Три пъти шефът на правната комисия променя заседание, за да не се гледат поправките в Изборния кодекс

Държавният глава бързал със служебното правителство

Депутати от ПП и ДБ получили специални инструкции от “Дондуков” 2

Промените в Изборния кодекс за връщането и на хартиените бюлетини едва ли ще се случат в оставащите дни на 47-ото Народно събрание, а сред защитниците на машините се откроил и лично Румен Радев. Това признаха пред „Труд“ депутати от управляващото мнозинство в парламента след като в понеделник поправките в изборния закон бяха отлагани три пъти от председателя на правната комисия и депутат от ПП Милен Матеев. 

„Явно Радев иска предсрочните парламентарни избори отново да са с фалшиви резултати, защото много отчетливо даде да се разбере, че поправките за смесеното гласуване не трябва са приоритет в малкото оставащо време на този парламент“, допълниха народни представители с многогодишен опит. 

Депутатите от ПП и ДБ всячески се стараят да запазят само машинното гласуване, тъй като отново разчитат на техниката за резултатите си на предсрочните парламентарни избори.

Източници на “Труд” отбелязаха лаконично, че при държавния глава е имало специална среща с депутати от ПП и ДБ, на която са дадени инструкции промените в Изборния кодекс да не влизат в пленарна зала и предсрочните парламентарни избори да се проведат с машините. Самият Радев не одобрявал хибридното гласуване с машини и на хартия, защото смятал, че хартиените бюлетини са “стъпка назад”. Радев също бил преизбран с машини и дал да се разбере, че връщането на хартиените бюлетини щяло да компрометира и неговия избор. Освен това бързал с изборите и със служебното правителство и не давал знак, че е склонен да чака депутатите да дебатират със седмици. Президентът в момента е на официално посещение в Черна гора, но още в сряда може да продължи конституционната процедура с мандатите.

След въвеждането на машинното гласуване се появиха сериозни съмнения за манипулация на вота на гражданите и фалшификация на резултатите. Проблем се оказа и липсата на контролно преброяване, както и адекватен мониторинг на вота. За капак на последните избори през ноември имаше сигнали да допълнителни машини, които са извън обсега на контрол на Централната избирателна комисия.

След като предложението да бъдат гледани поправките за смесеното гласуване с хартиени бюлетини и машини не мина в пленарна зала и с гласове от БСП, депутати от ГЕРБ, ДПС, БСП и “Възраждане” поискаха по Правилника на парламента да се свика заседание на правната комисия, на което да се разгледат трите законопроекта за поправки в Изборния кодекс - на ГЕРБ, БСП и “Възраждане”.

Сагата започна в понеделник сутринта, когато председателят на правната комисия Милен Матеев насрочи заседанието за вторник - 12 юли, но след това го отмени. Час по-късно депутатите от правната комисия получиха съобщение, че заседание все пак ще има, но в сряда и то ще бъде редовно. След това се оказа, че в дневния є ред трите законопроекта на Изборния кодекс ги няма. Последва ново съобщение до народните представители, в което те бяха информирани, че поправките в изборния закон за връщане и на хартиените бюлетини ще бъдат гледани в 14,30 часа в петък - 15 юли.

“Сами разбирате, че това е саботиране на промените от страна на председателя, защото още тази седмица президентът Румен Радев може да връчи мандата за правителство на ГЕРБ, те ще го върнат веднага и следва връчване на третия мандат - респективно, най-много десетина дни живот на този парламент и невъзможност за приемане на промените в пленарна зала на две четения”, коментираха пред “Труд” депутати от правната комисия. Самият Милен Матеев пък не успял да обясни на колегите си юристи какво налага толкова промяната през час на датата за провеждането на заседание на правна комисия, при положение, че Изборният кодекс е предложен за отваряне от 1/3 от народните представители в комисията.

Припомняме, че за връщането на хартиената бюлетина и възможността за избор на хората дали да гласуват на машина или с хартия в края на юни в деловодството на парламента беше внесена подписка с над 110 хиляди подписа срещу “задължителния машинен вот” от членове на Инициативния комитет “Консервативно-патриотично движение”. Подписите бяха събрани за по-малко от 2 седмици.

Борислав Цеков, д-р по конституционно право, пред “Труд”: Създава се хронично недоверие в обществото към изборния процес

Бай Ганьо е по-умен от цяла Европа

Очевидно няма политическа воля в парламента да се съобрази с желанието на голяма част от българското общество и да възстанови възможността да се гласува не само машинно, но и по традиционния начин - с хартиени бюлетини. Свързвам това и с истеричната съпротива на определени среди срещу въвеждането на поне минимални гаранции за честността на машинния вот чрез сверяване на контролните разписки с машинно генерирания протокол. Очевидно има нещо много гнило в тази обсесия по машинния вот. Ще припомня, че не друг, а германският конституционен съд отмени машинния вот в Германия не за друго, а защото няма никаква прозрачност и възможност за общодостъпен граждански контрол върху преброяването и отчитането на изборните резултати. Залъгваха ни, че у нас нямало да е така заради контролните разписки. Но после отказаха да ги броят. Създава се хронично недоверие в обществото към изборния процес. Онези, които смятат, че аргумент срещу хартиените бюлетини са възможностите за манипулации при броенето, защо не притесняват от възможните софтуерни манипулации на машинния вот? Дадохме изборите на някаква частна фирма и шепа безконтролни компютърджии, които контролират софтуера, изработен, за да осигурява фалшиви победи на латиноамериканския диктатор Мадуро. Германия, Ирландия, Холандия отмениха машинния вот след като го бяха въвели. Защото машинният вот е несигурен и уязвим за манипулации, които много трудно могат да бъдат засечени. Никъде в Европа не се гласува машинно в национален мащаб. Но очевидно Бай Ганьо е по-умен от цяла Европа. Все едно Европа да забрани движението на определени автомобили, защото са опасни, но Бай Ганьо да започне ударно да ги произвежда и даже да задължи гражданите да ги ползват.

