Част от сребърно огърлие за реликварий за свети мощи с образи на светци от XI-XII в. е първата уникална находка от тазгодишните разкопки

С огромното усилие на общините и археолозите 2022-а няма да бъде „нулева“

Както е известно, през 2022 г. правителството на четворната коалиция в лицето на министъра на културата Атанас Атанасов спря целевото държавно финансиране на няколко приоритетни обекти в България с огромно значение за развитие на културния туризъм. Става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин, праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич, античния и средновековен град Мисионис край Търговище. и скалния град Перперикон в Източните Родопи. 

Така тези археологически обекти в Северна и Южна България, които трябва да бъдат стожери в развитието на икономиката на своите райони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с малкото средства, отпуснати от съответните общини според техните възможности. С това на практика се зачерква самата идея за културно-исторически туризъм у нас. Защото, за да изградят такъв в съседни Турция и Гърция, тези държави наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на огромни антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и др.

И все пак, с огромното усилие на общините и работещите на тези обекти археолози, година 2022 няма да бъде „нулева“! И с мъка отделените от оскъдните общинските бюджети средства за проучване на зарязаните от държавата изключително важни археологически обекти няма да отидат напразно! На Перперикон на бял свят вече се появява нов забележителен древен храм, чиито зидове са запазени почти до 3 м височина. Не остава назад и Мисионис, който с основание бе назован от журналистите „Северен Перперикон“.

Името на прочутия в древността град научаваме от съчинението на арабския географ от XI в. Ал-Идриси, който пише за „значителния стар град Мисионис, извлича голям доход от търговията“. И наистина археологическите проучвания показват, че на намиращия се на 7 км западно от Търговище хълм през V-VI век се развива един цветущ в икономическо отношение град, за което свидетелстват хилядите находки от монети, материали на бита и произведения на приложното изкуство. Досега са разкрити останките на запазените до 4-5 м крепостни стени, три църкви от базиликален тип, свидетелстващи за мощно християнско присъствие в тези времена, жилищни и обществени сгради от V до XIV век. 

Несъмнено една от най-важните сгради е огромната трикорабна базилика до входа на крепостта. Вече е доказано, че от V-VI век нататък тя е била седалище на епископ, а край нея археолозите откриха изключително интересната епископска резиденция от същото време. Това е класически domus - разпространена форма на римските дворци още от античния период. Комплексът е с правоъгълен план и размери 20/15 м. В центъра има малък правоъгълен двор, покрит с каменни плочи, който е бил открит към небето, за да бъде осветявана вътрешността на ансамбъла. Около двора са разположени верижни помещения, покрити с керемиден покрив. Разпознати се останките на епископските апартаменти, трапезарията и вероятно - малък параклис за архиерея. В двореца се е влизало през двукрила врата, водеща към една от улиците на Мисионис. Без съмнение към епископския ансамбъл се отнася и великолепната кръщелня-баптистерий, намираща се в отделен архитектурен комплекс от запад.

Откритата раннохристиянска архитектура е в унисон с изказаната хипотеза, че по тези места в Североизточна България са проповядвали последователите на апостол Андрей Първозвани. Известно е, че тези земи още през I в. са покръстени именно от този следовател на Иисус Христос и брат на апостол Петър. Вероятно той е бил ученик на самия св. Йоан Кръстител. Живелият през III в. историк Иполит и по-късният византийски автор Епифаний Монах отбелязват, че при мисията си в Североизточна България апостол Андрей ръкоположил за епископ на Одесос (Варна) римлянина Амплий и той станал първи варненски християнски архиерей. 

Апостол Андрей и днес е християнският покровител на земите на Североизточна България. Със сигурност това се отнася и за древния Мисионис, както и да наследилото го Търговище. Това заключение бе подкрепено безапелационно още в първите дни на тазгодишната археологическа кампания, започната със скромните, но дадени от сърце средства на община Търговище.

Сред откритите десетки находки веднага блесна уникален медалион с изображения на светци. След почистването от химиците-реставратори, от далечното минало пред нас изникна уникално произведение на средновековното византийско приложно изкуство.

Става дума за двустранен медальон от сребро с висока проба, като от двете страни са оформени прекрасни бюстове на светци. Внимателното наблюдение показва, че това са предводителят на Христовото воинство, Архангел Михаил, и светецът Спиридон – велик чудотворец и покровител на занаятчиите. Много е важно, че медальонът има сребърни халкички за окачване, а от двете страни са запазени също сребърни висулки – част от масивна сребърна верига-огърлие за окачване на врата.

Съществуващите аналогии показват, че без съмнение става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство, изпълнено вероятно в ателиетата на столицата Константинопол. Всички стилови и иконографски белези насочват към периода XI-XII в. Отново тези паралели категорично свидетелстват, че някога на предната страна на сребърната верига-огърлие е висял сребърен позлатен масивен епископски кръст-реликварий (т. нар. енколпион). В него били съхранявани мощи на светци и частици от Светия кръст.

Днес самият енколпион не е запазен, но обликът му може да бъде възстановен въз основа на съществуващите примери. Откритият при разкопките сребърен медалион е представлявал декоративната закопчалка на веригата, на която върху гърдите на архиерея е висял кръстът-реликварий. Медалионът-закопчалка се е намирал точно на срещуположната страна – върху задната част на врата на свещеника. Аналогиите със съвременното богослужебно одеяние показват, че тази художествено изработена закопчалка е върху дрехата и е видна от богомолците по време на служението в храма.

А как е изглеждал самият енколпион може да се вид от намерения преди няколко години отново на Мисионис оловен кръст-реликварий с изображението на Христос, така почитания тук апостол Андрей Първозвани, и други светци. В този случай той е направен от олово, но след почистването металът блесна като сребро. 

 И още един забележителен факт! И двете страни на новооткрития сребърен медалион са изключително силно изтрити от досега си с епископските одежди. Това означава, че сребърният епископски енколпион е носен дълго време, може би столетия. А при това положение най-вероятно прекрасното произведение да е било използвано и през XIII в., когато Мисионис процъфтява като важен център на Второто българско царство на пътя между столицата Търновград и най-голямото пристанище Варна. Съвсем не е изключено тази епископска принадлежност да е била унищожена от османските завоеватели на града, които завладели го след тежка обсада в края на XIV в.