Радослав Янков – Българите могат

Допреди 20 години сноубордът минаваше по-скоро за хлапашко забавление, отколкото за източник на спортна слава. След влизането му в олимпийската програма американците и някои европейски страни бързо установиха господство в различните дисциплини. Няколко години по-късно двама от знаковите майстори на дъската в световен мащаб са от България.

В Чепеларе явно има нещо, което произвежда шампиони. Радослав Янков е само на 8 години, когато знаменитата му съгражданка Екатерина Дафовска печели първия и засега единствен златен медал за България от зимни олимпийски игри. Спортът е биатлон – смесица от ски бягане и стрелба, подготовката за която е изключително сложна. Изисква се дългогодишно ноу-хау, за да намериш правилната комбинация от вакса за ските и кондиционна подготовка, за да победиш състезателите от големите и богати страни.

Доминанти, имащи сериозни бюджети и огромни екипи от специалисти, които използват научен подход в работата и на практика са с години пред съперниците си от страни като България.

Но това е само на хартия. Титлата на Дафовска показва, че България може да победи дори най-големите в света. Оказва се, че все пак най-важен е човекът. А когато той е от съседната махала, най-нормалното нещо е да решиш, че и ти можеш да направиш същото.

Пътят на Радослав Янков в световния сноуборд е проправен и от Виктор и Александра Жекови, които са първите българи, интегрирани в световния тур. Чаровницата от София има дори победи в Световната купа и дълги години е в планетарния елит. Нейният баща и треньор пък е сред водещите специалисти в световния сноуборд и разполага с огромен опит, който се превръща в база за развитието на спорта у нас. Така че, когато идва време младият чепеларец да стъпи на снега на големите, за него има само един път – нагоре.

Това трасе естествено изобщо не е лесно. В първите години от кариерата си Радо страда от контузии, които му пречат да се подготви по най-добрия начин. На олимпийските игри Сочи 2014 остава извън топ 20 и в двете дисциплини – паралелен слалом и паралелен гигантски слалом.

На 24 години е и вече е наясно – няма за кога да чака повече. Сочи не го пречупва, напротив. Не се предава и продължава да вярва в себе си. Разбира се, има всички основания за това. От малък печели многобройни трофеи от състезанията с връстниците си и е наясно, че не им отстъпва с нищо. Два пъти триумфира и като световен шампион за юноши – през 2008 и 2009 г.

Две зими след Сочи 2014 късметът най-после му се усмихва. Успява да се опази от травми и участва на пълни обороти във всички стартове от Световната купа. Още в първия от тях – на 12 декември 2015 г. в Кареца (Италия) всичко се променя за миг. Янков ликува с победа, след като до този момент има едва седмо място, при това от Европейската купа, а от Световната най-доброто му постижение е 18-о.

Българинът бързо прегръща новата си роля на доминираща сила на пистата. Следва още една победа – в Бад Гащайн (Австрия), второ място в Рогла (Словения) и още 3 класирания в топ 10. Рейд, който го изстрелва на върха на генералното класиране и в края на сезона Радо печели Големия кристален глобус – първия в историята на зимните спортове в България.

“В следващите години той все повече ще натежава, както стана със златния медал на Катя Дафовска”, уверен е шампионът. Но той е решен да разшири колекцията си с нови трофеи. След третото място в Кареца на старта на новия сезон той на два пъти остана извън топ 16. Наложи се бърза корекция и в Рогла (Словения) Янков стигна до финала, където застана до опитния швейцарец Невин Галмарини. В онова спускане българинът остана втори, но той отлично знаеше – животът винаги дава шанс за реванш. В случая седмица по-късно – на точното място и в точното време. Пред наелектризираната родна публика Янков отново измери с поглед швейцареца, след което го отвя по пътя към финала под бурните овации на феновете. Те пък чуха мотото на шампиона: “Българите можем!” Така е, щом има идоли като Радо.

 

Сърбин го кръщава Дивеча

Янков получава странния си прякор при първото си излизане за състезание извън България. На 13 години е, печели световната титла за деца, а карането му впечатлява най-вече щаба на сръбския отбор.
Радо си спомня за кръстника с усмивка:”Треньорът ми в Чепеларе Васил Милчев ми довери – някой от сръбския отбор го е попитал: “Откъде го извадихте този дивеч, като див кара по снега? Първоначално беше Дивеч, а впоследствие стана Радо Дивия и повечето хора ме знаят така. Нямам проблем и с двата прякора.”

 

За него

Успехът му е феноменален

Не съм си и помислял и мечтал, че някой ден ще имаме Голям кристален глобус. Президентите на федерациите на всички водещи държави в зимните спортове се обадиха да ни поздравят. Казаха, че българските ски и сноуборд вече са се изкачили на друго ниво. Успехът на Радо е феноменален. Този глобус доказва по категоричен начин, че България е на картата на световните зимни спортове. Страната ни показа, че може да изгражда топ спортисти в белите спортове.

Цеко Минев, президент на БФСки

Липсваше му опит, но го натрупа

Радо винаги е притежавал огромен потенциал, просто до момента му беше по-трудно да го реализира. Успя да стигне до две световни титли за юноши, което не е постигано от никой друг българин в зимните спортове. Освен това триумфира и на младежкия олимпийски фестивал, което се е отдавало само на Евгения Раданова. Той бе над всички в своите възрастови групи, но му липсваха самочувствие, опит и увереност, които натрупа с годините. Понякога е трудно да се справяме с всичко сами по време на състезание, но ние с Радо толкова добре сме се сработили, че се разбираме отлично. Когато има желание и хъс, нещата се получават. На старта не си говорим много. Поздравяваме се, аз започвам да правя борда. Сега също оставяме на здраво на земята. Казах му само, че това е карането му и просто трябва да продължава така.

Георги Атанасов, треньор на Радослав

Възпитал съм го да е скромен

Скромен е, така сме го възпитали. Първите седем години са много важни. Но от малък е истински състезател, караше с огромно желание. Много усилия ни струваше, когато трябваше да пътува по състезания като малък. Но никога не съм се съмнявал, че ще стане шампион, защото има много силен характер. Пожелавам му да спечели олимпийски медал, само това му липсва в кариерата.

Димитър Янков, баща на Радослав

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Невероятен!
    Дано имаме възможност да се радваме по-често на неговото каране на живо 🙂

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.