На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Голям пожар гори до село Бегово Засега няма опасност за населението

Крадците на данни от НАП опитвали да заметат следите си Файл, изтрит от Кристиян, напълно идентичен с получен в редакцията на “Капитал”

Първият бял спринтьор с медал от 16 г.

ОТ НАШИЯ ПРАТЕНИК В РИО

Кристоф Льометр стана първият бял спринтьор, спечелил медал от олимпийски игри в последните 16 години. Французинът финишира трети в бягането на 200 м в Рио с 20,12 секунди след Юсейн Болт (Ямайка) и Андре де Граас (Канада).

Преди това белите триумфираха в спринта в олимпиадата Сидни 2000. Тогава гъркът Костас Кентерис сензационно грабна титлата също на 200 метра с 20,07 сек.

Льометр обаче отдавна е в лекоатлетическата история. През 2010-а той стана първият бял мъж, който пробяга 100 метра под 10 секунди. Това Льометр направи във Валанс, като постигна 9,98 сек. Днес най-доброто му постижение на стотачката е 9,92 сек. Преди него титлата на най-бърз бял мъж дълго носи полякът Михаил Воронин, пробягал 100 м за 10,00 секунди през 1984 г.

Също 10,0 сек има и германецът Армин Хари още от 1960 г., но тогава измерването е било ръчно.

Бронзът от Рио е първи за Льометр от голямо първенство – световно или олимпийски игри. Досега най-ценните му отличия бяха европейските титли на открито от Барселона 2010 на 100 (10,11) и 200 м (20,34).

С медала си французинът категорично се нареди до най-големите бели легенди на спринта като Армин Хари, Валерий Борзов, Пиетро Менеа и Костас Кентерис и Алън Уелс.

През 1960-а в Рим Хари става първият бял бегач, който печели олимпийската титла на 100 метра. До този момент всички олимпийски титли в късия спринт са на адрес САЩ, печелени съответно от чернокожи атлети. Хари има най-добро постижение на 100 метра от 10,0 сек и 20,5 на 200 м. С щафетата 4 по 100 метра той печели второ злато в Рим. Първи финишират американците, които 15 минути след състезанието са декласирани за неправилно предаване на палката и титлата отива у квартета на Германия.

Украинецът Валерий Борзов е най-силният спринтьор на бившия Съветски съюз. Сензационно той триумфира като двоен олимпийски шампион на 100 и 200 метра от игрите Мюнхен 1972. Най-добрите му резултати са съответно 10,07 и 20,00 на 100 и 200 м.

Двоен удар правят белите спринтьори и на олимпийските игри Москва 1980. На 100 м шампион става британецът Алън Уелс с 10,11. А на 200 м първи е Пиетро Менеа. Година по-рано италианецът е поставил нов световен рекорд на 200 метра. Прави го на универсиадата в Мексико сити, като постига 19,72 сек. Постижението остава неподобрено цели 17 години, след което е пратено в историята от Майкъл Джонсън.

Последният голям бял спринтьор преди Льометр е Кентерис. Гръцкият бегач удивлява света със златото си на 200 м от Сидни 2000. 4 години по-късно по време на „домашната“ си олимпиада в Атина той и спринтьорката Екатерини Тану се забъркват в огромен скандал. Двамата са обвинени, че са се отклонили от допинг тест, като са инсценирали участие в катастрофа с мотоциклет. Случаят остава неизяснен, но на Кентерис и Тану е забранено да стартират на игрите в гръцката столица. 7 години по-късно двамата печелят делото, което доказва, че катастрофата не е била инсценировка, а съвсем реална.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.