Германските социалдемократи гласуваха за преговори за коалиция с Меркел

Ергодан заяви, че операцията в Африн ще бъде завършена в много кратки срокове

Памела Андерсън асистира на известен илюзионист

Ким Кардашиян пак се разголи

Видимостта на магистрала „Тракия“ е намалена поради мъгла АПИ съветва шофьорите да карат внимателно

Не вършим нищо незаконно, твърдят създатели на криптовалута

Кметове договориха методика за финансиране на общинските болници

Лозан Панов се е поставил над закона, като не е подал имуществена декларация пред Сметната палата

Бабинден бе отбелязан на площада в Несебър

Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов Управляващите отрекоха с документ, че всички препоръки на ДАНС за митниците са били изпълнени

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Ралица Паскалева: Любовта ни с Теодор е много чиста и силна Актрисата не си пада по романтични вечери на свещи, а предпочита среднощно обаждане по телефона

– Ралица, с какво те привлече сериалът „Откраднат живот“?

– Поканиха ме от екипа на продукцията да играя Галя Стилянова. Сценаристите и продуцентите си представяха именно мен в тази роля и аз много се радвам, защото това ми е един от любимите образи. Привлече ми силно наситената емоционална съдба на героинята ми. Тя преживя страшно много, единствено астероид не я е удрял. Имаше катастрофа, изпадна в кома, роди в ресторант. Случиха й се много страшни неща за изключително кратко време, което аз в реалния живот не бих понесла.

– Имаш ли нещо общо с д-р Стилянова?

– Единственото общо е, че изглеждаме по един и същи начин, защото аз, Ралица, моето тяло, моето лице и моят глас създават Галя Стилянова.

– Плакала ли си по време на снимки?

– Много пъти. Освен това винаги, когато правим драматична сцена и Галя плаче, аз си плача без грим и други неща. Ние плачем и си работим с емоциите. Спомням си в първи сезон една пациентка ни помоли да убием бебето й в осмия месец, защото щеше да се роди без очи. Това е напълно реален случай, който ни разтърси дълбоко и всички плакахме.

– В сериала имаш връзка с доста по-възрастен мъж. Какво е личното ти мнение за такъв тип взаимоотношения?

– Не мога да кажа нищо конкретно. За любовта няма граници, няма възраст, няма пол. Аз не мога да критикувам и да казвам кое е правилно и кое – не. Ако човек усети любов, по-хубаво от това няма.

– Била ли си критикувана от зрители заради поведението на д-р Стилянова?

– Да, разбира се. Макар че повечето хора са интелигентни и знаят, че това е сериал и ние не сме такива в живота, случвало ми се е възрастни дами да ми казват: „Ей, Галя, такова хубаво момиче с тоя възрастния човек се захвана!“ Когато чета коментари, виждам как някои толкова са се вглъбили в сериала, че сякаш е нещо реално. Но това ме радва, защото означава, че добре си вършим работата.

– Интимните сцени с Емил Марков трудно ли се снимат?

– Ние почти нямаме такива сцени. Първо заради часа на излъчване, който не позволява да се показват голотии, а пък и аз не бих се съгласила на подобно нещо. Това за нас си е работа. Просто забравяш, че това си ти. Емо Марков си има семейство, деца, които аз познавам. Аз пък имам приятел, когото обожавам. Една целувка може да изглежда много истинска, но всъщност изобщо не е. Има си тактики как да си скриеш лицето с ръце, за да не се вижда какво точно се случва. Много често дори не се целуваме по устните, а отстрани. Има си пинизи за всичко. Киното е една магия, една лъжа.

– Актьорството ли беше детската ти мечта?

– Една от мечтите ми. Винаги съм се занимавала с актьорство и съм забавлявала вкъщи мама, тати, приятелите, правила съм викторини, измислени предавания. Участвала съм и в театрална школа до 8-и клас. Когато бях в гимназията, исках да стана археолог-египтолог и актьорството ми беше хоби. Една сутрин обаче се събудих и си казах, че ще кандидатствам само и единствено в НАТФИЗ, защото съм убедена в това, че човек, когато открие таланта си, е грях, ако не го развива. Всеки е роден с някаква дарба, която трябва да развива, и ако не го направи, ще е тъжен. Аз може би щях да бъда прекрасен археолог, но нямаше да бъда щастлива с това, което правя.

– Била си в класа на Стефан Данаилов. Той промени ли те по някакъв начин като човек, изгради ли те като характер?

