Държавните органи трябва да си свършат професионално работата

Завишеното съдържание на уран в един от водоизточниците на Хасково създаде на моменти психоза сред местното население. В търсене на причините за явлението се включиха специалисти от няколко държавни и общински структури. Каква е истината и има ли нещо нередно в изнесените данни. Какви мерки трябва да вземат онези органи, които по закон трябва да го правят? За това разговаряме с шефа на Геологическия институт на БАН проф. Радослав Наков и с ръководителя на секция „Хидрогеология“ проф. Алексей Бендерев.

- Господа, изненада ли ви това, което се случи в Хасково? Бяха открити по-високи от допустимите стойности на уран в един от водоизточниците на града. Вашият коментар?

Проф. Алексей Бендерев: Когато възниква такъв проблем, човек започва да се интересува повече. Слушам и гледам колеги, политици, журналисти - има неща които са професионални и верни, и такива, които се използват за постигане на някакви цели.

- Кои са професионалните неща?

- Професионално е например мнението на доц. Николай Стоянов. Професионално е и мнението на доц. Борислав Великов, бившия шеф на парламента, който е един от най-добрите хидрохимици в България. Той е създател на методиката за ликвидация на уранодобива у нас. Ще добавя проф. Павел Пенчев, доц. Нейко Нейков от Пловдив. За непрофесионалните мнения не искам да говоря.

- Какви въпроси си задавате въз основа на наличната информация?

- Първият въпрос е за нормативната уредба. Има такава нормативна уредба, която е за качеството на подземните води. Това е наредба номер 1, приета като последна версия през 2016 година. Според нея концентрацията на уран в подземните води трябва да не е по-висока от 0,06 милилитра на литър. Тя засяга съдържанието в подземните води. Отделно обаче има друга наредба, която третира какво точно стига до хората от чешмата. Приета е някъде около 2000 година. И при нея съдържанието на уран е било записано 0,06 - същото. През 2014 г. обаче тази наредба се променя - съдържанието на уран става 0,03. В тази наредба влизат и показатели като хлориране, например. И така при едно замерване се установяват по-високи стойности от 0,03. Оттам идва и проблемът.

- Значи според едната наредба водата отговаря на изискванията, а според другата - не.

- Да, така излиза.

- Някой от компетентните органи търсил ли е експертното мнение на БАН по казуса?

- Не, само от неправителствени организации. А преди няколко дни дойдоха при нас от Велинград.

Проф. Радослав Наков: Нека не забравяме, че все пак държавата си има орган, който да се занимава с такива проблеми. Това са басейновите дирекции, които се грижат за подземните води, и Министерството на здравеопазването, което контролира питейните води. Има и служби, които се занимават с радиометричен контрол.

Проф. Алексей Бендерев: Съгласно наредба номер 9, ако концентрацията на уран е над 0,03, тогава трябва да се започне нов мониторинг с по-голяма честота. Така на първо място излиза индивидуалната индикативна доза. Така че отчетеното повишение на уран над 0,03 изисква нов мониторинг и нови анализи. Това съвсем не означава, че нещо става, че има сериозни рискове. Нужни са по-детайлни изследвания.

Проф. Радослав Наков: Уранът, като всеки друг елемент присъства в природната среда естествено. Когато става въпрос за съдържанието му във води, вероятно има някакви флуктуации. Те могат да се дължат на сезонни промени, понижаване нивото на водите, черпене от други хоризонти. Затова само от един случай да се прави обобщение за трайно замърсяване, ще е пресилено. Затова е необходимо, след като е констатирано превишение на едно място, да се започнат много по-чести и детайлни замервания.

- Какво да се предприеме оттук нататък?

Проф. Алексей Бендерев: За мен е важно да се знае какви са индикативните стойности, които влияят на човека. Например докторите казват, че не е опасно, ако изпиваш по 50 грама ракия. Но какво ще стане, ако изпия 51 грама или 49? Това значи ли, че е над нормата? Затова специалистите по радиобиология трябва да сметнат конкретното влияние върху човека.

- Правена ли е у нас някаква карта на потенциално опасните райони - на питейни източници в местата, където е имало добив на уран?

