3-годишно дете е починало в София

Бургазлийка с фрактура на ключицата след падане в автобус

Свалиха пътник-хулиган от автобуса София-Варна Гурбетчията закачал момичета

Ротари клуб дари на Община Велико Търново проект за възстановяване на емблематичната зала във Военния клуб Театралният салон изгоря при пожар преди 5 години и от тогава е неизползваем

Правителственият „Фалкон“ с премиера Борисов на борда приземен ръчно на летище София

Търговец на гласове наказан с 11 месеца затвор условно

Велико Търново влезе като дестинация в каталозите на най-големия румънски туроператор

Деси Слава откровено за следродилната депресия Трябваше да отмине по-бързо, признава певицата

7 водещи архитектурни бюра подадоха проекти за реконструкция на пл. „Св. Неделя“

Руски военни се разположиха в американска база в Сирия (ВИДЕО)

Вандали откраднаха бастуна на Пенчо Славейков от статуята в центъра на София

Стефан Данаилов излезе от комата

Задържаха крадец на бебешка количка от жилищен вход

Владислав Горанов: Проблемът с фалшивите болнични не е само в България

Невиждани снимки на Андреа без фотошоп

Раул Албентоса, испанската звезда на ЦСКА, ексклузивно пред „Труд“ Ритал съм и Меси, и Суарес

