизбрания парламент. Това е конституционна норма. Но ако новоизбраното НС в три последователни опита не е в състояние да излъчи парламентарно правителство, следва ново разпускане на парламента и избори, а служебното правителство остава да действа. Конституцията никъде не лимитира неговия мандат.

Нашият гост
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.
В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Плевнелиев е вай-достойният български президент. Досега гафове няма.

  2. Вярно бе… Добре, че вече няма възможност да извърши поредният гаф. Впрочем – има: да обяви война на Русия и да се самопредложи за еврокомисар.

  3. Радев ще назначи правителство а плувен ли е в слуша турци ат герб и бойко

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.