България гласува за Европейски парламент

На 26 май 2019 да почерпят

Вениамин, Симона, Тодор и Ивана отпаднаха след първия концерт на живо в „Гласът на България“

Тино от „Гласът на България“ вкара чалга хит във филм на Тарантино

Лекуват в „Пирогов“ момче, поразено от токов удар в Северна Македония

Клуб на БГ професионалисти превзема Вашингтон Организацията помага на сънародниците ни да се реализират по-добре в Америка

Битката на финалистите в „Гласът на България“ започна

Британски алпинист загина на слизане от Еверест

Амелия Личева – във фокуса на Българския П.Е.Н.-център

Текстописецът и продуцент Крис Янг пред “Труд”: Дара е енергийно торнадо

51-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт, стана донор на черен дроб Мъжът е приет във Великотърновската болница с тежка травма

Запорираха сметки и имоти на кмета на Септември Марин Рачев и съпругата му

Откриха ДНК следи от заподозрения за експлозията в Лион

Без тениска на бала, моля! Благотворителността ви да е по мярка…

Българка в Лион: В момента, в който е избухнала бомбата, чухме силните писъци

Първият славянски хаджия е бил българин България има своя църква в Йерусалим още в ХІІ в.

Графично възпроизвеждане на рисунката от Велики Преслав

Нашата църква никога не отрича рязко поклонничеството

Археологията далеч не е само разкопки и търсене на съкровища. Много често следите от миналото се крият в невзрачни наглед находки. Това ме кара да разкажа за едно откритие от 2005 г. То няма блясъка на златото, но е изключително ценна като исторически извор. Още в дъждовния май започнаха археологическите проучвания в столицата на цар Симеон Велики Преслав. Заедно с моя екип работехме в източния сектор на Големия царски дворец, недалеч от откритата преди две години великолепна катедрала от Х в. Моят колега Ангел Конаклиев подреждаше каменни блокове от разрушените сгради, когато ми обърна внимание на странна рисунка върху един от тях. През налепите на времето прозираше чертежът на красива трикуполна църква с кръстове на всяко кубе. Във вътрешността u бе обозначено чудновато съоръжение – отвор на пещера, покрита от купол с кръст отгоре. Вече бях виждал подобна рисунка. През миналата година такава бе открита от колегите, проучващи новооткритата църква. Нямаше съмнение, че и нашият блок е бил от същата сграда, разрушена от времето и хората.

Но какво е искал да ни каже неизвестният рисувач на двете изображения? След като прехвърлих маса книги и документи, достигнах до истината. На рисунките е представена прочутата църква „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Очевидно техният автор от Х в. е бил един от първите български и славянски хаджии, посетили Светите места.

А първата поклонничка е Елена, майката на утвърдилия християнството като официална религия император Константин Велики. Тя още в началото на ІV в. извършва разкопки на хълма Голгота и открива части от кръста, на който е бил разпънат Христос. Още тогава на мястото на Христовите страдания е построен голям храмов комплекс. В 614 г. той е разрушен от езическия цар на Персия Хозрой, но после византийските императори го издигат още по-величествен. За втори път ансамбълът е възстановен от император Константин Мономах след опустошенията на арабите в 1009 г. Именно този василевс строи огромната катедрала „Възнесение Христово“, събираща 8000 души.

Всички автори от ХІІ-ХІV в. разказват за малкия подземен храм „Обретение на кръстовете“ във вътрешността на катедралата. Според преданието именно там императрица Елена е намерила Кръста Господен. Тя отнася част от него в новата столица на империята Константинопол, а останалото оставя в Йерусалим за поклонение. Именно тези реликви са съхранявани в подземния параклис под катедралата „Възнесение Христово“, изобразени и в рисунките от Велики Преслав.

В Западна Европа още през VІ-VІІ в. поклонничеството на Светите места става своеобразна лудост. На Изток се втурват бедни и богати, крепостни селяни и феодали. По пътищата между Европа и Азия се строят странноприемници, болници и приюти за хаджиите. В ІХ в. Карл Велики със специален закон повелява никой „да не отказва приют на поклонниците и странстващите в името на Бога“. Кръстоносните походи от ХІ-ХІV в. са кулминация на това явление. Заедно с въоръжените до зъби рицари, на Изток се стичат огромни маси обикновени хора, чиято единствена цел е самото поклонничество.

