Според ООН процентът на производството на електронни отпадъци е пет пъти по-голям от докладвания процент на рециклиране

Зад политическите решения винаги стоят икономическите интереси

Развитите страни изпращат своите отпадъци в развиващите се страни

Всеки знае, че Западът преди много десетилетия превъзхождаше в рекламата, особено в политическата. Ако е необходимо, местните пиари могат да обърнат всеки бизнес така, че да изглежда напълно различен от това, което той е в действителност. Не прави изключение и темата за опазването на околната среда, която е значително политизирана, но се използва активно по свое усмотрение в различните международни платформи и за собствени интереси. Нека дадем няколко примера.

Информационната агенция Rudaw съобщи, че иракският гражданин Хюсеин Джалуд е съдил британската компания BP, след като синът му Али почина от левкемия. Според ищеца болестта се е развила поради изгарянето на газа в най-голямото нефтено находище в Ирак Румайла. „След като посетихме лекарите и те го прегледаха, те потвърдиха, че той, Али е развил левкемията поради изгарянето на петрола и газта“, каза Джалуд пред репортери, разказвайки как на Али за първи път е диагностициран рак през 2017 г. Той подчерта, че води дело „не само заради Али, но и за десетки, може би стотици пациенти и смъртни случаи от рак“, причинени от изгарянето на газ.

Когато се добива петролът от кладенци, излишният свързан газ, който не може да се съхранява или използва, обикновено се изгаря във факел и Ирак е известен с тази практика. Това освобождава токсични замърсители като бензен, който е канцероген и е известно, че причинява левкемия. В Ирак общностите, живеещи в близост до местата за изгаряне на газ, са изложени на особен риск, тъй като са изложени на смъртоносната смес от въглероден диоксид, метан и черните сажди, които също замърсяват околната среда.

Според иракското законодателство петролните рафинерии не трябва да се намират на по-малко от 10 км от жилищните райони. На практика обаче разстоянието е само около 2 км, а жилищата далеч от нефтените полета са скъпи. Правителството се опитва постепенно да спре изгарянето на газа и вместо това да използва този газ за производството на електричество. За това обаче важна роля играят и западните компании. Същата BP се позиционира като екологично ориентирана компания. Но, както виждаме, фактите говорят за съвсем друго.

Друг пряко свързан с околната среда фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е растежът на световния пазар на електрическото и електронното оборудване. Електронната индустрия се счита за най-бързо развиващата се индустрия в световен мащаб. Но тя има и екологични разходи, тъй като електронната индустрия произвежда най-голямото количество от отпадъци. Например през 2019 г. са генерирани 53,6 млн. метрични тона такива отпадъци. Най-много електронни отпадъци тази година генерират жителите на Норвегия (28,3 кг на глава от населението), Швейцария (26,3 кг), Исландия (25,9 кг), Дания (23,9 кг), Великобритания (23,9 кг) и САЩ (20 кг).

Според ООН към началото на 2024 г. процентът на производството на електронни отпадъци е пет пъти по-голям от докладвания процент на рециклиране.

Основните потоци на този „боклук“ обаче не са документирани и експертите задават разумния въпрос, че в по-слабо развитите страни процесът на обработката или съхраняването на електронни отпадъци ще се извършва в нарушение на основните стандарти и изисквания. Това не е само въпрос на търговия, но и на екологична справедливост, тъй като по правило икономически развитите страни изпращат своите електронни отпадъци в развиващите се страни.

Пример е Гана, където има голям поток от електронни отпадъци, но 95% от тях се рециклират неофициално. Нещо повече, част от оборудването, изведено от експлоатация в западните страни, се използва там поради ниската си цена, тъй като се купува като скрап, но се препродава на местния пазар като втора употреба. Първите три партньора на Гана са САЩ, Великобритания и Китай.

Акра е централно място за „индустрията“ за електронни отпадъци. Всъщност това е индустрия за електронни отпадъци с интензивен ръчен труд, неформални взаимоотношения и самоуправление. След сортирането се използват различни процеси като изгаряне и разглобяване за рециклирането на електронните отпадъци. Местните компании често купуват металите, съдържащи се в електронните отпадъци, а железните пръти и металите се изнасят за страни като Китай и Индия.