Институтът за модерна политика: Няма оценка за сертифицирането на техниката

Не е осигурена възможност за публично тестване на машините.

Институтът за модерна политика (ИМП) препоръчва да се възстанови възможността във всички избирателни секции гражданите по своя преценка да гласуват с хартиени бюлетини или машинно. Това се посочва в специален доклад на ИМП на тема “Машинното гласуване - българската правна уредба и практики и тяхното несъответствие с международните стандарти”.

Според доклада проблемите, идентифицирани при машинното гласуване, не са преодолени, поуките от използването на технологията не са били взети предвид, а промените в Изборния кодекс са били направени непосредствено преди изборите, което е създало условия за съществени затруднения за изборната администрация и понижаване на общественото доверие в изборния процес.

При първоначалното въвеждане на машинното гласуване всички държавни институции отказаха извършването на тестване, одит и сертифициране.

Независимо от развитието на нормативната уредба, следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и сертифициране на въвеждането на машинното гласуване не е проведено и до днес, заявяват от ИМП. Оттам отчитат още, че не е изцяло спазен и принципът на прозрачност. Не е осигурена възможност, например, за публично тестване на машините по начин, при който специалисти се опитват да идентифицират слабости в сигурността или други недостатъци на състезателен принцип, не се предоставя на наблюдатели цялата документация, свързана с машините, сорс кода (макар да е изискване по закон) и др.

Проф. Михаил Константинов: Машините свалиха избирателната активност под 40%

Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 избиратели по списък, се гласуваше само с машини. Поради това избирателите устойчиво намаляха с по 600 хиляди в сравнение с изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна активност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е драстична вреда. Освен това се оказа, че когато в една и съща секция при смесеното гласуване е имало и машини и бюлетини - 23% са гласували с машини и 73% с бюлетини.

От въвеждането на изцяло машинно гласуване загуби обществото като цяло, защото не може затрудняването на процеса на гласуване за част от хората да се разглежда като демократична и прогресивна практика.

Съмнения за манипулиране на машинния вот има навсякъде, където той се прилага. В Германия машинното гласуване беше забранено от Конституционния съд с мотива, че избирателят не разбира какво се случва с гласа му и не е убеден, че този глас е правилно отчетен. В Холандия имаше няколко почти комични случая, при които машините за гласуване бяха тотално компрометирани.

Димитър Димитров, политолог: Големият страх е, че за манипулации разбираме след като се случат

Не харесвам машинното гласуване, но най-много не харесвам това, че няма право на избор. Във всички предходни случаи избирателят сам е избирал дали да ползва такова устройство или не. След като 95% от света гласува с хартиени бюлетини, какво да мисля за машините? Съпротивата срещу връщането на хартиените бюлетини е огромна, защото ще гласуват между 200 000 и 300 000 души повече. И те няма да са тези, които гласуват за “Продължаваме промяната”. Факт е, че между април и ноември 2021 г. за 5 780 000 (толкова са избирателите, които са имали през април достъп до машини в секциите)през юли са гласували 150 000 по-малко и през ноември още 150 000 души. Разликата е 300 000 гласа и то в сегмента избиратели между 50 г. и над 70 г. И това не са нито избирателите на “Продължаваме промяната”, нито на ДБ. Това са избиратели, които са консервативни хора и гласуват за това, за което са гласували цял живот. Това е лична сметка, която съм направил. За ЦИК машинното гласуване е свързано с много нерви, защото ние трябва да сертифицираме машините, отново и отново да правим едни и същи неща. И големият страх, е че ще разберем, че има някаква манипулация, чак след като тя се случи.

Цветанка Андреева, политолог: Нидерландия се отказа от машините заради хибридната война на Русия

Преди бях привърженик на машинното гласуване. Но мислейки за хибридната война, която Русия ще засилва срещу България се опасявам, че тя ще използва машините да манипулира вота. Моят страх идва оттам и не случайно Нидерландия се отказа от машините именно заради тази опасност.

Не виждам как проектозакона за изменение на Изборния кодекс ще влезе още веднъж в пленарната зала, въпреки че според мен има мнозинство за него, което може да направи тези изменения. Големият проблем е, че много бързо се стигна до избори и тази дискусия не можа да бъде проведена.

Притеснява ме това, че с машините не може да се гарантира честността на вота. Точно заради това те са отказани в европейските държави. Притеснява ме и това, което се случи на миналите избори - стотици машини в складове, какви са техните функции? Това тревожи общественото мнение и тогава, и сега.