Във Византия хаджийството никога не се превръща в основен религиозен ритуал. Според византийските философи Бог може да се познае навсякъде и не е нужно затова да се ходи на Светите земи. Това мнение е възприето и в България. Големият писател в двора на цар Симеон Йоан Екзарх поучава: „Не пътуване ни трябва, а вяра!“ Особено отрицателно е настроен Презвитер Козма, който критикува хаджиите: „Странстват и не се подстригват по закона монасите, отиващи на поклонение в Йерусалим. И като се наскитат така, завръщат се по своите домове, каейки се за безумния си труд.“ Тези думи отразяват историческите разлики между силно отвореното западно общество и по-консервативния православен свят. Когато в ІХ в. княз Борис І избира дали да приеме християнството от Изток или от Запад, римският папа Николай І го съветва да защитава правото на свободно пътуване по света. Един проблем, останал актуален за нас чак до края на ХХ в.

Но българската църква никога не отрича рязко поклонничеството. За нея то е по-скоро акт на културен и духовен интерес. Немският монах Йоан Вюрцбургски разказва, че през ХІІ в. на Гроба Господен имало български престол наравно с тези на гърците, латините, немците и други народи. От манастирите по Светите места произхождат едни от най-важните български средновековни ръкописи – Асеманиевото евангелие, Добромировото евангелие, Синайският псалтир.

В края на ХІV в. към Йерусалим се запътват видни български книжовници като Арсений Солунски, Константин Костенечки и др. Хаджийството става масово движение по време на турското робство. Завърналите се трябва да опишат какво са видели в Йерусалим. Така се появяват хиляди приписки, илюстрирани с много рисунки на забележителностите от Светите места. Такова е, например, направеното през ХVІІІ в. от свищовлията поп Илия неумело изображение на църквата „Възнесение Христово“. Осемстотин години след преславския поклонник, той разказва на потомците за чудните места, където е пътешествал.

 

Средновековни западни автори за поклонничеството

„В Йерусалим се събира безкрайно множество народ – разказва монахът Раул Глабер, – хора от всички краища на света. Първоначално тук идваше простолюдието. След тях започнаха да идват по-заможните, а по-късно и велики царе, управители на провинции, началници”. „За да тръгнат по пътя на Господа не по-късно от другите – продължава Гуиберт Ножарски. – Хората се стремяха с всякакви средства да съберат малко пари, за което продаваха всичко, което имаха. Мнозина продаваха на безценица това, което доскоро бе невъзможно да им се отнеме нито с тъмница, нито с бой”.1

И аз ставам хаджия

Няколко години след направеното във Велики Преслав откритие и аз успях да стана хаджия. Тогава стъпих и в пещерата на св. Богородица във Витлеем и на Гроба Господен в Йерусалим. Там минах и по неговия път към Голгота заедно с хиляди поклонници от цял свят.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. И ти, покрай баща ти, стана шарлатан историк!!!
    От дрсканиците ти, не можем да разберем ,
    грък ли си, руски славянин ли си,?! Едно е ясно,
    българин ,ти не си. Ти си слуга на славянската
    воня, осазнала се , благодарение на имагинерната гръцка гръцка култура!….

    1. Недей така приятелю, не бързай, човешко е да се греши,защото в бързината и разбираемото ти възмущение си пропуснал на поставиш кавички на думите „руски славянин“. защото без кавички тези две думи са несъвместими. А Никито си има родина – Монголия. Даже ходи там на държавна издръжка да търси юртата, където се е родил и да си спомни за танците на тангристките шамани. Лошото е, че не знае и една „прабългарска“ дума. Пропуснал е да отиде да специлизира в Москва „прабългарска“ филология и тангристки обичаи. Те там всичко знаят. Извини ме за нахалството да те допълня.

  2. Цензоре ,след теб нямам какво да напиша……………….Този псевдо археолог,ще изкара че и кралица Елизабет е българка………………….И на такива като него не трябва да се дава възможност за изяви………………

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.