Жълт код за валежи днес

Чумаво време

На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Разцъфтява „Пясъчна роза” Поетесата Катя Кремзер представя нова стихосбирка днес, 7 юни, в Чешки център

Катя Кремзер

Поетесата Катя Кремзер, която сътрудничи на в. „Труд” във Виена, издаде нова стихосбирка. Премиерата ще събере ценителите на поезията в Чешкия център (София) на 7 юни от 18 ч. Не бързайте да завършите четенето на тази книга! „Пясъчна роза” (ИК „Персей”, 2017) се чете бавно като любовна библия. Поетесата не се опитва да контролира света, нито да ни налага формули за поведение, тя непрекъснато разговаря с нас, усъмнявайки се в себе си, в любимия, в символите на установените порядки – защото най-изменчивото нещо не е природата, а човекът. В стила на Катя Кремзер тлее полъх от френския феминизъм, нищо че тя живее във Виена.

Космополитизмът на европейската висока култура се е вселил в нея – в изразителността на фигурата ѝ, в притаените полутонове на гласа ѝ, в благородството и съчувствието към страдащите, в обикновените думи, които тя вгражда в езерно кристални метафори – естествени като повеят над девствени гори. В същото време в нейната поезия проговаря категоричността на бунтарството, което именно преобърна ролята на жената в обществото в началото и средата на 20 век. Намирам нещо в изяществото и вкуса на Кремзер, което кореспондира с духа на Жорж Санд – онези

невидими творчески пътеки, искрите от романтичността на връзките между Жорж Санд и Фредерик Шопен или на Мари Дару и Ференц Лист.

Какво излиза? В свръхтехнологичния 21 век, в натовареното до крайност с хейтърство и скандали интернет пространство все пак вечните теми за любовната страст и надеждата, за греха и опрощението, за фаталната жена и вкамененото цвете, за живота-приказка и християнските ценности продължават да вълнуват – не само авторката, но и нейните хиляди почитатели във фейсбук.

Ето как живият класик на българската поезия Любомир Левчев е надникнал в нейната поетическа вселена: „Русалките не жертват любовта…” – този стих на Катя Кремзер ме връща в моята средна възраст, когато написах: „Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен…” Днешната поезия кръстосва шпаги с много други визуални и словесни възможности – преди всичко заради интернет. Въображението на поетите не признава граници. Но най-добрият спомен, който можеш да оставиш след себе си, е една усмивка. Мечтата е по-силна от спомена. А Катя Кремзер ни води през мечтани пространства и ни кара да се усмихваме. Дано не загуби тази страст – да ни подарява своите илюзии – миражите на душата си.”

 

От новата книга:

 

Пясъчна роза

Не се завърнах. Може би е късно.

Цветя оставих – рози във пустиня.

От тях остана прах и го разпръснах,

поне от мен ухание да има.

Не е пътечка от трохи за птици,

а прах от спомен, с пясъка се смеси.

А той след мен на роза заприлича,

от вятъра рисувани химери.

Не се обърнах, плащам с всяка стъпка.

Черта във пясък може ли да има?

Листенцата на пясъчната роза

рисува вятърът – вещае зима…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.