Първият цигански конгрес от 1905 г.

Високият форум събра мургавия елит на България

В ромите е заложена вътрешна диалектика, която ги дърпа наляво

Легенда близка до клеветата инсинуира, че циганите са неорганизирани и бягат от политическия живот. Истината излиза на светло още в началото на ХХ век. Тогава българските роми се събират на исторически конгрес. Високият форум раздвижи духовете не само у нас, но и в планетарен мащаб.

През декември 1905 г. столицата е разкрасена с шарени афиши за циганско събрание. Сбирката, която е нещо като пленум, ще се проведе под купола на „Цирк България“, гласят обявите. В уречения ден циркът едва побира ромите.

На манежа излиза нисичък мъж и вдига ръка като Дантон. Множеството притихва. „Господа цигани!“, започва ораторът. Публиката съвсем замира. „Славно коптско племе, дошло в тая земя в незнайни времена“, приветства ги той.

Циганският Дантон е адвокатът Марко Марков, един от най-образованите българи по онова време. Родом от Тулча, учи във френско-немски пансион, после в Робърт колеж и Николаевската гимназия. Продължава да се образова в Берн и Цюрих. Завършва юридически науки в Лиеж с титлата доктор по право. Марков е кореспондент на „Кьолнише цайтунг“, на брюкселския „Реформ“, на букурещкия „Телеграфул“.

Докторът е полиглот, знае перфектно френски, немски, английски, италиански, руски, румънски и гръцки. Говори малко турски, на път е да овладее и циганския език. Речта му в цирка е разкрасена с латински сентенции и френски пословици. „O tempora, o mores!“, вика по едно време Марков и мургавата аудитория полудява от възторг.

Ораторът внушава на присъстващите, че е крайно наложително да се свика общоцигански конгрес. Пленумът праща писма до всички по-големи градове в княжеството. Взето е решение да се издава всекидневник „Човешки права“, който ще излиза на български и френски.

Първи пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват останалите, събира се циганският елит на България.

Конгресът е открит на 19 декември 1905 г. в локала „Сан Стефано“. В 2 и 30 подир пладне на трибуната се качва мухтарят на столичните роми Арамадан Алиов. Тъмен, едър, с шарена чалма на главата, с широк пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към залата: „Аллах ярдъм еуън! Добре дошли!“

След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва речта си с „Яшъсън княз Фердинанд!“ (Да живее княз Фердинанд!). Сетне се изправя самият Марко Марков. Предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единодушно. Себе си Марков не предлага за председател, постът се подразбира.

„Циганите, подхваща адвокатът, са или арийско племе от Индия, или пък са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за „нисша раса“ и им отнема избирателните права.“

„Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните - циганин е! - отсича авторитетно Марков. - Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българското книжовно дружество (БАН), също е с циганско потекло“, продължава ораторът.

Стенографските записки са съхранили финалът на речта: „Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Циганите, господа, са производителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права... (Ръкопляскания.)“

Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите пращат депеша на Фердинанд. Подготвят и две депутации - едната за среща с княза, другата за рандеву с председателя на Народното събрание. „Не сме нисша раса, настояват ромите, избирателният закон трябва да бъде поправен“.

Сред гостите на конгреса е Джеймс Баучер, кореспондент на лондонския „Таймс“. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Д-р Марков показва на делегатите един брой и им превежда думата gipsy. Мургавите хукват към хотел „България“ да благодарят на Баучър. Него обаче го няма и те заръчват на портиера да му каже много здраве.

Кореспондентът на нюйоркския „Ивнинг пост“ Албърт Сониксен също проявява жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата циганска махала. Иска да се потопи в автентичната атмосфера, за да я предаде отвъд океана, където точно по това време отново нашумява индианският въпрос.

Циганите носят името си от река Цингани в днешен Иран, чиито брегове обитават в древността. Между V и X век се разселват в страните на Предна Азия и оттам на запад. В това движение наистина минават през Египет, което дава основание на д-р Марков да ги изкара потомци на фараоните.

В ромите е заложена и друга, вътрешна диалектика, която постоянно ги дърпа наляво.

„Карл Маркс бе казал отдавна - припомня Симеон Радев, - че руската революция ще бъде начало на най-великото гражданско движение в Европа, но той не е подозирал какво крупно участие ще вземат в него циганите. Със своята метода на социален материализъм той не бе можал да открие тия съкровени чувства на гражданственост, които са се криели в романтическата душа на циганина...“

Циганският трибун Марко Марков залита по модните тогава социалистически идеи и съзнателно ориентира Първия цигански конгрес вляво от центъра. Оттогава насетне видни теоретици на марксизма-ленинизма доказват, че циганите могат пълноценно да се осъществят само в условията на справедлив обществен строй. Във фундаменталния труд „Циганското население в НР България по пътя на социализма“ пише:

„Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население...“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи