Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Премиерът Борисов изрази съболезнования за загиналите при трагичния инцидент край Генуа

Министър Николай Нанков: Две китайски компании са готови да вложат 1,5 млрд. евро в пътя Русе-Велико Търново и тунела под Шипка

Мая Манолова: Реформата в социалната система започва от 2019 г. Варненци се жалват, че общината събира данъци чрез частни съдебни изпълнители

Хиляди на колене пред иконата на Богородица на остров Тинос утре

Дърво падна и потроши две коли в центъра на София По чудо няма пострадали хора

Силни дъждове и бури от утре в Гърция

Изпълнителният председател на БСК разговаря с министъра на икономиката Емил Караниколов

Доналд Тръмп призова за твърди мерки срещу извършителите на терористичния акт в Лондон

Ван дер Сар фаворит за шеф в „Юнайтед“

Ангел Джамбазки за БКП, БСП, Коминтерна, „македонския въпрос“ и продължаващото национално предателство

Стартът на ерата „Без Роналдо“

Италианските власти потвърдиха смъртта на 11 души при срутването на виадукт на автомагистрала

Иззеха 8 500 лв. от касите на длъжници за осигуровки

Какви са правата ми, ако работя през нощта

Радев и членовете на КСНС се разминаха в сроковете Имаме проблем с изпълнението на Вашингтонския договор

19 април, 2018 г. след заседанието на КСНС.

Да благодарим на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов за изказването му пред журналисти по повод черновата на съобщението за резултата от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Прессекретариатът на държавния глава го опроверга, огласявайки самата чернова, която се оказа проект на становище и на предложения. Оставяме на страна въпроса дали ако съдържанието му беше подкрепено, трябвало да излезем от НАТО и ЕС.

В сравнението между черновата и това, което излезе на бял свят след редакцията на текста, обаче, прозира разминаване между президента и членовете на КСНС по сроковете. Независимо, че проблемното състояние на Въоръжените сили не е известно от днес или вчера, се оказва, че изпълнителната и законодателната власт все още не са готови с бързи мерки. Държавният глава, например, е поискал преразглеждането на плановете на Министерството на отбраната за преодоляване недостига от личен състав и набелязване на нови конкретни мерки да се случи до края на май, но след дебатите срокът е удължен до септември. И това при положение, че общата констатация за последната година е доста тревожна, т. е. Българската армия е намаляла с близо хиляда човека. В бюджета за 2018 г. има средства за приемане на 1300 военнослужещи. Това, в най-добрия случай, означава запазване на статуквото. Разбира се, 100-процентовото изпълнение на тази задача, е под голям въпрос, което личи дори от първите конкурси за тази година. А и не се знае колко ще си подадат рапорти за уволнение, особено от офицерския състав. Тук проблемът не е само в ниското заплащане. Някой трябва да се реши и да предложи промени в пределната възраст за освобождаване от военна служба в съответствие със званието, за да не оредеят командванията и щабовете.

Самият министър на отбраната подсказа друг мотив за удължаване на срока. На преден план изведе връщането на наборната служба, като основен фактор за попълване на войнишкия състав. Засега обаче няма признаци, че военното ведомство има готовност за нормативни промени и че управляващото мнозинство е склонно да ги подкрепи. Макар че Министерството на отбраната е записало в целите си за тази година участие в стартиралия широк обществен дебат по темата за въвеждане на „наборна военна служба“. Все още, обаче, има скачане от идея на идея. Няма и яснота за обществото. Дори за политиците и експертите. Доброволна, наборна военна служба или подготовка, всеки си ползва тези понятия, както му харесва.
Впрочем министърът на финансите се опита да затвори устата на колегата си в отбраната с предложената средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 г. Там увеличението на парите за армията за 2019 г. е само 11 млн. лв., което предполага липсата на възможности за ново нарастване на заплащането. След заседанието на КСНС министър Красимир Каракачанов заговори за 130 млн. лв. повече. Само това да се случи, си заслужава петчасовото заседание на съвета.

Същото разминаване от 3 до 4 месеца в сроковете има и във връзка с разработване на финансово осигурен план за възстановяване на техниката и въоръжението и осигуряване на жизнения им цикъл до снемане от въоръжение. Спор по същество няма, по простата причина, че държавата не е в състояние да смени от раз цялата техника. Най-вероятно обаче, тези финансови разчети ще зависят преди всичко от това, което ще се случи в правителството и парламента до юни. Ако проектите за новите самолети и бойните машини преминат успешно, законовите процедури, а защо не и за корабите, сметките ще бъдат едни. При положение, че се препънат някъде, което вече се е случвало, ще трябва много по-сериозно да разчитаме на старата съветска техника. Добре е, че Красимир Каракачанов обещава до две седмици да създаде работа на депутатите, т. е. най-сетне проектите да излязат от Министерството на отбраната.

Най-тревожно звучи изводът, че остава открит въпросът за способността на Въоръжените сили да изпълнят поетите съгласно чл. 3 от Вашингтонския договор ангажименти в пълен обем. Какво означава това? Съгласно този документ, страните-членки са поели юридическото задължение индивидуално и заедно, чрез продължителни и ефективни самостоятелни усилия и взаимопомощ, да поддържат и развиват на постоянна основа своята индивидуална и колективна способност за защита от въоръжено нападение. Това задължение предполага, че всяка страна-членка следва да предприема необходимите мерки за гарантиране както на собствената си сигурност, така и на колективната отбрана на Алианса. Отговорността за добросъвестното изпълнение на задълженията пада върху всяка страна-членка, но същевременно може да бъде предмет на колективен преглед, доколкото индивидуалното изпълнение се отразява върху колективната сигурност.
Очевидно е, че не се справяме, според някои ограничено, според други – частично. Сами си правим извода, че по мисия „Отбрана“ Българската армия изпълнява част от задачите в ограничен обем, основно поради неокомплектованост с личен състав и остаряла бойна техника. Затова и мерките не бива да се отлагат с една година, както се случи с препоръките от заседанието на КСНС от 30 май м.г.

Имахме 2 процента от БВП за отбрана, но…

Към 2008 г. страната ни бе достигнала и дори прехвърлила целевия процент (2%) от БВП за отбрана. След началото на кризата този процент постепенно се сви. От началото на тази година имаме национален план за постигане на тази цел. И тук обаче има разминаване. То е между „Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г.“, приета от правителството и „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.“. Ще чакаме актуализация до октомври.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.