Раул Албентоса единствен от новите чужденци в ЦСКА се наложи като титуляр още от първия си ден на „Българска армия“. Защитникът е сред най-постоянните и стабилни при „червените“. А освен да брани вратата, показа, че е майстор и на решителни голове. Благодарение на негово попадение ЦСКА стигна до 2:2 във вечното дерби срещу „Левски“.
Албентоса се съгласи даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Раул, смятате ли, че българите са расисти?
– Не. В никакъв случай. Мисля, че за съжаление подобни неща се случват във всички страни по света. Вярвам, че подобно поведение е срамно и би трябвало да се наказва. Това е моето мнение. Хора от всички страни в света вече ходят да работят извън родината си, за да изкарват прехраната си и тази на семейството си. Аз като испанец съм дошъл в България, а има българи, които отиват на работа в Испания или в друга държава. Трябва да се уважаваме.
– Сигурно сте гледал двубоя Англия – България. Толкова ли е слаб нашият отбор?
– Беше неприятно. Имам съотборници, които играят в националния отбор… Знам какво е. Случвало ми се и на мен да трябва да преглътна такъв неприятен резултат. Винаги е неприятно. Този път ми беше мъчно за съотборниците ми, че трябваше да преживеят това 6:0. Българският шампионат в никакъв случай не е толкова слаб, за да има такава разлика в резултатите на националния отбор. Трябва да се работи повече и това няма да се повтори.
– Нека вече да поговорим за ЦСКА. Вие сте единственият от новите чужденци, които веднага се наложи като титуляр. Допада ли ви българското първенство?
– Да. Харесва ми. Чувствам се в свои води. Представянето ми според мен е добро. В предишния ми отбор не бях щастлив, но тук всичко е наред. За да можеш изцяло да се посветиш на футбола и да имаш успех, трябва да си доволен и всичко да ти е наред 100 %. Добрите условия и спокойствието ще ми помогнат да постигна още по-добри резултати в работата ми.
– Очаквахте ли толкова бързо да се наложите в отбора?
– Ясно е, че има съотборници, които също искат това титулярно място. Важното според мен е да има уважение между всички в отбора, към треньорите и техните решения. Факт е, че идването ми тук беше с надеждата да имам възможност да се изявя, защото мога да дам много. Аз съм професионалист, работя с любов към играта. Обичам футбола и го живея с много страст. Имах нужда да видя доверие отсреща, за да дойда и да покажа на какво съм способен.
– Досега ЦСКА не се представя напълно според очакванията. Какво пречи на отбора?
– Много фактори са. Трябва да се уцелят играчите, които са в най-добра форма и трябва да са титуляри. Имаме много нови футболисти от различни страни, които трябва да свикнат с отбора и за това е нужно време. Сега идва една серия от мачове, в които трябва да дадем всичко от себе си и да се опитаме да вземем трите точки във всяка среща.
– Вече имате трети старши треньор за сезона. Случвало ли се е и преди в кариерата ми подобно нещо?
– (смее се) Да. Случвало ми се е. Два пъти. Последния сезон, който играх в „Депортиво“ (Ла Коруня). И там за един сезон треньорите бяха сменени три пъти. Не знаех, че тук треньорите са били трима, защото аз дойдох при Люпко Петрович и сега е Милош Крушчич. Не знам кой е бил преди това.
– Проблем ли са треньорските смени за вас футболистите?
– В началото е трудно. Всеки треньор има своята футболна философия. Тук обаче промяната не беше радикална, защото той беше нашият втори треньор при Люпко и около 60-70-80 процента нещата са същите с малки промени в някои детайли.
– Люпко Петрович опитваше различни варианти на защитата, но вие винаги бяхте титуляр. С кой ви е най-лесно да играете?
– Честно казано играя с всички, защото всички са добри играчи и ми позволяват да им давам съвети. Все пак съм от много години в професионалния футбол. Хора, които слушат насоките на играч, който е натрупал много опит и е играл в няколко първенства, показва, че са класни футболисти и точно затова съм много доволен от всичките ми съотборници.
– Кой е най-добрият ви приятел в отбора?
– Дружа с всички практически. Има някои разлики в традициите между нас. Португалци, българи, бразилци… Нормално е да сме различни. В самото начало се разбирах най-много с Диего Фабрини. Все пак италианците са най-близко до нас испанците. Аз обаче съм екстровертен характер и обичам да се забавлявам, да се шегувам. Приятел съм и се разбирам много добре с всички – Евандро, Али Соу, Томи Юрич, който дойде наскоро, Вив Саломон-Отабор, ще изредя и всички португалци, които ми помагат наистина много – Пинто, Нуно… Ако продължаваме така, ще кажа имената на целия отбор.
– Имате ли проблем с езиковата бариера. Научихте ли поне малко български?
– Да. Знам вече някои думи. Продължавам да уча. В много добри отношения съм с българите в отбора. Петър Занев, Кристиян Малинов… Малинов е уникален футболист. С Пламен Гълъбов, Иван Турицов… С всички общо взето. Не обичам да бъда приятел само с един или двама от съотборниците ми. Защото не е добре да се създават такива групи. Важното е отбора да върви напред. Трябва всички да си говорят и да дружат с всички. Да се опитваме да споделяме културата на страните ни с другите съотборници от Португалия, Бразилия, Африка… Доволен съм от сплотеността на отбора.