Гана е дом на едно от най-големите сметища за електронни отпадъци в света, известно като Агбогблоши. Тази територия заема около 10 хектара с население от около 80 000 и 10 000 неофициални работници, преработващи електронните отпадъци. Този обект, който едновременно обработва и изхвърля отпадъци, се намира близо до река Одау и лагуната Корле. Освен това е и дом на много фабрики, офиси и малки предприятия, които са тясно свързани с бизнеса в района на Акра и рециклирането на електронни отпадъци.

Не е трудно да се досетим, че това е един полукриминален свят, където, разбира се, не могат да се спазват правата на човека, за които Западът обича да говори. Детският труд, пълната липса на съответствие с екологичните стандарти и други подобни са нормални за дейността там.

И отново Великобритания е начело в списъка заедно със САЩ. Говорейки за последните, трябва да се отбележи, че до 2025 г. инсталираният капацитет на депата в САЩ се очаква да достигне 2,2 зетабайта, което ще позволи производството на приблизително 50 млн. единици излезли от употреба твърди дискове годишно. Облачните хранилища за данните е разпределено в приблизително 70 млн. сървъра, разположени в 23 000 центрове за данни по света. Заедно те тежат колкото 192 броя на Айфеловата кула. Един от най-големите центрове е с повече от 1,5 млн. квадратни фута, който може да побере 20 професионални футболни игрища.

Обновяването на оборудването и изваждането от експлоатация на оборудването в индустрията за облачно съхранение се случва на всеки от 3 до 5 години, след което устройствата се унищожават физически чрез раздробяване, за да се гарантира сигурността и поверителността на данните. Получените отпадъци се подлагат на различни процеси като топене, рециклиране, изгаряне и депониране. Това означава, че повечето от 11-те млн. сървъра, произведени в световен мащаб през 2017 г., вече ще бъдат изтеглени от употреба през 2022 г. И със 700 свръхмащабни центрове за данни, които ще бъдат изградени по целия свят през следващите няколко години, пазарът на излезлите от употреба електронни отпадъци ще става все по-голям и ще наводнява с отпадъци. Основните компании в този бранш са американските Amazon, Google, Microsoft, Oracle, IBM и няколко други.

Китай, разбира се, също е една от страните с развита електронна индустрия. Но Китай, в провинция Гуангдонг, има собствено депо за електронни отпадъци в Гуйю, което се смята за най-голямото в света. Освен това в Хонконг има подобно място за обработка. И поне в Китай не се крещи за екологичните стандарти толкова очевидно, колкото го правят на Запад.
Тоталното лицемерие на западните държави в това отношение може да се види с примера от Германия. През април 2024 г. тази страна беше осъдена за занижаване на статистическите данни за емисиите на метан с десетки пъти. Докладът установи, че докато Германия е произвела 44% от общото производство на кафяви въглища в ЕС през 2022 г., тя е отчела емисии на метан от активните въглищни мини от едва 1 390 тона, което е 1% от отчетеното в ЕС. Следователно в действителност емисиите на метан от въглищните мини в Германия може да са от 28 до 220 пъти по-високи от официалните данни.

Германия смята, че нивото на производството на кафяви въглища е сравнимо с това в Полша. Въпреки това, според местните експерти, съдържанието на метан във въглищата е от 40 до 100 пъти по-малко, отколкото в полските кафяви въглища.

Но дори със собствените си въглища Германия не може да задоволи енергийния си глад поради глупавото решение да последва примера на САЩ и да се откаже от руския газ. Сега тя внася част от въглищата си от Колумбия. И тук има разминаване между помпозните думи и мръсните дела.

Въглищата в Колумбия се добиват в мината El Cerrejon, където се експлоатира детският труд и се нарушават правата на местните общности. Но Германия продължава да купува въглища въпреки заявения ангажимент за справяне с „неравенствата и уязвимостите, изострени от климатичната криза“. Показателно е, че самите немски журналисти съобщиха за подобни двойни стандарти, и констатираха тези срамни факти.

В същото време всички тези зелени партии и шефове на корпорации на Запад, често ронещи сълзи по време на своите речи на различните екологични срещи, учат другите страни какво трябва да правят в областта на екологията и налагат своите политически решения, зад които винаги стои икономическите им интереси.

(Превод за "Труд news" - Павел Павлов)