Проф. Радослав Наков: Когато се направи един анализ, той не бива да се преекспонира. Всичко е възможно - допускат се грешки, може да има временно замърсяване, а после да влезе в нормите…

Проф. Алексей Бендерев: Повишеното съдържание показва, че нещо става, че има рискове. И те трябва да се оценят обективно и професионално. Пак опираме до индикативната доза за всеки човек. Нарича се годишна индикативна доза. Затова имам въпроси като човек, който се занимава с подземни води - как е определена точно тази граница. Не съм сигурен дали има кой да ми отговори. Защото преди 10 ноември взимахме стандартите от Съветския съюз, сега - от Европейския съюз.

Проф. Радослав Наков: Прочетох, че в САЩ нормата е същата като у нас - 0,03. Но това е федерална норма. Ако някой има частен водоизточник , нормите могат и да са различни. В западната част на Щатите има голям подземен резервоар, който захранва около 6 милиона души. Съдържанието на уран там е много по-високо от нормата, но водоизточникът се ползва.

Проф. Алексей Бендерев: Ще дам и друг пример. Преди промените у нас стандартът за нитрати беше 30 милиграма на литър. Установи се обаче, че в България повечето от водите са с по-високо съдържание на нитрати и нормата беше сменена на 50 милиграма. Затова у мен възниква въпросът, че всяка норма трябва да се определя от лекари. Какви са основанията за определяне на тази норма? Знае се, че тя трябва да има и резерв. И ако съм лекар, ще сложа по-ниска норма, за да гарантирам 100 процента безопасност. Защото наистина здравето на хората трябва да е на първо място. Нужна ни е професионална и обективна оценка, а не емоционална. Тука е ролята на лекарите, на радиолозите, да кажат доколко това е рисково.

- И все пак - уранът не е ли опасен?

Проф. Радослав Наков: Не бива уранът да се ползва като плашило. В съзнанието на обществото е навлязло мнението, че всичко, което е свързано с урана, е опасно, отровно, страшно. Има много други елементи, които са не по-малко опасни. Но думата „уран“ звучи страшно и затова се използва, за да се всява паника в обществото. При нас идваха хора от Велинград, от общината, за това, че са съобщили, че има повишено съдържание на уран и там. Изведнъж туризмът им пада. Казват с 40-60 процента…

- Тези дни кметът на Велинград в интервю пред „Труд“ би тревога за евентуалната разработка на волфрамово находище край Велинград.

Проф. Радослав Наков: Правихме експертиза и се оказа, че няма абсолютно никаква опасност. Волфрамът е елемент, който много трудно се разпространява. Свидетели бяхме отново на злоупотреба с информация и слухове. В момента, в който волфрамът се разтвори, веднага започва да се утаява.

Проф. Алексей Бендерев: Основният въпрос е, че се вкарват екологични „проблеми“ за решаване на бизнес проекти. Вкарва се и политика.

Проф. Радослав Наков: Волфрамът дори се използва като заместител на оловото, където то е опасно за човека. Той не реагира.

- Кои са най-опасните елементи?

Проф. Алексей Бендерев: Няма нито един такъв елемент. До определен момент той е безвреден, а над определена доза е вреден. Важното е да се знае точната граница. В книгите пише, че морковите предизвикват алергия у определени хора. Но зависи от количеството. Не искаме с колегата Наков да омаловажим проблема. Нещата просто трябва да се решават професионално и обективно. Не един човек да излезе и да каже истината от последна инстанция. А да се съберат лекари, хидрогеолози, геолози, специалисти по ВиК и т. н. И те да изработят комплексна експертиза. Облъчват ни непрекъснато - глутенът е опасен, месото е опасно…

Проф. Радослав Наков: А защо не говорят, че манганът е опасен в подземните води - за района на Хасково този проблем стои отдавна.

Проф. Алексей Бендерев: В района на Хасково освен бивш добив на уран имаме и естествено присъствие на уран. Затова повтарям, че трябва да се установят реалните норми и да се види какво ще стане в бъдеще. Второ, да се установи източникът - естествен ли е или изкуствен. Затова е нужен колектив от водещи специалисти от различни организации.

- Какво става, ако уран попадне в човешкия организъм?

