Ракът на простатата е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете. От рак на гърдата на всеки 20 секунди умира по една жена в света, подобно е съотношението и при мъжете от карцином на простата. „Ноември е месецът за борба със заболяването и това е повод да се припомни на силния пол за опасността от страданието, да ги подсетим да се погрижат за здравето си и да се изследват. Счита се, че болестта засяга мъже над 65-70-годишна възраст.

За да се хванат обаче навреме измененията, е важно да се правят профилактични прегледи след навършване на 50 години, тъй като колкото повече напредва възрастта, толкова по-голям става рискът”, категорична е д-р Антоанета Томова, химиотерапевт и началник на Първо отделение по медицинска онкология в Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Пловдив. Затова е необходимо мъжете да дадат кръв за изследване на туморния маркер простатно специфичния антиген (PSA), както и да се направи преглед при уролог с ректално туширане, за да се определи има ли промяна в големината и консистенцията на простатата. Отделно се извършва ехографско изследване.

По този начин жлезата може да бъде много точно оразмерена, да се види има ли някакви зони с различна структура, което да насочи специалиста за евентуален злокачествен процес. Ако се прави това, шансът да се „хване” заболяването в ранен стадий е много висок. „Специалистите гледат цялата мозайка от данни, а не само туморния маркер. Затова цялостна преценка се прави, след като се сглобят отделните компоненти. Добре е цялата интегрирана информация да бъде интерпретирана от онкоуролог, защото той има и онкологично мислене. Тогава няма да се изпусне нито един детайл. Не е препоръчително да се разчита само на туморния маркер, тъй като в ранните стадии той може да не е висок”, съветва д-р Томова.

В началото на болестта симптоми почти няма. Коварното е, че признаците при рак на простатата в повечето случи съвпадат с тези при доброкачествените изменения. При нарастване на тумора е възможно да има притискане към пикочния мехур и мъжът да забележи изтъняване на урината, прекъсване на струята, стоп на изтичането – при по-големи тумори, които притискат уретрата, чувство за недобро изпразване на мехура, често ставане нощем, от което се нарушава сънят, ако туморът расте повече към дебелото черво – нарушена дефекация. Но по-често симптомите идват от появата на далечните костни разсейки. Заболяването може да започне с болка в таза или в кръста и дълго време тази болка да не бъде добре разпозната.

Не е изключено на пациент с подобни оплаквания му се каже, че има дископатия или шипове, а да се окаже, че има разсейки от напреднал простатен карцином. Затова според д-р Томова колкото и чести и банални да са тези оплаквания, те не бива да се отхвърлят с лека ръка, а да се направят образни изследвания, тъй като дават по-богата информация за истинската причина за появата на болката. Често при появата на проблеми с уринирането мъжете започват да пият различни препарати и билки. Временно облекчение може да има, но отдалечава поставянето на диагнозата. Съветът на д-р Томова е да не се прибързва със самолечение, а да се направят консултации с уролог и онколог, за да се отхвърлят по-тежките „сценарии”.

Установи ли се рак на простата, се прави радикално оперативно лечение, което има шанса да постигне пълно излекуване. По преценка на екипа могат да се приложат и лъчетерапевтични техники. Туморът се изследва под микроскоп и ако той е силно агресивен, възможно е да се назначи лечение, което потиска синтезата на тестостерон в организма. Така се постига максимална андрогенна блокада, чиято първа задача е да спре функцията на тестисите. При по-възрастни мъже това може да се осъществи чрез оперативното им отстраняване.

Освен възрастта роля за развитието на болестта има и наследствеността. В момента се правят много изследвания, които търсят генетичните основи на това заболяване, както и генетичните аномалии и нарушения, които се проявяват при хората. В малък процент от случаите заболяването може да бъде наследствено. В по-високия процент обаче се явява спорадично, тоест за първи път при конкретен член от семейството, твърдят онкоспециалистите.