Радомир - памет за един цар и воин на България

Българската победа над ромеите при Солун през 996 г. - миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица.

След битката при Ключ през 1014 г. спасява баща си Самуил и избива авангарда на византийската армия

Гаврил Радомир е убит по време на лов след византийски интриги в полза на Иван Владислав

На 29 март в Радомир ще се проведе кръгла маса, посветена на цар Гаврил Радомир (1014-1015), син, престолонаследник и възможно най-близкият съратник на великия български цар Самуил (997-1014). Жителите на Радомир са убедени, че техният град носи името на този владетел и това не са само мъгляви легенди. Радващо е, че през есента на 2018 г. по инициатива на Пламен Алексиев, кмет на Община Радомир, е взето решение паметта за цар Гаврил Радомир да бъде увековечена. Проектът и изпълнението на паметника са на талантливия скулптор проф. Евгений Кузманов.

Гаврил Радомир е роден около 970 г. в семейството на Самуил и Агата, дъщеря на Йоан Хрисилий, управител на Драч/Дуръс (днес в Албания) на брега на Адриатическо море. Малко е известно, че средновековният „олигарх“ Хрисилий е бил от българско потекло. Името“Гаврил“, дадено на Самуиловия син, отразява родовата връзка на „велемощния комит Никола“ и потомците му с Крумовата династия. Така се е казвал вторият син на княз Борис-Михаил, съответно брат на цар Симеон Велики. В рода на Комитопулите има още имена (Пресиан, Йоан, Петър), характерни за династията от Плиска и Велики Преслав, а византийската историчка Анна Комнина директно нарича Самуил потомък на Крум.

За ранните години на Гаврил Радомир не знаем нищо, докато на 14 юни 987 г.в двореца Разметаница, близо до Бобов дол, не се разгаря една от най-тежките родови драми в нашата история. Арон, по-големият брат на Самуил (Давид и Мойсей загиват през 976 г.), е уличен в съглашателство с византийския император Василий II. В духа на древните (пра)български норми изменникът е екзекутиран заедно с цялото си семейство. Пощаден е само Иван Владислав, и то поради горещите молби на своя първи братовчед Гаврил Радомир! Знаем как четвърт век по-късно спасеният се „отблагодарява“ на своя спасител, но това е друга история, каквито има къде ли не в средновековния свят. След 987 г. Гаврил Радомир е възприеман като престолонаследник и в някаква форма е приет като син и от „официалния“ български цар Роман (978-997). Показателно е, че Гаврил Радомир е наричан и „Роман Гаврил“! Както знаем, Роман е бил кастриран по време на пленничеството си във Византия и е нямало как да има жена и деца. След неговата смърт и поемането на царската власт от Самуил през 997 г. мястото на престолонаследника е безспорно. Това обяснява и династичния брак на Гаврил Радомир с една унгарска принцеса към 999/1000 г. Твърде скоро Радомир отпраща бременната си съпруга в родината й и се жени за красавицата Ирина от Лариса. Това става не толкова поради страстната натура на българския принц, колкото по политически причини - маджарите (унгарците) влизат в съюз с Византия.

Физически силен, съобразителен и смел, Гаврил Радомир от юношеските си години придружава Самуил в неговите военни походи. Вероятно е участвал в победната битка при Солун през 996 г., в която цар Самуил разбива ромеите. На следващата година обаче византийските сили разгромяват българите при река Сперхей, а раненият Самуил е спасен именно от своя син. Военачалническият талант на Радомир се проявява и в дните след тежкото поражение при Ключ (29 юли 1014 г.). Тогава престолонаследникът не само спасява своя баща, качвайки го на собствения си кон, но успява да организира оцелелите български сили и да унищожи авангарда на византийската армия! Нейният командир Теофилакт Вотаниат, управител на Солун и личен приятел на Българоубиеца, е въвлечен в засада, а Радомир, „... го изтърбушил със своето копие...“ Така катастрофата при Ключ се превръща ако не в победа, поне в „реми“, а България е спасена от завладяване за още четири години.