– При какви постижения на ЦСКА ще сте доволен в края на сезона?
– Спечелване на шампионата. За мен това е най-високата цел за този сезон. Дойдох с очакването да играем във груповата фаза на Лига Европа и тогава това беше максималната цел. Не беше възможно. Сега искам да спечелим шампионата. Знам, че изоставаме с доста точки, но всяко първенство е бягане на дълго разстояние, а не спринт. Трябва да имаме силна психика и настройка за победа. Продължаваме напред в битка за първенството и за Купата на България и ще се опитаме да спечелим и двете.
– Вече играхте и срещу „Лудогорец“, и срещу „Левски“. Какво мислите за двата отбора основни конкуренти?
– Те са със същото ниво като нас. Нито по-добри, нито по-слаби от нас. Мачовете при такива изравнени сили се решават от дребни детайли. Завършихме наравно и в двата дуела, но в нито един момент не бяхме по-слаби от съперника ни. Това, че сме четвърти, се дължи по-скоро на наши грешки срещу отбори от долната половина на класирането. Там е проблемът ни засега. Всичко останало е добре и нито „Левски“, нито „Лудогорец“ са по-добри от нас.
– Вкарахте важен изравнителен гол в голямото дерби с „Левски“. Това промени ли отношението на феновете към вас? Такива попадения правят футболистите герои.
– Да. Никой не помни това дали си играл стабилно във всички мачове и дали си вкарал четири гола за сезона. Всеки помни попадението, което си отбелязал срещу „Левски“. Веднага усетих добро отношение от страна на феновете. Това ми дава повече доверие в силите ми и в следващите мачове ще се стремя да бъда още по-добър, за да оправдая доверието им. Настина съм възхитен от начина, по който те пътуват с нас, когато гостуваме и ни подкрепят. Харесва ми много.
– Бихте ли описали гола през вашите очи? Падна една минута преди края на редовното време.
– Знаех колко е важен този мач. Приятели и колеги от Испания ме бяха предупредили, че това е двубой, в който е важно да вкарам и че ми е време най-после да се разпиша и независимо, че съм защитник не е лошо да имам по 3-4 гола на сезон. Казаха ми: „Това е твоя мач.“ Излязох за мача с голямо доверие в собствените ми сили. С ясната идея да помагам на отбора си и да се включа, ако има статично положение. Бях сигурен, че това е моята възможност и се възползвах от нея.
– Вярно ли е, че преди ЦСКА сте имал оферта от „Левски“?
– Да.
– А защо отказахте?
– Имах няколко възможни варианта и предложения. Когато прекъснах договора си в Испания, започнах да разглеждам предложения. Имаше такива от отбори от втора дивизия на Испания, интерес и от първа лига, а извън Испания имаше няколко от различни държави. В края на краищата обаче аз исках да отида някъде, където да знам къде съм и да съм чувал за този отбор, да знам историята на клуба. Такъв беше случаят с ЦСКА, защото знаех за този отбор и ми хареса идеята да дойда. Това, че отказах на „Левски“, не е, защото е по-добър или по-лош вариант или защото ми е предложил повече или по-малко. Просто не бях чувал за този отбор. Имаше и други клубове, които ми бяха предложили, но аз не знаех нищо за тях. Например хърватският „Осиек“ – нищо не знаех за тях. Също и представителят на Украйна в Лига Европа „Зоря“ – не бях чувал за тях. Дори и да ми бяха предложили повече пари, пак не бих отишъл там, защото не знаех нищо за тях. Исках да отида на място, където да се чувствам сигурен. Дойдох тук, защото почувствах точно това.
– Защо ЦСКА има проблеми, когато играе извън София? Това се показа и в европейските турнири, и в българското първенство.
– Не знам. Това наистина е нещо, което не е в моите компетенции. Това може би е въпрос за треньорите и те трябва да решат този проблем. Ако трябва да дам мнението си, мисля че бихме могли да бъдем малко по-дръзки. Това обаче трябва да е премерено и винаги да си пазим гърба, за да не ни вкарат гол. Откакто съм в отбора, реално сме загубили само един мач. Предпоследната ни среща като гост на „Берое“. Трудно ни е още, но трябваше да свикнем и да се приспособим, да влезем във форма. Имахме играчи, които дълго време не бяха играли. Аз например преди това бях прекарал пет месеца, без да играя. Мисля, че сега нещата ще потръгнат и ще вървим напред.
– ЦСКА е вторият ви отбор в чужбина след „Дарби Каунти“. Защо не ви се получиха нещата в английския футбол?
– Бях щастлив в Испания. Отидох малко прибързано, защото исках да пробвам да играя в Англия. Предложиха ми уникален договор, който беше наистина изненадващ за възрастта ми тогава. А преди това бях играл в трета дивизия в Испания и по време на подписването на договора – във втора дивизия. И изведнъж трябваше да премина в отбора, който водеше класирането във втора лига на Англия. Отидох с огромно желание, но остана камъчето в обувката, че не бях отишъл да играя в първа дивизия в Испания. Заради това не отидох в Англия с пълната увереност и това, че бях на 90 процента, ми повлия. Повлия ми и това, че жена ми точно тогава беше бременна с първото ни дете. Беше малко трудно, защото тя трябваше да се върне в Испания, защото искаше да роди там. Прекарах много тежки месеци. На всичкото отгоре още през първата седмица след пристигането ми получих контузия в гърба. Дотогава не се бях контузвал никога, а тогава травмата беше доста сериозна и ми трябваше доста време, за да се възстановя. Това е може би единственото камъче в обувката за цялата ми кариера. Искаше ми се да отида в Англия и да триумфирам и хората да видят кой е Раул Албентоса. За съжаление не успях.
