Свещениците искат да останат държавни чиновници

Състоянието на църквата - над 700 млрд. евро

В най-тежките години на финансовата криза гръцката православна църква помагаше на милиони гърци да оцелеят. Затова и премиерът Ципрас навремето поддържаше близки контакти с църковните деятели. Гръцката държава и Православната църква винаги са били много тясно свързани. Църквата се ползва и с много привилегии – тя не плаща почти никакви данъци, а заплатите на свещениците се покриват от държавния бюджет.

Премиерът Ципрас иска обаче всичко това да се промени и говори за “развод”. Моментът е подходящ, тъй като неговото правителство вече не е така силно зависимо от международните кредитори и спасителните заеми. Ципрас иска да получи дял от огромните богатства на църквата, но без да води война с нея. За целта е замислил план с 15 точки, който да улесни една раздяла по взаимно съгласие.

Планът предвижда наличните 9 000 свещеници в страната да бъдат съкратени, а държавата повече да не изплаща техните заплати, нито пък пълния размер на полагащите им се социални облаги и бъдещи пенсии. В замяна на това държавата ще се откаже претенциите си към многобройни сгради и парцели, за които църквата отдавна настоява. Правителството иска и да създаде проект за стопанисването на земите, в който църквата и държавата да си поделят печалбите по равно. Всичко това явно е прозвучало доста примамливо и за архиепископа на Атина и цяла Гърция Йеронимус ІІ, който се съгласи на сделката с Ципрас след един твърде кратък разговор с премиера. Тяхното споразумение обаче предизвика яростни реакции.

На извънредно заседание миналата седмица 72 от всичките 82-ма водещи архиепископи в страната застанаха на страната на клира. Всички те категорично отказват да бъдат извадени от списъците на държавните служители. Състоянието на църквата се изчислява на над 700 млрд. евро. А когато държавата спре да изплаща заплатите на свещениците, ще разполага с пари за крайно необходимите нови работни места в публичния сектор.

(Със съкращения)