Гаврил Радомир заема престола на 15 октомври 1014 г. Забавянето с девет дни след смъртта на Самуил (6 октомври) може да бъде обяснено както с дните на траур (т.нар. „деветини“), така и със задкулисната борба за престола. Естествено, „алтернативният“ кандидат за короната е Иван Владислав - възгледът за старшинството на сина на Арон пред онзи на Самуил е имал застъпници сред българското болярство. В този труден момент Василий II нахлува в България и опожарява „дворците на Гаврил Радомир“ в Битоля. И все пак, Гаврил Радомир съумява да организира контранастъпление и дори да си върне крепостта Воден/Едеса (в дн. Гърция). Затова главният удар на ромеите е именно срещу Воден, превзет на 9 април 1015 г. Защитникът на града - Драгшан, един най-верните хора на Самуил и неговия син, е екзекутиран по особено жесток начин - с набиване на кол. В тези тежки дни Гаврил Радомир изпраща писмо до Василий II, като предлага мир и „покорство“. Императорът преценява, че това е уловка за печелене на време и продължава настъплението.Василий блокира войските, командвани от кавхан Дометиан (вторият човек в държавата, нещо като „вице-цар“), в крепостта Мъглен при село Слатина/Хриси, днес в Гърция. За да бъде превзет Мъглен, Василий заповядва да бъде отклонена река Могленица, а крепостните стени са подкопани и „взривени“ със запалването на сух дървен материал. Кавхан Дометиан, мъгленският управител Илица, други боляри и „немалко войници“ падат в плен.

Гаврил Радомир е убит по време на лов при Петърско/Петрес в днешна Гърция при едноименно езеро, съседно на Островското езеро (грц. Вегоритида). Възможно е «ловният сюжет» да е клише, както често става в житийната литература. Така или иначе, цар Гаврил Радомир не успява да овладее напрежението сред българската аристокрация. Сред привържениците на Иван Владислав са „топархът на вътрешните крепости“ Богдан (тогавашният ичиргу-боил, своего рода «пръв министър») и редица други боляри, а пленяването на кавхан Дометиан улеснява преврата. Факт са и византийските интриги в полза на Иван Владислав. Само пет дни след падането на Мъглен Василий ІІ получава писмо от Иван Владислав, който му съобщава за убийството на Гаврил Радомир и своето възцаряване. Гаврил Радомир също е имал привърженици - освен Дометиан, сред тях са новият кавхан Теодор и влиятелния болярин Матеица. Последният е убит от своя зет, споменатият Богдан, така че мащабите на братоубийствената вражда наистина са големи. Че „партията“ на законния цар е била силна личи от жестоката разправа с най-близките му хора - царица Ирина е убита, а неизвестният по име престолонаследник е ослепен. По-късно е ликвидиран и Иван Владимир, княз на Дукля (дн. Черна гора) и зет на Гаврил Радомир. Съдбата на останалите шест царски деца е неизвестна, но през 1040 г. Петър Делян, водачът на голямото антивизантийско въстание, твърди, че е син на Гаврил Радомир от унгарската му съпруга.

Според съвременниците Гаврил Радомир e бил изключително смел човек и способен военачалник, но отстъпвал «по разум» на Самуил. Трябва да се признае обаче, че синът «заплаща» с живота си «дълговете» на своя баща. Независимо от забележителните си заслуги, цар Самуил допуска и редица грешки, а след 1000 г. Политиката му, макар и по обективни причини, е низ от поражения и неуспехи. От друга страна, не цялото болярство е било съгласно с обвиненията в държавна измяна към Арон. Тлеейки години наред, разногласията пламват с нова сила през 1014-1015 г. Такава е истината за цар Гаврил Радомир, паднал не на бойното поле, а убит от свои. И все пак, в битката за спасението на България от византийско завоевание!

Радомир със своята многовековна история е свързан с личността на своя „патрон“. Градът не е променял никога своето име. На двайсетина километра е тайнствената Разметаница (при с. Палатово, Дупнишко?) - вероятно летен дворец на комит Никола и неговите потомци. През Средновековието и първите векове на османската власт в района живее войнишко население - друга, макар и косвена връзка с героичното време на Самуил и Гаврил Радомир. Всичко това ще бъде предмет на обсъждане с участието на доц. Георги Николов и проф. Александър Николов (СУ „Св. Климент Охридски“), пишещия тези редове (ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“), доц. Тодор Чобанов (археолог, заместник-кмет на Софийска община), Методи Златков (Национален археологически институт при БАН) и Явор Митов (Регионален исторически музей - Кюстендил). В организирането на кръглата маса под патронажа на кмета Алексиев участват историкът д-р Юлиян Ситарски и Милена Илиева, директор на общинския исторически музей в Радомир.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи