Най-страхотните двойки от медицинските драми

Дейзи Ланг – нежната лейди на бокса Трикратната световна шампионка днес е звезда в Холивуд и вдъхновява хората

Подписваме споразумение за сътрудничество с Индонезия

Националният съвет на БСП утвърди 120 кандидатури за кметове

Домусчиев отваря нов завод в Пещера Инвестицията е за 300 млн. лв., осигурява 200 работни места

Рибарите: Страшен сулган, 20 дни не можем да влезем в морето Чака се във вторник вълните да утихнат и да дойде "часът на истината" за паламуда

Окръжният прокурор Маргарита Георгиева за катастрофата с Караянчева: Експертизите ще изяснят механизма на произшествието

Жилищата за 1 евро в Италия – (не)изгодна оферта

Башар Асад подписа указ за всеобщата амнистия

Пожар край столичния квартал „Горубляне“ Запалили са се сухи треви и храсти

Над 160 огнеборци гасят пожар край Атина

Димитър Илиев: Целта ни е всеки мач да пълним „Лаута“

За какво мисли отсечената глава

Приключи доставката на втората партида руски комплекси С-400 за Турция

НСО: Разследване ще установи причината за пътния инцидент с Караянчева

Райко Алексиев: Хумористична история на българите

Поселил се Аспарух в тая местност, стегнал партията си и си направил знаме от една конска опашка, което било символ, че българите винаги ще излизат начело на много работи, но накрая ще остават все към опашката

Райко Алексиев (1893-1944) е карикатурист, пейзажист и фейлетонист. Присъства в културното пространство повече от три десетилетия. Участва в общи и урежда самостоятелни изложби. Издава сборници с весела проза, в които героите му стават нарицателни. Генчо Завалията и Отец Тарапонтий се нареждат до Бай Ганю и Пижо и Пендо.

Стихията на Райко Алексиев обаче е хумористичната преса. Подписва се с различни псевдоними, но е запомнен от читателите като Фра Дяволо. През 1932 г. пуска седмичния вестник “Щурец”, който прави епоха в нашата журналистика. Тиражът от 50 000 екземпляра го извежда начело на периодичните издания.

През 1937 г. Фра Дяволо е нападнат в центъра на София от лицето Якимов. “В IV участък се е установило, че г-н Якимов е пребил Алексиева, задето си е позволил в своя вестник да го иронизира”, съобщава всекидневникът “Нова камбана”.

Райко Алексиев повторно е бит след превратната дата Девети септември 1944 г. Този път млатенето е до смърт заради карикатури на Сталин. “Върнаха ми само одеялото, което беше нашарено с кървави петна”, разказва съпругата на майстора на сатиричната рисунка и проза.

“Хан Кубрат дава урок на синовете си”. Художник: Димитър Гюдженов

За произхода на българите съществуват различни мнения. Според едни от тях първите български орди били дошли от едно място, според други – от друго. Ние няма да влизаме в преценка на тия исторически полемики, защото знаем, че историците са хора, създадени да спорят помежду си за всички факти, които стават под небето. Според нас българите са се появили напук на историята и понеже тази пристрастна история не им е била предвидила никакво място на световната карта, те се заинатили да си отмъстят така, че докато съществуват световете, да се помни и знае що значи българин.

Въпросът, значи, с произхода на българите се изясни въпреки различните мнения на историците: българите са се появили напук на историята. Въпросът с родоначалието на племето обаче е малко по-сложен. Едни твърдят, че родоначалник е хан Кубрат, други споменават името на хан Безмер, трети намесват и други имена.

Ние, търсейки истината, ще разрешим въпроса с оглед на психоаналитичния и прочее методи във връзка с биологичните прояви на племето. И това разрешение не може да бъде друго, освен че родоначалници са и двамата – и Безмер, и Кубрат. Няма защо да се учудваме на такава възможност. Нима Аврам не роди Якова, Яков – Исака? Защо Безмер да не роди Кубрат и Кубрат да не роди Аспарух? Само евреите ли знаят да раждат по мъжка линия? Историята е наука, в която всичко е възможно. Още повече българската история. А вън от това българите въобще не си знаят историята и следователно няма кой да ни опровергае, ако направим някое фалшиво построение.

