Борисов поиска пълна проверка на сделката за ЧЕЗ и на купувача

Красимир Вълчев: Не е желателно закриването на още училища

Български лекарски съюз ще подпише рамковия договор за 2018

“Дунав” с втора поредна победа

Министър Ангелкова: Русия, Китай и далечните пазари са много важни за българския туризъм

В Банско арестуваха 6 лица за проституция и дрога

БСП готви концепция за партийна телевизия

Без почивка за бавния и напрегнат ЦСКА

Британец продаде марков чайник на 200 години за 650 000 евро

Атина към Анкара: Не сме Ирак или Сирия, можем да се защитим

Мария Захарова: Кокаинът в посолството в Аржентина няма общо с руските дипломати

Започна градеж на храм “Св.Райко Шуменски”

Тази година откриват „Пловдивци“ – първият нов язовир от 30 години

Протестиращи блокираха отново пътя Е-79 край Видин

Кушията в Априлово през обектива на “Труд” (СНИМКИ)

Проф. Сергей Игнатов, бивш министър образованието: Нужен е нов закон за висшето образование

Изнесеното обучение може да е без допълнителна акредитация

– Проф. Игнатов, около проблемите в МУ-София се заговори за акредитацията на изнесените ни центрове за обучение в чужбина. Как стои въпросът от законова гледна точка?
– През 2011 г. преди лятната отпуска на депутатите се прие изменение и допълнение в Закона за висшето образование, с което се даде право на българските висши училища да водят изнесени обучения. След това е имало допълнения към тази поправка. Другото, което си спомням много добре, е, че имаше борба да се задължат университетите да акредитират тези звена, но законодателят прие, че няма нужда от това, след като самият университет е акредитиран.
Тази поправка се прие, защото се намираме в съвършено различна ситуация от времето преди 1989 г. и независимо че Законът за висшето образование е нов – от 90-те години, в него е залегнала стара картина на света. Не са отчетени например някои особености на глобалния свят, в който живеем. Накратко – в резултат на глобализацията университетите губят регионалното си преимущество, границите падат, започва невиждано до този момент състезание между университетите. Те се борят за три неща – за студенти, за учени и преподаватели и за договори с индустрията, със фирмите.
В такава ситуация не може повече да се живее с мисълта за това, че нашето висше образование си е само за нас. То не е затворено в границите на България. Вече всеки не просто ректор, но хората, които работят в университетите, виждат, че конкуренцията дори не е между българските университети, а с останалите по света.
Ние видяхме това тази година и беше драматично. Дори в най-прочутия български университет – Софийския, имаше незаети места, и то не само по демографски причини, а поради това, че младите хора бързо се ориентират и решават, че дадена специалност ще я изучават, да речем, в Хайделберг или в Оксфорд.

– Решение ли е изнесеното обучение за финансовите проблеми на университетите?
– Медицинския университет в София и другите медицински университети първи започнаха да реализират такива проекти, след като законът отвори тази врата. Това им позволи да решат финансовите си проблеми и те нямаха такива, поне по мое време, беше тъкмо обратното. Специално МУ-София някъде в края на 2012 – януари 2013 г. имаше над 30 милиона още тогава в резерв, сега са около 100 млн. лв. Знам другите университети как са притеснени финансово и много често се налага държавата да им отпуска помощи. Медицинският в София, пък и другите медицински университети в страната в това отношение бяха много по-добре. Те нямат и проблем с незаетите местата – там няма никога свободни места. Има наплив за медицинските професии. Има желаещи студенти от чужбина да учат в България.
Случи се в наши дни нещо немислимо – студенти дори от САЩ идват и учат тук. Следват до четвърти курс и после отиват и си довършват обучението в САЩ, с което си спестяват много пари, но пък носят приходи на нашата страна. Това е и престиж. Ако до 1989 г. по организиран начин идваха чуждестранните студенти от арабския свят, от Африка, Азия, сега вече това не е организирано и всеки университет се бори за една критична маса от млади хора. Лошото, че тези млади хора, които завършват медицина в България, в голямата си част се насочват навън. Но това, показва, че навън няма проблем с качеството на нашето медицинско образование.

– Бившият ректор на МУ-София – акад. Ваньо Митев, обясни, че изнесените ни центрове за обучение в чужбина не са филиали, а звена и преподаването е законно. От МОН обаче твърдят, че терминът „обслужващо звено“ в Закона за висшето образование се използва за учебни бази, в които не се извършва обучение и е нужна акредитация.
– Добре, след като го тълкуват така. Но министър Кунева е дала одита на МОН в прокуратурата. Там работят добри юристи и те ще се произнесат. Аз съм убеден, че ако някъде има някакво нарушение от административно или законово естествено, това ще се разбере и който е виновен, ще понесе последствията от това.

