Проф. Пламен Павлов за преместването на парламента: Призовавам депутатите за повече вкус и скромност

Как така никой от тези 240 души не каза поне: „Боже, Господи, къде сте ни довели?”

Крайно време е да се научим да ценим това, което имаме„

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” пое национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята. 

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Днес ви представяме коментара по темата на историка проф. Пламен Павлов.

Коментарите около преместването на депутатите в новата пленарна зала на НС са изключително негативни. Не мога да разбера кой прие проекта за нея и бяха ли консултирани архитекти, историци, хора на изкуството... В тази зала в стария Партиен дом  има някаква тягостна атмосфера и не разбирам как депутатите могат да работят в нея с позититивни чувства. Направеното в реконструкцията й е дори по-лошо от сталинския стил на сградата. В нея има еклектика между тези псевдокласически форми с някакви модерни решения, а цветовата гама е нещо ужасно. 

Не мога да си представя, че никой от тези 240 души не реагира и не каза поне: „Боже, Господи, къде сте ни довели?”. Призовавам нашите депутати към повече естетически вкус и към повече скромност. Такава огромна сграда не е необходима на НС. Старата сграда е едно архитектурно бижу, ремонтирано навремето, запазила е цялото очарование на това да бъде историческа сграда и паметник на изкуството и същевременно да е достатъчно подходяща за модерните времена. Много пъти съм бил в нея и не съм забелязал да пречи на нормалната дейност на депутатите. Вече се дискутира това да бъде намален броя на народните представители и тезата, че те нямат място е смешна. 

Такъв разход е ненужен. Нека да си припомнят къде е заседавало Учредителното събрание във Велико Търново и на какви пейки са седели. Скромността трябва да е една от основните задачи на бъдещия български парламент. 

Знаем как колеги на българските парламентаристи от други страни пътуват с градския транспорт, а тук имаме огромен парк от коли и огромни привилегии. Навремето издателство „Абагар” подари на всички депутати през 2001 г. „Приказка за стъблата” на Смирненски. Всички ръкопляскаха, но не съм забелязал повечето от тях да са я прочели – и тогава и днес. Надявам се, да се вслушат поне веднъж в разума. Да изоставят тази очертаваща се позиция на високомерие към всякакво мнение, което не съответства с тяхното. 

30 години досега не беше забелязано тази сграда да е имала проблем. Проблемът не е в нея, а някъде другаде. Ние сме допуснали да загубим много знакови сгради – и в София и в България. Крайно време е да се научим да ценим това, което имаме. Според мен, в бившия Партиен дом могат да разположат музей, там има много подземия за хранилища. Тази сграда не е строена за Народно събрание, а с други цели.

Коментари

Задължително поле