Поетесата Катя Кремзер пристигна в София от Виена, за да се включи в културната програма на Коледния панаир на книгата в НДК. Поканата дойде от издателя на най-новата ѝ стихосбирка Пламен Тотев, управител на ИК „Персей”.

]

„Пясъчна роза” – едно изискано издание с цветни илюстрации (дело на Райна Дамяни), беше представено на 13 декември пред ценителите на поезията, които изгледаха мултимедия, направена от самата авторка. В нея се преплитаха мотиви от книгата, изгледи от Виена и София, изображения на тъжни ангели и заскрежени цветя. Акцентът на авторския рецитал беше цикълът „Предколедни приказки”, вдъхновен от приказките на Андерсен. Тези творби са написани от Катя точно преди година. В тях става дума за онова малко усилие към доброто, което всеки трябва да направи в името на християнските ценности, на духовната светлина, на идните поколения. Особено днес – в разкъсаната от религиозни противоречия Европа.

„Пясъчна роза” се чете бавно като любовна библия. Поетесата не се опитва да контролира света, нито да ни налага формули за поведение, тя непрекъснато разговаря с нас, усъмнявайки се в себе си, в любимия, в символите на установените порядки – защото най-изменчивото нещо не е природата, а човекът. В стила на Катя Кремзер тлее полъх от френския феминизъм, нищо че тя живее във Виена. Космополитизмът на европейската висока култура се е вселил в нея – в изразителността на фигурата ѝ, в притаените полутонове на гласа ѝ, в благородството и съчувствието към страдащите, в обикновените думи, които тя вгражда в езерно кристални метафори – естествени като повеят над девствени гори.

Ето какво е споделил на корицата на книгата живият класик на българската литература Любомир Левчев: „Русалките не жертват любовта…” – този стих на Катя Кремзер ме връща в моята средна възраст, когато написах: „Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен...” Днешната поезия кръстосва шпаги с много други визуални и словесни възможности – преди всичко заради интернет. Въображението на поетите не признава граници. Но най-добрият спомен, който можеш да оставиш след себе си, е една усмивка. Мечтата е по-силна от спомена. А Катя Кремзер ни води през мечтани пространства и ни кара да се усмихваме. Дано не загуби тази страст – да ни подарява своите илюзии – миражите на душата си.”

Събитието се водеше от журналистката Райна Дамяни, която превърна една обикновена литературна вечер в предколедна феерия.