– Проблемите в МУ-София получиха международен отзвук. Как ще се отрази това на образователната ни система?
– Моя призив е да запазим дискретност по случая. Има одит, има документи, които са дадени в прокуратурата. И по мое време имаше одит на медицинските университети, но някой чул ли е за тях?

– Какви бяха тези одити?
– През 2012 г. съвместно с ДАНС. Където трябваше, е имало намеса. Обаче ние сме длъжни да пазим авторитета на българската образователна система и на нашите университети, защото с това, което става, много лесно може да се разруши авторитетът на един университет. С целия този шум ние даваме възможност на конкуренцията, на тези, които се конкурират с България, да станат притегателен център за студентите и аз си мисля, че има опасност от следващата година да има отлив на студенти. Някъде може да се появи съмнение в качеството на обучението ни. А е факт, че взимат наши възпитаници като топъл хляб в чужбина и за България това е негативно, защото се чудим какво ще правим след време, имаме нужда от лекари. Затова трябва винаги при подобни ситуации да сме изключително дискретни. Навън с голямо удоволствие биха раздухали проблема, за да може студентите, които ние привличаме, да отидат при тях, защото това е конкуренция, борба. При положение че сме успели да привлечем студенти, защо сега трябва с необмислени действия сами да си нанасяме удар и да създаваме земетресение в сферата на висшето образование?

– Все пак в международен план рейтингите на на някои наши университети като Софийския и Медицинския вървят нагоре.
– В рейтинговата система СУ е най-забележимият български университет. Той е най-напред. Но от гледна точка на интереса на чужденците към българското висше образование най-значимо е обучението по медицина. Не само защото е толкова евтино. България има традиции и много чуждестранни студенти още преди 1989 г. са завършили тук медицина и ние имаме голям авторитет в тази сфера. И няма нужда да го губим сега. Затова нека прокурорската проверка да си върви дискретно. Накрая прокуратурата и юристите ще се произнесат и ако трябва, ще бъдат взети някакви мерки. Но да не стане междувременно късно и после да се чудим как да обясняваме, че медицинските ни университети са добри, след като сами създаваме такова напрежение.
Не бива и всичко това да се прехвърля върху студентите и мотивацията на преподавателите, защото можем много лесно да загубим позиции. Трудно се изгражда авторитет, но се губи за един ден.

– Ще има ли последствия, след като толкова шум се вдигна след одита на МОН?
– Одитното звено на министерството постоянно проверяваше. Аз съм бил министър три години и половина и те нямаха отдих – постоянно бяха в проверки, но не съм го обявявал никъде. Защото ако трябва нещо да се обяви, то се дава или в прокуратурата или в Агенция „Държавна финансова инспекция“. Просто към образованието трябва да се отнасяме много внимателно. Ако много говорим негативно за образованието, ние може да създадем отношение на собствените си граждани срещу българското образование, а това вече създава много проблеми. А когато става дума вече и за борба и конкуренция в международен план с други университети, може да си навредим. Аз съм привърженик на дискретността. Не е голям подвиг да кажеш, че одитното звено е някъде. То затова получава заплата, за да е някъде.

– Как биха могли да се оправят нещата? Има и недоверие към образователната система.
– Моята препоръка е просто хората да оставят специалистите в МОН, учителите, учените да си вършат работата. Те знаят какво да правят. А недоверието е свързано с това, че някъде може да се пусне слух и той да се раздуха. В България се опитват да ни внушат, че имаме срив в образованието, защото хората вече не се интересуват от друго освен от диплома.
Ние имаме нужда от нов закон за висшето образование, който да отчете промените и глобализацията и да даде възможност на университетите с богат инструментариум и стратегии за привличане на студенти. В добрия университет има три неща, които не бива да липсват – добри студенти, добри учени и добри договори, тъй като интелектуалният продукт, който създава, трябва да може да се осъществи, за да се продаде, да се превърне в център, в маркет плейс, където да се пресекат интересите и на други научни институции, на индустрията, на обществото. Университетът трябва да бъде основен инструмент за икономически растеж – нещо, което преди правителствата не са гледали по този начин. А в момента, особено на Запад, все повече правителства смятат, че университетът е основният инструмент за икономически растеж. Нали живеем в икономика на знанието?! Това трябва да стане и у нас, но в България всеки разбира от футбол, а и от образование разбира всеки, а всъщност в министерството има добри специалисти. Имаме добри учители, добри учени в университетските среди и в институтите, те знаят какво да правят. Хубаво е и медийната среда да бъде по-балансирана. Това, което се случва, след известно време ще се окаже, че е нещо трето, четвърто, различно от това, около което се шуми.

