Цена на петрола от 70 долара за барел е подходяща за Москва, заяви Путин

ВМЗ Сопот ще произвежда дронове по израелски лиценз Безпилотни летателни апарати ще бъдат с български бранд

Оставиха в ареста обвинения в убийството на Мария от Горна Оряховица

В 7 от 44 сливенски села има видеонаблюдение

Туск: ЕС е готов за сделка с Лондон до края на месеца

Общината в Русе санкционира оператора на пламналото сметище

Виктор Орбан относно основанията на Груевски за престой в Унгария: Търсете отговор от адвокатите

Глобиха фирма за надписано саниране на градини

Съдът в Страсбург глоби Русия заради постоянните арести на Навални

Николина Ангелкова: България с послание за създаване на световна дестинация „Древни цивилизации”

Прокуратурата разследва катастрофата на изхода на Кърджали, при която пострадаха 10 души

„Бял дим“ от кредиторите за гръцките пенсии, няма съкращения

Арестуваха нападател на жени

Учени откриха кратер с диаметър 31 км в Гренландия

Вижте какви мерки за цените на горивата предлагат от Българската петролна и газова асоциация

Психологът Юлия Попова пред „Труд“: В училищата действат законите на джунглата – по-силният печели

По-агресивните деца са склонни да виждат заплаха в много ситуации, в които тя не съществува, и затова отговарят с нападение 

Наказанията не развиват съвестта на детето и неговото съчувствие към жертвата

– Доколко случаи на агресия в училище като този в 52 ОУ в София, след който почина 11-годишно момиче, са рядкост?

– Такъв тип случаи са рядкост, защото тук става дума за едно много голямо отклонение от нормата на поведение. Но проблемът е в това, че ги има и никой не е застрахован от подобен тип проява, защото не сме обезопасили достатъчно средата в училище, и ако се случи нещо такова, дори да е рядкост, то има фатални последици. Така че е изключително тревожен този случай и трябва да му се обърне внимание.

– Можело ли е според вас учителите и родителите да предотвратят този инцидент?

– Със сигурност е можело, но въпросът е, че за да се направи превенция на такива случаи или други форми на агресия в училище, се изисква един цялостен подход, в който се включват както родителите, така и учителите и съучениците, ангажимент има и министерството на образованието. Това е една по-продължителна работа, която трябва да се въвежда в нашите училища и да се работи за безопасна среда в класа. Това би била най-добрата превенция – ако с децата беше работено системно, за да защитават нормите си на взаимно уважение, не би бил нужен постоянен контрол и учителката да не може да се отклони за 5 минути от тях.

– Казвате, че за безопасна среда е необходимо да се предприемат редица мерки. Какви по-конкретно може да бъдат те?

– Необходим е нов подход на работа, което е заложено и в механизма на министерството на образованието, който е даден и на директорите. Той сам по себе си е добър, но не се изпълнява по начина, по който трябва. Трябва да се работи и на ниво училище и да има правила против насилието, които да се приемат от всички в училище. В класовете да се създадат такъв тип взаимоотношения, при които насилието да е абсолютно изключено. В момента в нашите училища действат законите на джунглата – който е по-силен, той печели и налага властта си. Децата, които виждат прояви на насилие, в повечето случаи не казват на учителите, защото ги е страх какво ще стане, дали и на тях няма да им се случи нещо лошо. Просто те не смеят да се противопоставят, защото с тези проблеми не се работи активно и последователно с целия клас, например в часа на класа. Учителите нямат и метода, по който да работят. Децата трябва да станат съпричастни партньори в тази борба срещу насилието. Те трябва да бъдат другата страна и да се развиват социалните им умения в тази посока.

– Децата, които стават свидетели на насилие в училище, дори без да са пряк обект на такова, как приемат подобно поведение?

– Винаги, когато в един клас има случаи на насилие или тормоз, се отразява много зле на останалите деца, защото те виждат, че насилието побеждава, никой нищо не може да направи и възрастните не ги интересува особено. Всеки гледа да оцелява както може – точно като законите на джунглата. Това утвърждава едни жестоки маниери на общуване, които правят децата безразлични и ги кара да не се намесват, и в крайна сметка стават страшни неща.

