ТИР с медицински материали се хвърли в дере Произшествието стана на главния път Велико Търново-Русе

Екатерина Захариева ще участва в Съвет “Външни работи” в Брюксел

Десетки ранени след пожар в дискотека в Италия

Николай Нанков поставя начало на дискусия за новото райониране на страната

Йорданка Фандъкова: ЧЕЗ е стратегическо дружество, важно е да има гаранция за качествена услуга Столична община няма нищо общо със сделката, заяви столичният кмет

Две обвинения получи мъжът, който нападна сестра си и се барикадира в къща във Велинград

3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ: Опозицията казваше, че “асфалт не се яде” – хората сега сами искат да им строим магистрали (ВИДЕО)

БМВ откри нередности при софтуер за отработените газове

Задруга разработва критерии за качеството на храните В Сдружението на производителите членуват над 40 фирми

Олимпийските игри в ПьонгЧанг са посетени от над 1.3 милиона души

Деница Сачева: МОН има ясна стратегия за развитие на иновативните образователни методи

Мариано Рахой: Испания трябва да промени модела за финансиране на автонономните области

Доналд Тръмп: Въоръжаването на учителите зависи от властите на отделните щати

САЩ искат санкции върху 33 кораба и 27 компании заради нарушаване на ембаргото върху КНДР

Психологът Юлия Попова пред „Труд“: В училищата действат законите на джунглата – по-силният печели

По-агресивните деца са склонни да виждат заплаха в много ситуации, в които тя не съществува, и затова отговарят с нападение 

Наказанията не развиват съвестта на детето и неговото съчувствие към жертвата

– Доколко случаи на агресия в училище като този в 52 ОУ в София, след който почина 11-годишно момиче, са рядкост?

– Такъв тип случаи са рядкост, защото тук става дума за едно много голямо отклонение от нормата на поведение. Но проблемът е в това, че ги има и никой не е застрахован от подобен тип проява, защото не сме обезопасили достатъчно средата в училище, и ако се случи нещо такова, дори да е рядкост, то има фатални последици. Така че е изключително тревожен този случай и трябва да му се обърне внимание.

– Можело ли е според вас учителите и родителите да предотвратят този инцидент?

– Със сигурност е можело, но въпросът е, че за да се направи превенция на такива случаи или други форми на агресия в училище, се изисква един цялостен подход, в който се включват както родителите, така и учителите и съучениците, ангажимент има и министерството на образованието. Това е една по-продължителна работа, която трябва да се въвежда в нашите училища и да се работи за безопасна среда в класа. Това би била най-добрата превенция – ако с децата беше работено системно, за да защитават нормите си на взаимно уважение, не би бил нужен постоянен контрол и учителката да не може да се отклони за 5 минути от тях.

– Казвате, че за безопасна среда е необходимо да се предприемат редица мерки. Какви по-конкретно може да бъдат те?

– Необходим е нов подход на работа, което е заложено и в механизма на министерството на образованието, който е даден и на директорите. Той сам по себе си е добър, но не се изпълнява по начина, по който трябва. Трябва да се работи и на ниво училище и да има правила против насилието, които да се приемат от всички в училище. В класовете да се създадат такъв тип взаимоотношения, при които насилието да е абсолютно изключено. В момента в нашите училища действат законите на джунглата – който е по-силен, той печели и налага властта си. Децата, които виждат прояви на насилие, в повечето случаи не казват на учителите, защото ги е страх какво ще стане, дали и на тях няма да им се случи нещо лошо. Просто те не смеят да се противопоставят, защото с тези проблеми не се работи активно и последователно с целия клас, например в часа на класа. Учителите нямат и метода, по който да работят. Децата трябва да станат съпричастни партньори в тази борба срещу насилието. Те трябва да бъдат другата страна и да се развиват социалните им умения в тази посока.

– Децата, които стават свидетели на насилие в училище, дори без да са пряк обект на такова, как приемат подобно поведение?

– Винаги, когато в един клас има случаи на насилие или тормоз, се отразява много зле на останалите деца, защото те виждат, че насилието побеждава, никой нищо не може да направи и възрастните не ги интересува особено. Всеки гледа да оцелява както може – точно като законите на джунглата. Това утвърждава едни жестоки маниери на общуване, които правят децата безразлични и ги кара да не се намесват, и в крайна сметка стават страшни неща.

