Няколко социологически агенции дават вече съвсем различна картина на политическото представителство в следващо 50-о Народно събрание. Досегашната втора коалиция ППДБ влиза в яростно и неясно като изход съперничество с други два конкурента за тази позиция – Движението за права и свободи и „Възраждане“. Ще се стигне ли до изненада на предстоящия на 9 юни вот за български и европейски депутати и ще видим ли неочаквана конфигурация в следващия парламент? Попитахме социолога проф. Румяна Коларова.

- Проф. Коларова, няколко агенции дадоха прогнози за продължаващ спад в подкрепата на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. Доколко е възможно според вас те да се оправдаят и втората в момента политическа сила да се окаже на по-долно място – дори четвърто, както прогнозират някои от социолозите?
- За да сме напълно коректни, на този етап на кампанията трябва да кажем, че резултатът на три партии, които се борят за 2-ро, 3-то и 4-то място, са изключително близки. На този етап никой не може да каже как ще се разположат тези партии, доколко ще се мобилизират избирателите на тези партии, чии избиратели ще бъдат най-мобилизирани в изборния ден.
В момента е безспорно, че има сближаване на резултатите между – ППДБ, ДПС и „Възраждане“. 

- Какви са причините за това?
- Това е резултат от 2 тенденции, които много внимателно трябва да наблюдаваме и да оценим. Първата тенденция – низходящият тренд в подкрепата за ППДБ. Тук трябва да се подчертаят две неща – пределно ясно е, че низходящи тенденции в предизборната кампания, особено когато са толкова видими, колкото в момента, много трудно се обръщат. 

Освен това следва да кажем и че тази низходяща тенденция се дължи на фактори, които бих определила като „инциденти“. На първо място фактори, които по силата на непредвидима случайност урониха престижа и намалиха подкрепата за „Промяната“. На второ място наблюдаваме ефекта от една напълно целенасочена кампания. В първия случай става въпрос за катастрофата на Кирил Петков край Аксаково и за инцидента с детето и пистолета (синът на Явор Божанков – бел.ред.). Във втория случай става въпрос за добре организирана дискредитираща кампания с публикуване на записи. 

Последиците и от двете групи събития могат да бъдат както позитивни, така и негативни – ако до края на кампанията не се случат повече инциденти в изборния ден, избирателите ще забравят. Ефектът от тези два инцидента ще отшуми. 
А що се отнася до дискредитиращата кампания – не е ясно доколко тя мобилизира и доколко тя демобилизира. Една от основните тези на ППДБ е, че техните противниците им искат да ги дискредитират по начин, който няма нищо общо с действителността. 

- Има ли възможност за обръщане на тренда?
- Ясно е какво се случва с подкрепата на ППДБ, но не е ясно доколко тези две групи фактори, ще доведат до устойчив низходящ тренд. Няма как тенденцията да се обърне, ако ППДБ стоят и чакат, както се казва Сун Дзъ „реката да донесе труповете на враговете им“, т.е. всичко да отшуми и избирателите да забравят. Това няма да стане пасивно. И затова е много важно как ще продължат те своята кампания. Не съм пиар, но съм напълно убедена, че всякакви опити за оправдаване, че някакви лоши хора ги дискредитират, няма да вървят. Тук не трябва обяснение, на избирателите на ППДБ им е напълно ясно за какво става дума. Важно е колко от тях ще имат мотивацията да отидат да гласуват. 

- Социолозите дават фотофиниш за второто място, някои отреждат тази позиция и на „Възраждане“...
- Там ситуацията е съвсем различна. В момента всички малки и несъществуващи партии, всички кандидати, които се появяват в медиите по правото си в Изборния кодекс, говорят в унисон с основните тези на „Възраждане“. Очакването, че тези партии могат да привлекат избиратели, не е много реалистична. По-скоро се получава ефектът, че на партията на Костадинов припяват много националистически, антиевропейски ориентирани формации. Това за момента не фрагментира, не разсейва, а по-скоро засилва подкрепата за „Възраждане“. 

- Връщайки се на комуникационни грешки в стратегията на ППДБ и компроматната кампания срещу тях – кой има интерес от нея и чие дело е тя? Възможно ли е да са службите, както заяви ген. Атанас Атанасов?
- Публикуване на компрометиращите записи сме виждали срещу всички партии в България през последните 34 години. С изключение на две – БСП и ДПС. Всички останали партии са понасяли много тежки щети от публикуване на подобни записи, списъци и т.н. Но спекулации няма да правя. 

 Що се отнася до ДПС – ясно е, че там ще се търси мобилизация на електорат, който е добре известен. А що се касае до БСП – тя щеше да има реалния шанс да бъде в групата партии, които спорят за второто място, ако не се беше получила сегашната нездрава фрагментация на лявото политическо пространство. В ситуацията, която на изборите се явяват и „Левицата“, и „Солидарна България“, и още няколко по-дребни лявоцентристки формации, шансовете на БСП да привлече негативният вот към досега управляващите, е изключително малък. Въпреки факта, че тяхната позиция в парламента беше последователно и много остро антиправителствена. 

