Тръгва уловът на калкан, цената му удари 35 лв. за килограм

Леферът, предлаган от мургавите търговци като черноморски, е гръцки

Единствената прясна риба в момента е цацата, 5-6 кораба работят по цялото море

Риба, ама цаца! Цаца, ама риба.” Култовата реплика от любимия български филм съвсем приляга на съботния пазар във Варна. Прясната цаца царува тези дни на Голямата рибна борса в града, защото друг улов още няма. Няколко матрапази се навъртат с по една касетка лефер и сафрид от корабчета в Балчик, но стоката им от улицата трудно се харчи.

Рибата на народа се продава почти двойно от преди месец, когато беше 1,50 лв., а сега по-дребната върви на 2,50 лв./кг, а едрата 3 лв. Тук-там се намира пресен кефал по 3 и по 6 лв. за килограм според големината му. Леферът, предлаган от мургавите търговци като черноморски по 15 лв., на борсата е 10 лева и е гръцки. Балтийска е каята, живо замразена по 5 лв. за килограм, хамсия и ципура също са гръцки по 4 лева и по 16 лв. за кило. Сто грама скариди вървят по 1,50 лв., раци по 15 и 20 лева за килограм и миди по 3,50 лв. Скумрията е замразена норвежка с твърда цена 5,50 лв. за килограм. Може да се намери замразен паламуд по 8 лева, колкото беше цената на пресния улов в късна есен.

По-богатите варненци налитат на първия пресен калкан, чиято цена удари 35 лв. за килограм, а по-малките се предлагат по 20 лв. Цената му отдавна е 40 евро на борсата в Истанбул, оправдават търговци поскъпването му на родния пазар.

Единствената прясна риба в момента е цацата, 5-6 кораба работят по цялото море, коментира за “Труд” Емил Милев, председател на националната браншова организация “Черноморски изгрев”. Той посочи, че квотата за калкан от 43,2 тона вече е разпределена - 80 на сто за двете национално признати сдружения и останалите 20 на сто за корабите, нечленуващи в тях. Но имаше ходене по мъките и забавяне в разпределяне на квотата, уловът на калкан трябваше да започне от 1 януари, а преполовихме февруари, каза Милев, посочвайки че вината за това е на ИАРА. Заради агенцията някои кораби не искат и сега да влизат в морето, защото ни преследват като престъпници, а ние си вадим с честен труд хляба, каза още браншовикът. Преди седмица представители на двете национални сдружения “Черноморски изгрев” и “БГ Фиш” се срещнаха със служебния зам.-министър на земеделието и храните проф. Иван Палигоров, който обеща по-добра координация между институциите в сектор “Рибарство” и бизнеса.

От “БГ Фиш” няма да подкрепим повече бунтове и протести”, каза председателят на другата браншова организация Йордан Господинов. Той посочи, че започва активният сезон за улова на калкан, който е най-ценният вид, а и време не остана до средата на април, когато влиза в сила забраната му. При цацата са големи количествата, но печалбата е малка - хората хамалуват за хиляди тонове, коментира той. “Но рибата на народа е много добра, трябва да ви кажа, че ядете качествен продукт. Цацата на една година става узряла, ние я хващаме на една година и половина”, казва Господинов. На последната работна среща на Консултативния съвет за Черно море в петък , на който той е генерален секретар, еколозите са отчели, че водата и на румънския бряг е с подобрени показатели. Черно море се попречисти и рибата започна да се връща, каза браншовикът, признавайки, че сериозно участие в това има и МОСВ у нас с изградените пречиствателни станции по крайбрежието.

Най-интересното е, че черноморската скумрия , която изчезна през 60-те години на миналия век, отново се появи макар и с единични бройки и който рибар хване в мрежата си по 3-4, ги взема за собствена консумация и все още не стигат до пазара, каза Господинов. Според него направената трета трална снимка на учените показала рекордна популация от 1000 тона калкан край българския бряг, при това става въпрос за по-възрастни форми, а не за бебета. Според него цената на калкана на родния пазар може да падне само ако от Брюксел ни разрешат поне 250-300 т улов на година.

Край Шабла вадят малко кая, попчета, но водата е още много студена- 2-3 градуса, казва опитният рибар Инан Акиф. Според него температурата трябва да се вдигне поне на 7 градуса, за да има движение на рибите, да излязат попчета, карагьоз, лихмус, кефал и калкан, за да пълнят мрежите. Шабленските рибари не са спрели да хващат и през зимата, но слабичко. Помнят, че и в най-студеното време тук на север някога са минавали цели пасажи и са ловили по един тон кефал на ден.

Месечен календар за рибата

• През януари се консумират хамсия, лефер, паламуд, скумрия. През този месец тези риби стават особено мазни и това ги прави по-хранителни. Започва и сезонът на мидите.
• През февруари започва времето на калкана. Консумира се до края на май. Нараства търсенето на кефал и миди.
• През март най-вкусни са кефал, лаврак и калкан. Скумрията става все по-непредпочитана.
• През април продължава да се консумира калканът. Освен него много търсени са и лаврак, риба меч, червена риба.
• През май - един от най-“рибните“ месеци - се яде най-много омар, лаврак, барбуна, риба меч, червена риба, раци, скариди; консумацията им нараства.
• През юни не се лови особено много риба. Сезонът е слаб. Забранява се риболовът.
• Юли е сезонът на сардините. Запазват си вкуса до края на октомври. Барбуната и кефалът също запазват своя вкус, както и омарите и раците.
• През август започва сезонът на циганския паламуд. Сардини, риба меч, омари, раци също запазват възхитителния си вкус.
• През септември е масовата консумация на сардини, риба меч, лефер, испанска скумрия.
• През октомври се консумират масово почти всички видове риба.
• През ноември рибите са в изобилие. През този месец се консумира най-голямо количество.
• През декември се предлагат най-различни варианти на скумрия, лефер и паламуд. Лови се най-много хамсия и кефал.