– Ако има психолог във всяко училище, децата биха ли имали готовност да споделят с него и доколко това е възможно?

– Би било добре да има повече психолози, но те наистина да работят по начин, който е свързан с превенция на агресията и насилието. Има модели, които сами по себе си няма да проработят, защото например в случая в 52 ОУ разбрахме, че психолог е работил с това момче, дори се твърди, че е работено успешно. Но дори и така да е, това не е достатъчно, защото училищният психолог може да помогне на цялата училищна среда – на учителите и на децата, всички да работят заедно в екип и да има цялостен модел, който да включва и родителите. А не просто психологът да работи с едно дете, това не е ефективно специално за агресията. Много е важно родителите да подкрепят процеса, но те първо трябва да се убедят, че това е от полза за тяхното дете, а не са си мислят, че някой го набеждава, а то не е виновно, както в повечето случаи разсъждават родителите.

– Във вашата дългогодишна практика как по-често реагират родителите – склонни ли са да оказват съдействие, когато има проблем, или по-скоро са с нагласата, че детето им не е виновно?

– Когато става дума за агресивно дете, в повечето случаи коренът на този проблем е в семейството, особено когато става дума за ранна възраст, например още в детската градина или първи, втори клас. В повечето случаи родителите са склонни да защитават детето си и да омаловажават тези прояви. Но ако се подходи правилно и те се убедят, че работата с детето е от полза за него, родителите могат много да помогнат. Важно е да не се слагат етикети на детето, да не се наказва безсмислено, а да се работи към промяна на неговото социално поведение.

– Какви са най-често причините, които подтикват децата към проява на агресия в училище?

– Мотивите за проявата на агресия могат да бъдат различни. Една от тях е желание за доминация, лидерство и власт в класа, което се подхранва, когато тези прояви не се спират и на тях не се реагира адекватно в учебна среда. По този начин агресорът вижда, че когато се държи така, това има успех – всички се плашат от него и го слушат, това го подкрепя в неговото поведение. Може да има и други причини – конфликти, когато децата не знаят как да разрешат, или мотивирана от страх агресия – когато някой разтоварва натрупания в себе си страх или гняв към по-слабите. По-агресивните деца по принцип са склонни да виждат заплаха в много ситуации, в които няма заплаха. Те възприемат действията на околните като заплаха – било за тяхната репутация, за физическото им здраве или нещо друго, те са по-мнителни и лесно развиват враждебност и им се струва, че другите ги нападат, обиждат и предизвикват и защитната им реакция е агресията.

– Среща ли се толкова често проява на агресия между момичета, колкото между момчета?

– При момичетата агресията я има в не по-малка честота, но не е толкова физическа, а по-скоро е в индиректни форми. Клюки, говорене зад гърба, пускане на слухове, интригантство – всякакви форми, но повече вербални и индиректни. При момчетата вербална агресия, но по-открита и много повече физическа. За мен такива деца, като случая в 52 ОУ, трябва да се консултират с детски психиатър или психотерапевт, който да каже има ли разстройство на поведението. Има такива диагнози – опозиционно разтройство и разстройство на поведението, които се водят като детски психиатрични разтройства. Когато се диагностицира агресията по този начин, тогава с детето ще се работи съвсем по различен начин индивидуално в училището.

– Децата на каква възраст са най-склонни да проявяват агресия?

– Има два вида агресия. Ранната започва още в детската градина, която е във вид на неспазване на правилата, биене с другите, прояви на инат, и когато започне рано подобно поведение е по-опасно. Вторият вариант е такова поведение да започне в пубертета, когато младите се бунтуват и могат да се настроят негативно към родители или учители или да започнат да крадат или употребяват наркотици например. Това, когато е по-късно, е по-благоприятно, защото е свързано с възрастта и много случаи може да премине и да е просто временен бунт. Ранната проява на агресия означава, че може да е по-устойчиво това поведение и да си продължи така.

– Може ли да се каже, че децата все още признават авторитети?