– След като сте играл в Англия и Испания, двете най-големи първенства в момента, да дойдете в България не е ли крачка назад?
– Не е крачка назад. Понякога човек има нужда в кариерата си от такива момента, в които да намери самия себе си. Да си върне детската радост от футболната игра. България и ЦСКА ми дадоха тази възможност да почувствам отново истински страстта и любовта към футбола. Сега при мен е точно така и съм щастлив. Не знам колко време ще остана. Година, две, три, до края на кариерата ми или още утре ще трябва да си отида. Не знам. Във футбола човек никога не знае. Искам да се насладя на момента и съм щастлив. В никакъв случай не е крачка назад, а дори мисля, че би могло да се окаже, че съм направил много крачки напред.
– Знаехте ли нещо за ЦСКА преди да получите офертата?
– Да. Определено. Бях следил малко кариерата на Любо Пенев, защото съм от Валенсия и той играеше в отбора ни. Тогава бях много мъничък, но си спомням прекрасно онези години. Преди да се върне тук в ЦСКА Любо водеше втория отбор на „Валенсия“. Така че проследих кариерата му, а освен това ЦСКА беше участвал в евротурнирите и познавах клуба. Не знаех нищо за София и не бях идвал никога в България. Не бях стъпвал нито стадиона на ЦСКА, нито на тренировъчната база. Доволен съм. Щастлив съм. Това е най-важното. Искам да е така всеки ден.
– Какви бяха впечатленията ви от българския футбол въобще преди да дойдете? Освен Любо Пенев познавате ли и други големи български звезди?
– Стоичков. Той беше идол на брат ми. Брат ми е 7 години по-голям от мен и е фен на „Барса“. И аз си спомням Стоичков.
– Имате гол срещу „Реал“ (Мадрид). Може ли да ни разкажете за него и кога и как се случи?
– Да. Беше в мача „Малага“ – „Реал“. Отборът ни се опитваше да заеме възможно най-високата позиция в класирането и накрая станахме осми. Вече бяхме далеч от зоната на изпадащите и имахме наистина много добър отбор. Целият град ни подкрепяше. Имам наистина много мили спомени от там. В този мач „Реал“ все още имаше хипотетичен шанс за първото място. Кристиано Роналдо ни вкара гол от засада. След това можеше да се разпише още веднъж от дузпа, но нашият вратар Камени спаси. Стана почти в края на мача, оставаха 10-15 минути. Когато човек има вяра в себе си и не се предава, се случват чудеса. Възползвах се от възможността и вкарах и този гол ще се помни. Точно както тук в България хората помнят гола ми срещу „Левски“, така и моят гол срещу „Реал“ все още се помни в Испания.
– Първият ви мач в испанското първенство е баското дерби между „Ейбар“ и „Реал Сосиедад“. Спечелихте с 1:0, носейки екипа на „Ейбар“. Какво е чувството да сте част от може би най-силното първенство в света?
– Не мога да го опиша с думи. Дори и в най-смелите си мечти не бях виждал този момент. Когато отидох в „Ейбар“, отборът по-скоро се бореше да се спаси, отколкото да влиза в първа дивизия. Направихме нещо, което дотогава никой не беше правил. „Ейбар“ е наистина малък град и с много малко пари за спорт. Влязохме в първа дивизия. Дойде първия мач, а аз тъкмо се бях оженил за съпругата ми. Малко преди началото на Ла Лига се бях върнал от медения ни месец и това ме бе подготвило наистина добре за шампионата. Спомням си този мач все едно беше вчера. Страхотен гол от фаул на Хави Лара. И така победихме единия от двата гранда на страната на баските. Тогава „Ейбар“ беше най-малкия от отборите в областта. Сега вече имат и „Алавес“. Наистина прекрасен спомен.
– Как започнахте с футбола?
– Много играехме в училище. Баща ми беше колоездач. Никой вкъщи не беше играл футбол. Брат ми се занимаваше с таекуондо. Бойните спортове му бяха страст. А пък аз все трябваше да играя футбол с деца по-големи от мен. Много ми харесваше. Когато бях на 6 или на 7 години, помолих баща ми да ме запише в някой клуб. Отидохме в отбора на моя град. В началото не ме взеха, защото не бяха сигурни. Наложи се баща ми да разговаря с негов познат в клуба и тогава вече ме превлекоха и започнах. Винаги играех с деца, които бяха по-големи от мен. Винаги. Клубът се казваше „Сира“, също както и градчето ни. Обичам първия ми клуб. Дори през петте месеца преди да дойда в ЦСКА, ме приеха там и ми позволиха да тренирам, за да поддържам форма. Благодарен съм им.
– Тренирал ли сте и други спортове? С вашия ръст бихте могли да бъдете волейболист, баскетболист, където Испания е също много силна.