– Ако има психолог във всяко училище, децата биха ли имали готовност да споделят с него и доколко това е възможно?

– Би било добре да има повече психолози, но те наистина да работят по начин, който е свързан с превенция на агресията и насилието. Има модели, които сами по себе си няма да проработят, защото например в случая в 52 ОУ разбрахме, че психолог е работил с това момче, дори се твърди, че е работено успешно. Но дори и така да е, това не е достатъчно, защото училищният психолог може да помогне на цялата училищна среда – на учителите и на децата, всички да работят заедно в екип и да има цялостен модел, който да включва и родителите. А не просто психологът да работи с едно дете, това не е ефективно специално за агресията. Много е важно родителите да подкрепят процеса, но те първо трябва да се убедят, че това е от полза за тяхното дете, а не са си мислят, че някой го набеждава, а то не е виновно, както в повечето случаи разсъждават родителите.

– Във вашата дългогодишна практика как по-често реагират родителите – склонни ли са да оказват съдействие, когато има проблем, или по-скоро са с нагласата, че детето им не е виновно?

– Когато става дума за агресивно дете, в повечето случаи коренът на този проблем е в семейството, особено когато става дума за ранна възраст, например още в детската градина или първи, втори клас. В повечето случаи родителите са склонни да защитават детето си и да омаловажават тези прояви. Но ако се подходи правилно и те се убедят, че работата с детето е от полза за него, родителите могат много да помогнат. Важно е да не се слагат етикети на детето, да не се наказва безсмислено, а да се работи към промяна на неговото социално поведение.

– Какви са най-често причините, които подтикват децата към проява на агресия в училище?

– Мотивите за проявата на агресия могат да бъдат различни. Една от тях е желание за доминация, лидерство и власт в класа, което се подхранва, когато тези прояви не се спират и на тях не се реагира адекватно в учебна среда. По този начин агресорът вижда, че когато се държи така, това има успех – всички се плашат от него и го слушат, това го подкрепя в неговото поведение. Може да има и други причини – конфликти, когато децата не знаят как да разрешат, или мотивирана от страх агресия – когато някой разтоварва натрупания в себе си страх или гняв към по-слабите. По-агресивните деца по принцип са склонни да виждат заплаха в много ситуации, в които няма заплаха. Те възприемат действията на околните като заплаха – било за тяхната репутация, за физическото им здраве или нещо друго, те са по-мнителни и лесно развиват враждебност и им се струва, че другите ги нападат, обиждат и предизвикват и защитната им реакция е агресията.

– Среща ли се толкова често проява на агресия между момичета, колкото между момчета?

– При момичетата агресията я има в не по-малка честота, но не е толкова физическа, а по-скоро е в индиректни форми. Клюки, говорене зад гърба, пускане на слухове, интригантство – всякакви форми, но повече вербални и индиректни. При момчетата вербална агресия, но по-открита и много повече физическа. За мен такива деца, като случая в 52 ОУ, трябва да се консултират с детски психиатър или психотерапевт, който да каже има ли разстройство на поведението. Има такива диагнози – опозиционно разтройство и разстройство на поведението, които се водят като детски психиатрични разтройства. Когато се диагностицира агресията по този начин, тогава с детето ще се работи съвсем по различен начин индивидуално в училището.

– Децата на каква възраст са най-склонни да проявяват агресия?

– Има два вида агресия. Ранната започва още в детската градина, която е във вид на неспазване на правилата, биене с другите, прояви на инат, и когато започне рано подобно поведение е по-опасно. Вторият вариант е такова поведение да започне в пубертета, когато младите се бунтуват и могат да се настроят негативно към родители или учители или да започнат да крадат или употребяват наркотици например. Това, когато е по-късно, е по-благоприятно, защото е свързано с възрастта и много случаи може да премине и да е просто временен бунт. Ранната проява на агресия означава, че може да е по-устойчиво това поведение и да си продължи така.

– Може ли да се каже, че децата все още признават авторитети?