– Каквото и да се говори за българското училище, малките деца до ІV клас уважават авторитетите. Те могат да се сбият със съученик, но когато учителите се държат професионално и правилно, децата ги уважават. Докато едно особено опасно агресивно дете не спазва тези норми и с лекота може да ги наруши. При по-големите деца има проблеми, държат се предизвикателно с учителите и това вече е характерно за нашето време. Но по принцип не е вярно, че авторитетът на учителя е толкова сринат.

– Какъв е най-често ефектът от наказанията и успяват ли те да спрат проявите на агресия, или напротив?

– Наказанията не са добро средство при агресия, те в никакъв възпитателен аспект не са добро средство. Защото когато се наказва, се причинява нещо неприятно на детето – дали ще му се отнемат неща, или ще му се причинява друг дискомфорт е все едно, да не говорим за физически наказания, защото това е абсурдно и учи на насилие. Наказанията не развиват съвестта на детето и неговото съчувствие към жертвата, не го карат да мисли защо прави така, а го учат само да избягва подобни действия, когато го наблюдават, и нямат траен ефект.

– Повечето деца склонни ли са да споделят с родителите си какво ги тревожи, или по някое време се затварят и губят връзката?

– Има деца, които споделят, и това зависи от връзката с родителите. Ако я има и има взаимно уважение и доверие, тогава да. Ако я няма, не споделят от самото начало, а не само като станат по-големи. Тогава родителите ги интересува само дали детето се представя добре в училище например и после се чудят защо то не споделя. Когато има тормоз в училище, едно дете може да се оплаче вкъщи, но не иска това да се огласява в класа, защото го е страх, че ще се отнасят още по-лошо с него. Но когато едно дете търпи тормоз, то трябва задължително да бъде защитено, защото колкото по-дълго търпи, е толкова по-зле за всички, които са замесени. Това нанася огромни психически вреди на детето, което е жертва. Атакува самочувствието му, то се затваря, страда, развива депресия. Лошото е, че тормозът в повечето случаи се подкрепя от повечето съученици и се получава, че има една група, която е срещу един човек, а това е много по-неприятно, отколкото двама души, които са влезли в конфликт.

 

Нашият гост

Юлия Попова е училищен психолог с дългогодишна практика. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Психология“. Има допълнителни квалификации в областта на психологическо консултиране, психодрама, психоанализа и системно мислене.

Работила е като училищен психолог в 96 и 151 СОУ, Балканско училище, Балканика и ЧНУ “Ерих Кестнер“. Била е хоноруван преподавател в програма „Психология“ на НБУ.
Участвала е като експерт и обучител в работа по проекти на Фонда на ООН в областта на народонаселението, УНИСЕФ, МОН, МЗ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Това е един от многото вредни резултати от налагането насила отвън на либерална “демокрация”, толерастия и мулти-култи смрад.

  2. евроатлантически ценности.
    нищо чудно, че жена му на първия ни евроатлантик не искаше да се покаже с децата до него.

  3. “В училищата действат законите на джунглата – по-силният печели” Не е само в училищата така.Този принцип беше въведен с “демокрацията”. Тук няма демокрация,а свободия. Няма и държава.

  4. Тази агресия ежедневно бълва от всякъде. Сутрин, понеже журналистите ни считат за некрофили ни запознават с всички подобни инциденти. Следват непукистите от парламента, които безнаказано си отсъстват или си играят с телефоните-те родители и деца се учат-много е въздействащ примерът.Псува се по всички канали и телевизии-“ма, те децата така си говорят, нали така и по телевизията дават”. Вечер на всяка телевизия се пилеят мозъци и кръв-“яко”. На пътя вилнеят дрогирани, без книжки или пияни, ако го спре полицай му нарушава правата. “Даскалите се заяждат с учениците”-реплика в устата на родители и ученици. “Докторите само мислят за пари”-също често срещано унижение. По медиите се канят на разговори едни и същи и такива неща говорят , все едно не живеят в България , а в измислен свят. Те нямат понятие какво се случва извън тях, в българските семейства, каква буквално трагедия е в обществото. И тази приказка за стълбата трябва да върви нон стоп в социалните мрежи, та поне някой да осъзнае поведението си и докъдето не е стигнал последното стъпало.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.