На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Ратификацията мина, да се готви комисията Да кажем едно „Браво“ на Талат Джафери, шефа на Собранието

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Договорът бе ратифициран, но той ще продължи да е дъвка за опозицията в Скопие

Не знам какво си е мислил председателят на македонския парламент Талат Джафери, когато преди Нова година насрочи за 15 януари ратификацията на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония.

Ако е имал предвид, че на тази дата преди 26 години България първа в света призна Република Македония като суверенна и независима държава, значи е влязъл напълно в новата атмосфера на двустранните отношения, където във всяка проява се търси някакъв символ, някаква нетипична връзка, някаква митология, размятани после от журналисти и политици като знак, че работата между Скопие и София върви като по вода. То не бяха цветя пред паметника на царя със оспорвана българска идентичност Самуил в София, то не беше подписване на Договора на Илинден, който и в двете държави отбелязваме като свой празник, или пък заседание на двата кабинета в родната на премиера Зоран Заев Струмица. Ако наистина Талат е имал предвид тази пряка връзка с 15 януари, значи, човекът, албанец, е напълно наясно с всички „номера”, които толкова години си правехме от двете страни на границата все в стремежа да покажем кой е повече прав от другия.

Аз пък ще кажа едно „Браво” на Талат Джафери, уважаван от албанците в Македония заради лятното му бунтовническо участие в редиците на Армията за национално освобождение (АНО) през 2001 година, и ненавиждан от голяма част от македонците за същото. И за това, че вследствие на неговия избор за спикер на македонския парламент на 27 април миналата година, в Собранието се случиха неща, които сега властите в Скопие искат да решат правно, докато опозицията използва политически.

Че за какво друго, освен за политическо решение срещу правни мерки може да се говори в случая с бойкота от страна на ВМРО-ДПМНЕ към работата на комисиите и в пленарната зала на парламента, а и в общинските съвети в цялата република. Бойкотът се оправдава със задържането на голяма група привърженици и членове на партията, обвинени за участие в драмата на 27 април, наречена популярно „нощта на превързаните глави”. Става дума за група от над 25 човека, между които и шестима депутати. На няколко пъти съдът потвърждаваше мярката задържане, което пък даваше нови аргументи на сегашната опозиция да обвинява властите, че под прикритието на идеята за търсене на справедливост и юридическо решение на инцидента от 27 април, всъщност, се крие политическа репресия.

Това омесване на политика и право стана основание при гласуване на важни за европейското бъдеще на Македония закони депутатите от ВМРО-ДПМНЕ да не влизат в залата. На 10 януари парламентът не можа да събере кворум за гласуване на спорния Закон за езиците. Хайде, да кажем, празничното настроение още не е било напуснало депутатите, нали празнуват Коледа (Божик) на 7 януари. На 12-и, четвъртъкq в залата вече имаше 69 депутати, само с осем повече от необходимия минимум от 61 гласа, но напълно достатъчни Законът да бъде приет. Бе дошъл дори и лидерът на коалиционния партньор -Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, който никак не обича да ходи на работа. Както се казва, 69-69, кой ти ги дава. Всички от управляващата коалиция, начело със СДСМ и неговите партньори от партиите на албанците, бяха събрани. И Законът за езиците мина. Даже го гласуваха два пъти- веднъж цялата пленарна зала, или по-точно, цялата полупразна пленарна зала, и втори път- само депутатите от немакедонските етнически общности- албанци, турци, роми, босненци, все записани в Преамбюла на Конституцията. От 28 депутати 27 казаха „Да”, един се въздържа. Двойното гласуване в случая е резултат от задължителното прилагане на така нареченото „Правило на Бадентер”, по името на френския конституционалист Робер Бадентер, според което, когато се предлага закон, който по някакъв начин засяга културната идентичност на малките етнически общности, той трябва да бъде подкрепен от мнозинството депутати от тези общности. В случая гласуваха всички от малките етноси, като подкрепиха един закон, който се отнася главно и, бих казал, единствено за албанците в Македония. Защото само те, албанците, изпълняват условието езикът им да стане служебен в цялата администрация, защото са повече от 20 на сто от общия брой на населението в Македония.

Разказвам толкова подробно тези неща за да се опитам да минимизирам евентуалните подмятания, че ратификацията на Договора е станала само с подкрепата на 61 депутати. Няма съмнение, това е прекалено крехко мнозинство- 61 от 120 местния парламент. Но пък правилата на демокрацията повеляват, че и това минимално предимство от само един глас е достатъчно документът да „мине”. Онези от опозицията, на които толкова години след като първи ги признахме, помагахме в борбата за власт и демократизиране на Македония, много ясно си даваха сметка, че полупразна зала при ратификацията на Договора може да постави под съмнение неговата легитимност в очите на международния фактор. Вътре в страната всичко е ясно- гласуването на Договора е част от острата политическа битка, която се води от двете основни партии- управляващата СДСМ на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на новия й лидер, избрания на извънредния конгрес през декември инженер Християн Мицковски.

Договорът бе внесен в парламента още в началото на декември, но все не влизаше в пленарната зала. Тогава заради катастрофата на ВМРО-ДПМНЕ на местния вот Никола Груевски подаде оставка, насрочен бе конгрес за избор на нов лидер. Парламентарното мнозинство около СДСМ и премиерът Заев проявиха жест на толерантност да изчакат опозиционната партия да си избере нов председател с надеждата, че той може да смекчи позицията на бойкот на Собранието и когато дойде до гласуване на Договора, пратениците от ВМРО-ДПМНЕ да бъдат в залата, пък нека и да гласуват „против”. Не случайно в самото навечерие на Нова година една от първите срещи на новия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски бе с премиера Заев. Съобщенията от срещата изглеждаха така, като че двамата събеседници са се разбрали и опозиционните депутати ще се върнат. Надеждата за това рухна в момента, когато съдът повторно потвърди задържането на онези бабаити от 27 април, което стана повод Мицковски да втвърди позицията си, ако изобщо е имал такава, а не е била диктувана от почетния председател на партията и негов ментор Никола Груевски. И на 15-и, понеделник, в залата имаше само 62 пратеници, от които гласуваха „за” 61, а философът с босненски произход проф. Ферид Мухич се въздържа. Нямало реципрочност в Договора, бил асиметричен, от по-голяма полза за България бил, и други такива салати, които противниците на българо- македонското сближаване, значи, и на европейската перспектива на Македония, въртят насам и натам.

Договорът бе ратифициран, но се страхувам, че той ще продължи и занапред и дълго време да бъде дъвка, която опозицията ще дъвче непрекъснато като обвинение срещу управляващите. Парадоксалната нормалност в действие, както се е случвало и друг път на това място да казвам. Още повече, че след три месеца трябва да бъде съставена на паритетна основа интердисциплинарната експертна комисия по въпросите на историята и образованието. Тя няма да е с еднократно действие, вероятно ще работи дълги години, толкова неща има за изясняване. И бъдете сигурни, че, от една страна, участниците в нея от Скопие ще бъдат подлагани на системен тормоз, какъвто само примитивните общества като това в Македония умеят, и второ, всяко решение, което излезе от комисията ще бъде подлагано на остракизъм, на възмущение и протест.

Иначе – на всички от България и от Македония – честито.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.