– Каквото и да се говори за българското училище, малките деца до ІV клас уважават авторитетите. Те могат да се сбият със съученик, но когато учителите се държат професионално и правилно, децата ги уважават. Докато едно особено опасно агресивно дете не спазва тези норми и с лекота може да ги наруши. При по-големите деца има проблеми, държат се предизвикателно с учителите и това вече е характерно за нашето време. Но по принцип не е вярно, че авторитетът на учителя е толкова сринат.

– Какъв е най-често ефектът от наказанията и успяват ли те да спрат проявите на агресия, или напротив?

– Наказанията не са добро средство при агресия, те в никакъв възпитателен аспект не са добро средство. Защото когато се наказва, се причинява нещо неприятно на детето – дали ще му се отнемат неща, или ще му се причинява друг дискомфорт е все едно, да не говорим за физически наказания, защото това е абсурдно и учи на насилие. Наказанията не развиват съвестта на детето и неговото съчувствие към жертвата, не го карат да мисли защо прави така, а го учат само да избягва подобни действия, когато го наблюдават, и нямат траен ефект.

– Повечето деца склонни ли са да споделят с родителите си какво ги тревожи, или по някое време се затварят и губят връзката?

– Има деца, които споделят, и това зависи от връзката с родителите. Ако я има и има взаимно уважение и доверие, тогава да. Ако я няма, не споделят от самото начало, а не само като станат по-големи. Тогава родителите ги интересува само дали детето се представя добре в училище например и после се чудят защо то не споделя. Когато има тормоз в училище, едно дете може да се оплаче вкъщи, но не иска това да се огласява в класа, защото го е страх, че ще се отнасят още по-лошо с него. Но когато едно дете търпи тормоз, то трябва задължително да бъде защитено, защото колкото по-дълго търпи, е толкова по-зле за всички, които са замесени. Това нанася огромни психически вреди на детето, което е жертва. Атакува самочувствието му, то се затваря, страда, развива депресия. Лошото е, че тормозът в повечето случаи се подкрепя от повечето съученици и се получава, че има една група, която е срещу един човек, а това е много по-неприятно, отколкото двама души, които са влезли в конфликт.

 

Нашият гост

Юлия Попова е училищен психолог с дългогодишна практика. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Психология“. Има допълнителни квалификации в областта на психологическо консултиране, психодрама, психоанализа и системно мислене.

Работила е като училищен психолог в 96 и 151 СОУ, Балканско училище, Балканика и ЧНУ “Ерих Кестнер“. Била е хоноруван преподавател в програма „Психология“ на НБУ.
Участвала е като експерт и обучител в работа по проекти на Фонда на ООН в областта на народонаселението, УНИСЕФ, МОН, МЗ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Това е един от многото вредни резултати от налагането насила отвън на либерална „демокрация“, толерастия и мулти-култи смрад.

  2. евроатлантически ценности.
    нищо чудно, че жена му на първия ни евроатлантик не искаше да се покаже с децата до него.

  3. „В училищата действат законите на джунглата – по-силният печели“ Не е само в училищата така.Този принцип беше въведен с „демокрацията“. Тук няма демокрация,а свободия. Няма и държава.

  4. Тази агресия ежедневно бълва от всякъде. Сутрин, понеже журналистите ни считат за некрофили ни запознават с всички подобни инциденти. Следват непукистите от парламента, които безнаказано си отсъстват или си играят с телефоните-те родители и деца се учат-много е въздействащ примерът.Псува се по всички канали и телевизии-„ма, те децата така си говорят, нали така и по телевизията дават“. Вечер на всяка телевизия се пилеят мозъци и кръв-„яко“. На пътя вилнеят дрогирани, без книжки или пияни, ако го спре полицай му нарушава правата. „Даскалите се заяждат с учениците“-реплика в устата на родители и ученици. „Докторите само мислят за пари“-също често срещано унижение. По медиите се канят на разговори едни и същи и такива неща говорят , все едно не живеят в България , а в измислен свят. Те нямат понятие какво се случва извън тях, в българските семейства, каква буквално трагедия е в обществото. И тази приказка за стълбата трябва да върви нон стоп в социалните мрежи, та поне някой да осъзнае поведението си и докъдето не е стигнал последното стъпало.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.