Безмер значи “няма мярка”. Кубрат (на старобългарски Курк) значи вълк – ето грабливи наклонности! Какво по-голямо доказателство от това, че племето, което въобще няма мярка в нищо и което е “склонно към грабежом” (както пише Христофор Жефарович още в 1741 г.), произхожда именно от тия двама ханове? По-късно летописците ни съобщават, че Кубрат почнал сам да се размножава и – понеже по онова време нямало нито реномирани гинеколози, нито акушери, които да не позволяват (срещу скромно възнаграждение) увеличението на човешкия род – деца му се раждали едно след друго, докато станала цяла орда. Доходите на Кубрат от съответните плячкосвания не били особено големи и затова при всяка донесена плячка синовете му се карали кой да дръпне по-голям пай за себе си.

Кавгите понякога достигали до такъв размер, че в момент на ярост всички дръпвали по една цепеница от товара с дърва, който баща им (бидейки в близки връзки с горските стражари) сечал по контрабанден начин и почвали да се бият. Веднъж, като ги заварил в това положение, Кубрат се намесил в кавгата, за да им вземе цепениците. Разярен, че им се бърка в работата, един от синовете халосал баща си по главата, а той получил сътресение на мозъка и паднал в агония. Синовете, без да ги е еня, че нанесли смъртен удар на собствения си баща, се събрали край него, за да им разпредели той наследството. Кубрат обаче бил беден и нямал друго какво да остави на децата си освен товара с дъбовите цепеници. В предсмъртна агония той се посъвзел, обвързал дърветата на сноп и казал на синовете си:

– Ето тоя сноп цепеници, поделете ги както знаете.

При тия думи хан Кубрат издъхнал. Още неизстинало тялото му, а синовете се спуснали, разграбили дърветата и кавгата наново почнала. Резултатът на тоя семеен скандал бил пагубен за целостта на фамилията. Всеки дръпнал каквото може от покъщнината и синовете се разделили, като образували няколко партии. Какво е станало с всички тях – не ни е известно. Знаем само, че единият от братята, по име Аспарух, си заселил партията в Бесарабия. Дали в тази арабска страна е имало бяс и по-рано, или бясът я е обхванал от момента на дохождането на българите – не се знае. Знае се само, че бясът е бил толкоз силен, че и до ден днешен тази страна носи същото име.

Поселил се Аспарух в тая местност, стегнал партията си и си направил знаме от една конска опашка, което било символ, че българите винаги ще излизат начело на много работи, но накрая ще остават все към опашката.

Заселването на българите в Бесарабия имало тежки последствия за комшиите. Отличителният белег българинът да не живее добре с комшиите си още тогава се проявил по най-блестящ начин. До нас е достигнала легендата, че жената на Аспарух се скарала с жената на византийския император Константин Погонат, защото византийката, като тупала чергите си оттатък Дунава, напрашила юфките на буля Аспаруховица, които били турени да се сушат край Дунава.

– Ах, мари калисперо, мари кучко, мари обеснице, нямаш ли си цяла империя де да си изтърсваш прахоляците, ами си взела, та тупаш дрипавите си черги баш под носа ми? – закрещяла стринка Аспаруховица.

– Съст, мари пацавро – отвърнала надуто византийката, – мълци, це като каза на мъза си, сте има да патис!

– Пачавра ли? Кой е пачавра? – изпискала нашенката и още вечерта, когато Аспарух се върнал от важно заседание малко пийнал, тя, след съответния припадък, го подкокоросала да иде да напердаши комшията.

– Остави се, холан, не ме замесвай във вашите женски разправии – се опитал да възрази ханът.

– Или ще идеш още сега да искаш сметка и от комшийката, и от мъжа є, или ще викна мама да дойде да им свие сармите, както тя си знае!

Изтръпнал от ужас при мисълта за тъща си, Аспарух предпочел сам да действа и като събрал ордата си, прецапал набързо Дунава и отишъл да се разправя с византийския император. След като го разгромил при Варна, българският хан решил да се върне. Жена му обаче, като видяла колко е хубаво на варненския плаж, се заинатила, взела да охка и да пъшка и решително съобщила, че докторите є препоръчали морски бани, като скрепила тая си словесна атака с един-два припадъка.

Знаейки, че с жена, която е решила да иде на плаж, не може да се излезе на глава, но и като не искал да я оставя сама в подобни съблазнителни места, Аспарух решил да не се връща в Бесарабия и се заселил в Мизия, като си избрал за столица Преслав.

Със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.