Нашият гост

Сергей Игнатов е бивш министър на образованието от 2009 до 2013 г. Роден през 1960 г. във Видин. Завършва 35 гимназия с преподаване на руски език в София и специализира египтология в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание. Защитава докторска степен по история в същия университет (преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд. През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК. Професор е в НБУ.
Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Професоре, навремето стана като доцент министър на МОН и за да подсигуриш научната степен професор, първата ти работа беше да махнеш ВАК (Висшата атестационна комисия) под предлога, тя е “съветска” отживелица. Проблемът беше, че научните комисии в нея служеха като филтър за недопускане на явни некадърници, написали буламач или преписали нещо от по-ранни публикации, да израстнат в ниво “доктор на науките”, съответно доцент или професор. Първо ти стана за тази “заслуга” професор – още на осмия месец от управлението ти, а сетне ВУЗ-овете в цяла България за 2 години, особено провинциалните ВУЗ-ове, се напълниха с професори и доценти, като забележете, броят на новоизлюпените професори беше по-голям от този на доцентите – над 1500 “парчета”. Тъпанар до тъпанара, некадърник до некадърника. А същевременно най-реномираният ВУЗ на България – СУ заема срамното 750 място в световната класация… Други български ВУЗ дори не влизат в “хилядарката на научното класиране. По брой на ВУЗ РБ е в средата на класацията – цели 54 ВУЗ-а на 5,5 млн население. По рейтинг – извън класацията . А сега, професоре, се усети и плачеш като млада булка за … Видя какв стана в сУ – дори такава специалност, чиито питомци получават грамадни за нашия мащаб заплати, не успя да запълни броят на студентите в нея. Защото умните и желаещи да получат сериозни знания студенти от вече над 10 години учат в престижни учебни заведения в чужбина. Та дори и тези, които имат повечко пари, вече и средно образование учат извън България. Разбра ли, професоре, каква я надробихте с колегите си “професори”?!

    1. О, девалвацията на професорите и доцентите е потресаваща. Сега като чуя за някой, че е професор, възприемам го като бизнесмен с прякор.

  2. Този е пълен буламач. Но той не е виновен , а онези, които го избраха, за да ги слуша. Пълна трагедия, която доведе до много важна стъпка в разрушаването на държавата. Заедно с Дянков гледаха колкото се може повече да съборят. ПОд мъдрото покравителство на Тиквата ББ.

  3. Титлите “професор”, “доцент”, “доктор” напълно се обезсмислиха.
    С тях само заблуждават родителите, които дават децата си да учат в разните измислени Вузове. Но определена вина носят и такива институции като СУ и БАН, че досегане са подели борба, за да разяснят безсмислието на горните титли, когато носителят им няма реално академично покритие: на първо място, публикации в реномирани списания и издания по света.

  4. “Но определена вина носят и такива институции като СУ и БАН, че досегане са подели борба, за да разяснят безсмислието на горните титли, когато носителят им няма реално академично покритие: на първо място, публикации в реномирани списания и издания по света.” Димков ти си хортуваш, като пълен лаик по тези въпроси. Изискванията в БАН и СУ са, напълно същите, каквито бяха при ВАК, ако и не по-високи. Провинциалните университети се напълниха с доценти и професори, които въобще не отговарят на условията за тези длъжности.
    Разбира се основен виновник е горният умник, който интервюират.

  5. Добър ден, кандидатствай за заем Аз съм г-н Юлиус Бекер, надежден заем заемодател Имате ли нужда от кредити за проект, инвестиции, лични заеми, жилищни кредити, студентски заеми, заеми за консолидация и заеми за различни проекти? Имате ли нужда от заем за стартиране на малък, среден или голям мащаб? Имате ли нужда от заем за изграждане на къща или кола заем? Имате ли нужда от заем за закупуване на оборудване за машини за работа? Юлиус бекер Кредитната фирма е отговорът на всички ваши проблеми, даваме заеми с 2% лихвен процент и нашата сделка е бърза, сигурна и удобна. тези, които искат да получат заем от нас, трябва незабавно да се свържат с нас чрез (juliusbeckerfinancialhelp@gmail.com) за повече информация.
    В очакване на вашия отговор.
    С Най-Добри Пожелания
    Джулиъс Бекер.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.