“Първо Америка” или “Дойчланд юбер алес”

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Доналд Тръмп хвърли в кошчето параноичната русофобия, както и идеята за глобализъм

Анти-Тръмп пропагандата безкритично се копи-пейства от европейски и български анализатори

Пореден откъс от монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“ на д-р Борислав Цеков, под научната редакция на проф. д-р Желка Генова, публикувана от издателство „Маркет пул“.

Външнополитическата визия, на която е изградена доктрината „Тръмп“, е брандирана с популярното в американската история послание „Първо Америка“ (America First). Анти-Тръмп пропагандата светкавично се опита да я дискредитира. Първо решиха да я рамкират като съвременна версия на печално известния нацистки лозунг „Германия над всичко“ (Deutschland uber alles). Подобна интерпретация разбира се е не само злонамерена, но и дълбоко невежествена. Двете разбирания за ролята на държавата на международната арена са диаметрално противоположни. Германското uber alles е претенция за господство и подчинение на другите. America First на Доналд Тръмп е отказ от амбицията за световно господство и приоритет на националната икономика и интереси, пред износа на демокрация във всички точки на света.

Втората линия, по която статуквото се опитва да преиначава външнополитическата визия на доктрината „Тръмп“, е като се опитва да я сведе до известния от американската история изолационизъм. В началото на ХХ век America First е знамето на поддръжниците на Удроу Уилсън, който не ангажира САЩ в Първата световна война. После, през 20-те години, го използват привържениците на републиканския президент Томас Хардинг, който се противопоставя на призива на Уилсън за присъединяване на САЩ към Обществото на народите. Още по-нелепо е сравнението, което някои правят, с едноименния комитет America First, воден от Чарлз Линдберг, уличен в антисемитски подбуди, който в навечерието на Втората световна война се противопоставя на политиката на Рузвелт за подпомагане на Великобритания срещу нацистка Германия.

America First на Тръмп не е изолационизъм от световните дела, а преформулиране на участието на САЩ в тях през призмата на суверенитета и националния интерес. Отказ от безогледния интервенционизъм и използване на гигантските национални ресурси на САЩ за „износ на демокрация“ и „смяна на режими“. Пренастройване на външната политика от имперски стремеж към еднополюсен свят и глобална хегемония в името на свободния пазар към съхраняване на американското влияние, там където е необходимо за американските интереси, в условията на многополюсния свят. America First на Тръмп е „да се грижим първо за себе си, а после за целия свят“. Не е нито фашизъм, нито архаичен национализъм, какъвто сънува анти-Тръмп пропагандата, която безкритично се копи-пейства от редица европейски и български анализатори. Интересно защо същите тези анализатори не привиждаха такива призраци, когато „американският военен герой“ и правоверен глобалист Джон Маккейн беше избрал за свой предизборен лозунг през 2008 г. Country First(„Първо Родината“).

През първите две години от мандата идеологическият обрат, който прави Тръмп, беше материализиран в Стратегията за национална сигурност на САЩ, обнародвана на 17 декември 2017 г. Изготвянето на такъв концептуален документ, който синтезира визията на САЩ за приоритетите на националната сигурност, се предвижда от закона „Голдуотър-Никълс“, гласуван през 1986 г. Досега са приемани общо 17 стратегии. Ето какво сочи техният сравнителен анализ.

С падането на Берлинската стена и сгромолясването на двуполюсния свят САЩ постепенно предприеха еднозначен курс към установяване на неолибералния глобализъм като господстваща идеология и модел за развитие на международните отношения и икономика. Ако в началото на своя мандат през 1994 г. Бил Клинтън извежда като приоритет „ангажирането и разгръщането“ на САЩ в световните дела, то в края на първия му мандат през 1997 и 1998 г. това вече е дефинирано като императив на американската външна политика. Поставена е ясна задача: „използване на всички необходими инструменти на американското могъщество за оказване на влияние върху действията на другите държави и недържавни фактори“. В последната за администрацията на Клинтън стратегия от 2001 г., озаглавена „Стратегия за националната сигурност на САЩ в глобалната ера“, идеята за „ангажиране“ на САЩ в глобален мащаб придобива още по-конкретни очертания.