– Не знам дали той конкретно или цялата среда в академията ме промени. Аз бях един страшен бунтар преди това. Там започнах да уча това, за което мечтаех, и се успокоих. Просто знаех, че съм на правилното място, с правилните хора. Естествено, че ми е погалил самочувствието фактът, че от всички кандидати бяхме само пет момичета, избрани в неговия клас, и това беше голяма привилегия. За мен е прекрасно, че именно актьор ме е учил да бъда актриса, а не режисьор.

Цвета Кирилова:
Да си патриот днес е тежка мисия

Създателката на сдружение „Азбукари“ е предложена за лице на ротационното ни председателство в ЕС

– Цвета, ти беше предложена за лице на ротационното ни председателство в Европейския съюз от идната година. Как се случи това?

– Предложението е на няколко граждански организации. Идеята е всяка държава по време на своето 6-месечно председателство да се представлява не само с лого, но и с лице, което да е събирателен образ на традициите на страната си. Това наистина е новост и историческо решение. Предложението е изпратено до всички български и европейски институции, включително до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

– Каква ще е ролята ти като лице на председателството?

– Лицето може да демонстрира качествата на държавата ни, всичко най-хубаво от нея като култура, традиции, историческо минало, като позитивизма, който може да излъчва българският народ. То може да бъде избрано чрез конкурс или национално допитване. Ценното е, че чрез ротационното председателство за първи път влизаме по-силно в полезрението на всички държави в ЕС. Това ни дава възможност да излъчим едно силно послание, с което да се обозначим: „Нас ни има!“ От 10 години членуваме в Евросъюза, но тази ръководна роля ни дава уникалната възможност да покажем, че искаме и можем да променим Европа. Идеята е чудесна и я приех, защото съм убедена, че като държава има какво да покажем. Европа в момента е застинала, в нея нищо не се променя и отдавна отправя призиви към младите и дейни хора в страните членки да дават предложения как да бъде реформирана.

– Ти си много активна в социалните мрежи и много често говориш за мисията на България.

– Да, България има мисия. Не един и двама духовни учители и хора, които имат отношение към добродетелите, са казали, че оттук ще тръгне знание, което ще даде на Европа и света една нова духовна хармония. Тя ще балансира мира, към който всички се стремим след нарастващия тероризъм. И аз вярвам безусловно в това. Моята кауза е да докажа, че България може, каквото е мотото на още едно мое патриотично вдъхновение. Работя за развитието на още една гражданска организация – „Единение „Българи за България“. Ние трябва да преодолеем ниското самочувствие, което ни пречи да покажем, че ни има и че сме много важни за Европа.

– На „една красива съвременна будителка“, както те наричат, по-лесно ли е да прокарва патриотични послания?

– Разбира се, не бих могла да се сравнявам с будителите от Възраждането – хора, които са издигали България на висоти и са помогнали много за опазването на националните ценности и за отстояването на нашата идентичност. Вярвам в младите хора, и в българите зад граница също. Често ги провокирам с мои постове във фейсбук, в които не се уморявам да повтарям, че те могат и че България може и трябва да се реформира. А всяка промяна тръгва от образованието и от децата и младите хора. Затова и създадох „Азбукари“.

– Трудно ли е да си патриот в наше време?

– Много е тежко. За голяма част от българската нация условията за оцеляване са неизгодни. Неслучайно толкова много българи напускат страната. Много фирми фалират, малкият бизнес е притиснат, а средният трудно оцелява. Хората са много лъгани и борбата ни е да обясним на обществото, че просто искаме да опазим и съхраним нашите ценности. А това е тежка мисия. Една неправителствена организация като „Азбукари“ трудно оцелява в тези времена, особено ако е пробългарски ориентирана. Да си патриот днес не е много похвално, защото се влага и някакво негативно разбиране. Патриотите, които по презумпция сме възприели да представляват политиката в България, ежедневно поддържат една не толкова родолюбива линия. Истинските патриоти са извън парламента. Патриотизмът е част от националното достойнство на всяка държава, а у нас това понятие придоби негативна стойност. Никой не се срамува от патриотизма си в една Америка например, в една Франция или Германия. Тези хора си обичат държавата такава, каквато е, и в същото време са отворени към света. Патриотизмът не означава да отричаме света около нас, напротив – да го обичаме, да го познаваме, но да знаем и нашето, да се гордеем с него, да го съхраняваме и опазваме.

* Фолк фурията Гергана вече е висшистка

* Софи Маринова охладняла към Гринго

* Фънки свърна към чалгата

* Годжи е татко и на момиченце

* Стари артисти възкресиха „Женитба“ на Гогол

* „Железни“ двойки изненадаха с развод през годината

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. И моите мачета са много влюбени………По цял ден се прескачат…………А са чистички………

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.