– Да. Много обичам баскетбола. НБА ми е страст. Дори отидох да гледам един от финалите на НБА. Когато бях малък, ходех на футбол, плуване и много обичах да играя на баскетбол с приятели, без да съм в някакъв отбор. Тогава баща ми ми каза: „Сине, трябва да избереш един от спортовете, защото човек не може да прави всичко, което иска.“ Ходех на плуване и треньорът искаше да се състезавам. Един треньор по баскетбол дойде до дома ни да моли родителите ми да ме запишат в отбора му. Но винаги най-голямата ми страст е и си остава футболът. Още като дете, ходех да гоня топките, когато отборът на големия ми брат имаше мач. Даваха ми 100 песети от старите пари или горе-долу едно евро. Топката излизаше от терена и аз тичах след нея, взимах я и я връщах. Правех с голямо желание дълги години и с умиление си спомнях онези дни, в които се роди любовта ми към футбола.
– Винаги ли сте бил защитник?
– Да. Така се получава, когато си малък, но си доста едър за възрастта си. Може и да не си много по-бавен от останалите деца, но понеже си по-едър и силен и веднага попадаш на мушката на треньорите и те обикновено казват: „Ти си висок и силен. Значи ще си защитник.“ Обаче трябва да призная, че много ми харесва нападението. Даже в последно време споделих с жена ми, че когато реша да приключвам кариерата ми, ще поиграя поне малко напред дори и да е в някое по-слабо първенство или в по-долните дивизии на Испания. Бъдещето във футбола е непредвидимо, но наистина бих желал да опитам като нападател.
– Кой е най-паметният ви мач досега?
– Мачът, с който „Ейбар“ влезе в първа дивизия. Срещата беше срещу „Алавес“. Седяхме два часа в съблекалнята, за да чакаме да свърши двубоят на отбора след нас в класирането. Те изоставаха с две точки зад нас и трябваше да загубят като гости на „Лас Палмас“ в Гран Канария. Обаче първоначално водеха. Не помня добре кой отбор точно беше. Но водеха с 2:0 и ние вече почти се бяхме отчаяли. Стана 2:1. Ние продължавахме да чакаме в съблекалнята. После стана 2:2 и ни трябваше само още един гол. 3:2 и вече всички се облякохме и излязохме обратно на терена. Хората дойдоха на стадиона да празнуват, пуснаха осветлението… Вижте как настръхнах. Беше наистина уникална емоция.
– Кой е най-големият нападател, който сте срещал?
– Меси. Но той не е точно нападател, така че по-скоро отговорът би трябвало да е Луис Суарес. Един нападател, който е почти невъзможно да опазиш.
– Ритал ли сте ги много?
– Разбира се! Не е било нарочно, защото във футбола не е хубаво човек да рита съперника. Обаче трябва да си твърд, защото е много важно да им вземеш страха. В нашата игра психологическата нагласа е много важна и да спечелиш тази битка е много важно за изхода на мача.
– Кой треньор е повлиял най-много в кариерата Ви? В „Дарби Каунти“ ви взе колоритният Стив Макларън.
– Да, Стив Макларън беше. Но за мен човекът, който ми даде шанса да играя първо във втора дивизия на Испания и след това в първа, привлече ме в „Депортиво“ (Ла Коруня), е Гайска Гаритано. Днес той е в „Атлетик“ Билбао. За мен продължава да бъде наистина специален.
– Липсва ли ви Испания?
– Точно същия въпрос ми зададе жена ми онзи ден. Попита ме дали Испания ми липсва с нещо. Аз се чувствам добре и съм щастлив тук. Искам да продължавам да се наслаждавам на момента и днес си говорех с българските ми съотборници, че съм много доволен, че дори и времето е хубаво, защото всички си мислят, че е много лошо и едва ли не вече е навалял сняг.
– Кое ви дава най-силна мотивация преди мачовете?
– Много обичам да съм психологически подготвен за нещата, които могат да се случат по време на мача. Да мога да насоча и да помогна на съотборниците ми. Това са нещата, които най-много ми помагат да навляза в срещата. Да се настроя за битка мисълта за мачовете най-високо ниво, които съм играл досега – срещу „Реал“ или „Барселона“. Желанието да се опиташ да стигнеш отново до това ниво е много силна мотивация. Да искаш да спечелиш първенството тук в България. Да бъдеш щастлив. Да се опиташ да играеш Шампионска лига. Такива неща. Те наистина ме мотивират добре преди всеки мач и ми дават допълнителни сили.
– Какво ви харесва и какво не ви харесва в България?
– Ако можех да променя нещо, то това би било факта, че тук всеки кара колата си, както си иска. (Смее се) Например при знак, че е забранен завой те си завиват без никакви притеснения.
– А коя българска храна ви харесва най-много?
– Едно нещо, което не знам как се казва. Подобно е на макарони с месо и има заливка от разтопен кашкавал отгоре. Месото е мляно. Знам, че е традиционно българско ястие, но не знам как се казва. Понякога ни го готвят, когато хапваме заедно с отбора и е нещо, което много ми харесва.
– Сега сте в началото на кариерата си в ЦСКА. Колко време се виждате още тук?
– Непредвидимо е. Не знам. Би било много глупаво да кажа, че ще остана тук завинаги. Човек трябва винаги да се стреми да расте. На първо място искам с отбора да се опитаме да станем първи. И ако не успеем сега, да го направим следващата година. А иначе представете си, че някой отбор от първа дивизия в Испания ме повика и се чувствам силен и във форма, а на всичкото отгоре предложат голяма трансферна сума на ЦСКА… Никой не знае какво ще се случи. Засега искам да се наслаждавам на този момент на щастие и да помогна максимално на отбора ми.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.