Проф. Радослав Наков: Сам по себе си уранът, попаднал в човешкия организъм, не е опасен. Той е опасен заради радиоктивния разпад. Лъчението е опасното. А това зависи и какъв е изотопът на урана. Опасно е бета-излъчването, както и гама-частиците. Алфа-частичките имат много малка сила. На практика лист хартия или кожата ги спира. Да не забравяме, че уран има навсякъде, в България - също. Ако сега донесем брояч и измерим мазилката на стените, може да се окаже, че фонът е завишен. Защото много често за мазилките се използва пясък от гранити, където съдържанието на уран е естествено по-високо. И тези гранити, като станат на пясък, може да покажат по-високо съдържание. Урана го има навсякъде, например в Хасковско, като пробиват подземни кладенци и в цялото Тракийско поле има находища на уран, в тези кладенци се просмуква от скалите естествен уран. Възможно е, защото за водоснабдяване се използват подземни кладенци и в един момент водата да е отмила малко повече от урановите пластове. При добив на урана са се използвали киселини. Тогава той става по-лесно разтворим. Ако не е кисела средата, той е по-трудно разтворим.

- Дайте още подробности.

Проф. Радослав Наков: Този уран, който се намира в Тракийското поле, също не е паднал отнякъде. Той е дошъл от скалите в Родопския масив, от околните оградни планини. В продължение на милиони години той се е натрупвал в скалите. Не ми хареса едно скорошно изказване по казуса: „Ние ще направим нови кладенци на хората от Хасково.“ Ами откъде? Това е в същите тези скали.

Проф. Алексей Бендерев: Пак се връщам на казаното преди малко - важна е преценката на лекарите, на радиолозите. Къде е нормата? Превишаването й сега е една червена лампичка - да се оцени точното въздействие.

- Да ви попитам и за една малко по-конспиративна теория по случая с урана в Хасково. Дали пък нямат интерес от него големите производители на минерална и трапезна вода?

- (И двамата се смеят.) Естествено се увеличава консумацията на минерална вода…

Проф. Алексей Бендерев: И производителите на специализирана апаратура. С новата наредба се изисква по-висока точност на анализите. Но това не е на ниво България, на световно ниво е. Да оставим настрана конспиративните теории.

Проф. Радослав Наков: Понеже говорим свободно, защо наистина изведнъж се появи информация за замърсяване на водата с уран? И то на различни места едновременно.

- Да не би заради годишнината от аварията в Чернобил? Най-порочното е да се правят декларативни изказвания, които плашат хората.

Проф. Алексей Бендерев: Бях в Хасково по друга задача. Там хората са наистина уплашени. Те трябва да знаят реалния риск. Имали сме и други срещи. Идват „еколози“, наплашват хубаво хората . Нека не омаловажаваме проблема. Но той трябва да се решава професионално от широк кръг специалисти.

Проф. Радослав Наков: Не бива да се намесва тук добивът. У нас вече от 1992 г. той е забранен. Например във Велинград никога не е имало добив на уран. Науката върви напред, но и нормативната база се сменя. Давам пример с флуора. Навремето се твърдеше, че е полезен за зъбите. Сега това се отхвърля.

Проф. Алексей Бендерев: Хората поколения наред са пили една и съща вода, после се сменя нормативната база и изведнъж водата се оказва отровна! И тези хора почват да питат - какво направихте с водата ни? Има и политици, които използват това.

Проф. Радослав Наков: Преди години, като работех в „Редки метали“, в Искърското дефиле до Елисейна имаше едно изворче буквално върху много богата уранова руда. На 20-ина метра до изворчето имаше къща с двама възрастни хора. Те си пиеха от това изворче. Ние им го гръмнахме изворчето, за да видим какво е качеството на водата, и те останаха много разочаровани. Не подценяваме проблема, но той трябва да се изследва сериозно. Има държавни органи и институции, които трябва да си кажат думата.

 

Нашите гости

Проф. д-р Радослав Наков е директор на Геологическия институт на БАН. След завършване на висшето си образование работи като геолог в „Редки метали“. Защитава дисертация по геотектоника, специализирал е в САЩ и Швеция.

Проф. д-р Алексей Бендеров е ръководител на секция „Хидрогеология“ при Геологическия институт на БАН. Водещ специалист в областта на хидрологията. Докторската му дисертация е на тема карстови води и находища. Има над 80 научни публикации у нас и в чужбина.