По-нататък глобалисткият подход е изведен на ново стъпало по време на двата мандата на Джордж У. Буш. В стратегиите от 2002 и 2006 г. е прогласена политическа мисия за „ликвидиране на тиранията в целия свят“, като за целта се идентифицират и поддържат демократичните движения и институции във всяка нация и култура. В стратегиите на Буш характерното за американската политика чувство за изключителност (exceptionalism) и за присъща на САЩ месианска мисия на „избран народ“, е пропито изцяло от глобалистките идеи на неоконсерваторите, които по негово време държат кормилото на властта във Вашингтон. В името на тази мисия, намесата на САЩ навсякъде по света се смята за задължителна. Тази линия е продължена и в двете стратегии, приети от Барак Обама през 2010 и 2015 г. Образът на Pax Americana вече е допълнен с „основан на правила международен ред чрез устойчиво американско лидерство“. Закрепен е еднозначно неолибералният модел на глобализация като елемент на националната сигурност на САЩ. За целта пазарите трябва да бъдат отворени за американски стоки, услуги и инвестиции, което да се гарантира в световен мащаб чрез мрежа от споразумения за свободна търговия. Като част от глобалистките цели е прибавена и борбата с „климатичните промени“ и свързаната с това концепция за преустройване на световната икономика към производство и използване на „чиста енергия“.

Президентът Доналд Тръмп направи радикален обрат. Месианският подход на глобалистите е трансформиран в „принципен реализъм“. Глобалисткият дневен ред е сменен с национален. Еднополюсният свят - с многополюсен. Темата за „климатичните промени“ е извадена от дневния ред. В неговата стратегия за национална сигурност от 2017 г. вече се говори не за глобално лидерство, а за влияние. Стремежът към господство е заменен с „конкуренция, която е здравословна, когато народите споделят ценности и изграждат честни и реципрочни отношения“. Целта на САЩ вече не е установяване на „основан на правила международен ред чрез устойчиво американско лидерство“, а „свят на силни, суверенни и независими нации, всяка със своя култура и мечти, работещи рамо до рамо в просперитет, свобода и мир“.

Основният приоритет на стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп е: „силна, суверенна и независима Америка, която има своето суверенно право да решава кой и при какви условия може да влиза на нейна територия“. Ако във всички предходни варианти на стратегията за национална сигурност на САЩ понятията „суверенитет“ и „суверенен“ се срещат само спорадично, то в стратегията „America First“ на Доналд Тръмп от 2017 г. те са употребени 30 пъти, а понятията „държавни граници“ и „реципрочност/реципрочен“ съответно 25 и 19 пъти. Дори само този контент анализ подсказва дълбочината на промяната, която прави новата администрация.

Речта на 45-я американски президент пред Общото събрание на ООН през септември 2017 г. потвърди отказа от глобално господство: „САЩ не се стремят да налагат своя начин на живот на други народи, а да дават пример на всички останали“. На следващата сесия през 2018 г. Тръмп заяви еднозначно: „отхвърляме идеологията на глобализма“.

Тръмп хвърли в кошчето параноичната русофобия, която подклаждаха неоконсерваторите и неолибералите. Всеки, който познава по-цялостно американската политика и история знае, че традиционният американски консерватизъм, който днес се представлява от Доналд Тръмп, и който последно беше на власт в Републиканската партия при Ричард Никсън, винаги се е основал на взаимното зачитане и острата конкуренция на суперсилите.

„Тръмп не е Америка“, провикна се един български атлантик. Това е точно толкова вярно, колкото твърдението, че Барак Обама и Хилъри Клинтън също не са Америка. Защото в американското общество кипи борба на идеи и възгледи, а не властва униформена и монолитна политическа визия. Външната политика на Тръмп се критикува в САЩ от партийната опозиция, т.е. от Демократическата партия, която падна от власт и свързаните с нея обществени, медийни и експертни кръгове. Както и от неоконсерваторите, като вече покойният Джон Маккейн, които Тръмп запрати в глухата периферия на Републиканската партия. Независимо от тази вътрешна съпротива, Доналд Тръмп методично провежда ревизията на стария международен ред.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи