Масата избиратели вече разбраха, че стратегемата „Каквото каже госпожа Меркел“ е неприложима

* Данните в текста са от публикувано национално представително изследване на Агенция АФИС. Проучването е проведено между 23 и 27 февруари. Интервюирани са „лице в лице“ 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за мнението на всички лица с избирателни права. Проучването е финансирано със собствени средства на Агенция АФИС.

Всички социологически данни в последните седмици показват, че предизборните перспективи на БСП и ГЕРБ са приблизително изравнени. Агенция АФИС и „Галъп“ са получили 2% преднина на БСП, а други агенции - около 2% преднина на ГЕРБ. По същество разликата не достига точността, която може да даде изследване с извадка. Затова чакаме едва урните да сложат край на една драма, която започна още през 2013 г. Или, ако не успеят, да ни върнат, било към абортираната промяна с Орешарски, било към хибрид между взаимно непонасящи се орел рак и щука, какъвто ни водеше след 2014 г.

Втората оставка на Борисов достатъчно ясно показва, че управлението на страната е станало трудно. Ясният допреди година-две евроатлантически полюс вече не предлага лесен белег за разграничаване между партиите. Нестабилността на ЕС, НАТО, САЩ вече е очевидна и за най-малко интересуващите се граждани. 37% мислят, че ЕС върви към разделяне, а 15% - към консолидация.1 31% мислят, че България не трябва да ратифицира СЕТА, а 17% са на обратното мнение. А това подкопава основния аргумент на пазителите на статуквото.

Числата показват, че предстои коалиция, начело или с БСП, или с ГЕРБ. Гражданите получиха алергия от размитата отговорност в коалициите, а „голяма коалиция“ на левица и десница биха приели само 8%. Въпросът сега е - коя от двете ще бъде по-силно отъждествена със статуквото и коя с промяната. От него зависи колко на брой малки партньори ще трябва да има новото мнозинство в НС.

ГЕРБ вече 7 години управлява, с кратко прекъсване, в централната власт. Затова и провокира тези избори – за да убеди народа, че наказателният вот на президентските избори е бил грешка. Че по-добро управление не е възможно. БСП на свой ред има зад гърба си 7 години опозиция, изключвайки 1 година по същество парализирана власт. Освен това тя изведе на преден план нови лица. Но тъкмо през тези години представата за „статукво“ бе пренарисувана с портрета на „червените капиталисти“.

За да не изпадне от влака на промяната, БСП имаше два варианта - да заложи на жаждата за национално достойнство с неконвенционални жестове по адрес на ЕНП и Русия, или да защити интересите на наемния труд, които са 55% от населението (докато работодателите са не повече от 3%). Реално тя предпочете първия. Това надали ще изведе кампанията й от сивото поле на статистическата грешка

В това ме убеждават разрезите на промяната в настроенията.

В политически план сечението показва, че в сравнение с предишния вот през 2014 г. има общ отлив на избиратели от управлявалите и прилив към нови партии и досегашната опозиция. Само 2/3 от електората на ГЕРБ през 2014 г. са с нагласа повторно да гласуват за същата партия. Останалите са склонни или да не гласуват, или да предпочетат други - „Воля“, БСП или „Обединени патриоти“ (ОП). Само 54% от гласувалите за Реформаторския блок през 2014 г. ще повторят избора си. Част от останалите се ориентират към ГЕРБ, „Да, България“ и „Нова република“.

ПФ, сега вече „Обединени патриоти“, най-малко загуби от връзката с управлението.

БСП запазва значителна част от твърдото ядро от предишните избори за НС (88%) и е на път да прибави към него бивши избиратели на ГЕРБ, на АБВ и на по-рано негласували. Предишните избиратели на АБВ се разделят приблизително наполовина между АБВ и БСП.

Новата партия „Воля“ на Веселин Марешки набира близо половината от потенциала си за сметка на ГЕРБ и по-малко от „България без цензура“ на Бареков - 10% и Патриотичния фронт (ПФ) - 11%.

В социален план БСП възстанови позициите си от 2009 г. при пенсионерите и жителите на малките градове и селата. Тя набира значително повече отпреди сред работниците, служителите и предприемачи/арендатори с изключение на служителите в държавната и общинска администрация. Загубите при ГЕРБ са огледален образ на увеличенията при БСП.

Само че размерът на тези промени все още оставя ГЕРБ като първа партия при икономически активните прослойки. Например при работниците съотношението сега е 27% на 23% в полза на ГЕРБ. Надмощието й рязко отслабна, но остава. Обяснението трябва да се търси в пазара на идеи.

В платформен план избирателите дават известно предимство на идеите на БСП в сферата на здравеопазването (8%), образованието (6%), правата на наемните работници (4%), и увеличението на заетостта (2%). Обратно, преобладават тези, които смятат, че ГЕРБ има предимство по отношение на бежанската криза (5%), икономическия растеж (3%), международните отношения (3%) и борбата с престъпността (3%). Разликите обаче не са големи.

Например на предложенията за 1500 лв. заплата, за допълнителни детски от 50 лв. и диференцираната данъчна ставка вярват почти толкова привърженици на БСП, колкото и на ГЕРБ, въпреки че първото предложение е на ГЕРБ, а вторите две на БСП. Това объркване се обяснява както със скромността на предложенията на БСП за доходите, така и с факта, че десните партии до миналата есен решително се противопоставяха на инициативи за вдигане на пенсиите и заплатите.

Затова кампанията като цяло не буди доверие. 80% не вярват в обещанието за заплата от 1500 лв. (което съмнение не е чудно предвид факта, че 80% от реалните заплати са под тази сума). 77% не вярват в обещанието за средна пенсия от 700 лв., а 61% - в обещанието за средна пенсия от 300 лв. А в платформата на БСП е изчезнало дори споменаването на трудовите права. Останал е сложният за практически разшифроване лозунг за „Обвързване на размера на минималната работна заплата с темпа на увеличение на средната работна заплата“.

Т.е. БСП не желае да посегне към най-големите резерви от гласове - наемния труд. Това е причината изборите да са на кръстопът.

ЕС очевидно също е на кръстопът. За нас изборът не е дали да членуваме в тези организации, а какво ще е това, в което в момента членуваме. Другият избор е дали България да изчака съдбата си, или да се опита да я изкове с по-активна роля. Както в дизайна на бъдещите европейски формули, така и в икономическите правила. Те могат да бъдат предоговорени така, че да позволят „отглеждане“ на родна индустрия и създаване на работни места. Във всеки случай вече и масата избиратели разбраха, че стратегемата „Каквото каже госпожа Меркел“ е неприложима. Тук темата на Нинова за активна протекция на нашето земеделие и производство е по същество нещо ново, но апелира само към националния капитал.

Затова развръзката на изборите през март най-вероятно ще бъде завръзка на дълъг разказ за химерически коалиции, слаби правителства, протести, нови оставки и избори.