И друго важно нещо – заради спецификата на изборния процес и законите у нас ще получим окончателен отговор на тези въпроси, които поставих, в самия изборен ден. 

- Каква избирателна активност очаквате с оглед на предстоящите шести поред предсрочни избори в рамките на последните години?
- Мисля, че непрекъснатото повтаряне на констатацията, че хората имат отвращение от гласуването допълнително засилва нежеланието им да гласува. 

- А кой е виновен за това?
- От самото начало на демократизация в България партиите непрекъснато взаимно се обвиняват, че са антидемократични. От самото начало между партиите няма нормалните отношения на толерантна конкуренция, които стимулират демократичните нагласи у избирателите. Повече от тридесет години на политиците дори не им хрумва да внушават, че загубата или печалбата на избори не е въпрос на живот и смърт, и второ – че изборът, който хората правят, е достоен, независимо кого избират. В предизборните кампании от началото на демокрацията се акумулира изключително много омраза, отвращение, омерзение от политическия противник. Но това, за което никой български политик, или повечето български политици, не са си дали ясна сметка до момента, е, че всичко, което те казват за своя противник, в условията на демокрация всъщност се отнася и до тях самите. И цялата омраза, която се генерира, моментално се обръща и към този, който я генерира. Това, реално погледнато, е истинската причина за ниската избирателна активност. Дали политиците ще престанат да правят това – нека се надяваме, че да. Но в никакъв случай няма да стане бързо, нито ще има бърз резултат. За това трябва да се работи системно. Трябва да кажа, че коалиционното правителство между ППДБ и ГЕРБ, наречено „сглобка“, беше първата стъпка към преодоляването на подобна конфронтация и съответно стимулиране на някакъв вид по-демократична мобилизация на избирателите. Но за мое най-голямо огорчение този модел се оказа много уязвим – и от вътре и от вън. За българските партии е много трудно да покажат толерантност към политическия си противник – винаги повече работи да мобилизираш вот с противопоставяне, с кампания срещу конкурентите. Естествено, че да конкурираш спортсменски, коректно е много по-трудно и по-сложно. Да накараш някой да мрази е лесно, винаги първичното работи по-добре, поне у нас. 

Проблемът е, че подобна негативна идентификация кара хората да си стоят вкъщи. Защото когато се разочароват от някого, просто не излизат да гласуват следващия път. 

- Каква очаквате да е конфигурацията на бъдещото управление? Евроатлантическа коалиция отново между ГЕРБ и ППДБ, поне каквито бяха предварителните заявки от двете страни?
- Това е голям въпрос – какъв ще е ефектът от едновременните национални и европейски избори. И доколко това ще повлияе на резултата. Защото ако значимо мнозинство от гласуващите подкрепят евроатлантическата алтернатива, то със сигурност коалицията ГЕРБ- ППДБ ще се формира и ще функционира много по-лесно. Наистина много зависи какъв ще бъде относителният дял на хората, които са гласували за проевропейски и проевроатлантически партии. Това е големият въпрос. Разбира се, има западноевропейски демокрации, където се правят правителствени коалиции между умерено десни и крайно десни партии. Но в България това е невъзможно. Според мен за щастие не е възможно, да има каквато и да е коалиция на която и да е партия с „Възраждане“. Именно затова е много важно какво ще бъде съотношение между подкрепата за две групи партии – проевропейски и антиевропейски, за евроатлантическите и проруските политики. 

- Възможно ли е да има коалиция на ГЕРБ, които се очертават да са първи, например с ДПС, без участието на т.нар. „добри сили“ - „Продължаваме промяната – Демократична България“?
- Всичко е възможно, въпросът е дали е желателно и дали това ще е от полза за участващите в подобна коалиция партии. Големият въпрос е  – каква ще бъде електоралната щета, която тези партии ще платят. Такова управление няма да возди до електорална катастрофа единствено ако може да осъществи съдебна реформа. Защото това би била много печеливш ход както за ГЕРБ, така и за ДПС. Но честно казано не мога да си го представя как ще стане. И разбира се, това би било, категорично, най-лошото стечение на обстоятелствата за „Продължаваме промяната – Демократична България“ - ако коалиция без тях осъществи тяхната програма. Защото би показало, че вината за неефективните до момента реформи е в собственото нежелание или неспособност на ПП-ДБ да осъществят своята програма. 

- Ако все пак се стигне до коалиция около ГЕРБ, но без участието на ППДБ, то какъв според вас е шанса да видим дежавю на протестите от 2020 година?
- Ако има такава коалиция, дали ще станем свидетели на протести? Това никой не може да ви го каже отсега. Едновременно с това обаче не мисля, че заплахата от протести е основната причина такава коалиция да не се случи. 

Нашият гост

Проф. Румяна Коларова е български учен социолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност "Философия", специализация "Социология". Специализира в Лондон, Ню Йорк и Флоренция. През 2013 година е назначена за секретар на президента Росен Плевнелиев с ресор „Връзки с гражданското общество“. През 2014 г. е министър на образованието в служебния кабинет на Георги Близнашки.