Кариерата на чаровният поп изпълнител Рафи Бохосян тръгна стремглаво нагоре след спечелването на първото издание на „Х-фактор“ у нас през 2011 г. Страстта към музиката се появява още в детството и на 9 години той получава като подарък първия си музикален инструмент - дъхул (арменски народен инструмент). Оттогава до ден днешен той има слабост към ударните инструменти. Рафи е завършил Търговската гимназия в родния Бургас с профил „Икономика и мениджмънт". Първият му музикален проект „4-3-2-1" е издаден от „Вирджиния рекърдс“ и се ражда след едномесечна работа с английския продуцент и барабанист на Ейми Уайнхаус - Трой Милър. След като изтича договорът му с „Вирджиния рекърдс“, Рафи продължава да записва нови хитове, на които сам е продуцент. Пред 2013 г. става победител и в първия сезон на шоуто „Като две капки вода" в България. Освен като певец талантливият музикант има успехи и като водещ. След като две поредни години води наградите на „БГ радио“, Рафи получи покана за водещ и в „Bake Off: най-сладкото състезание“. Този формат на Би Би Си бележи рекордни резултати по зрителски интерес в 21 държави и е най-гледаното предаване за 2016 г. във Великобритания. Началото му у нас ще бъде на 15 ноември от 20 ч по Нова тв.

 

- Рафи, ти ще бъдеш един от водещите в новото кулинарно шоу на „Нова“ - Bake off: най-сладкото състезание“, заедно с Алекс Раева. Как реагира, когато получи тази покана?

- Когато ме поканиха, първото нещо, което направих, беше да разбера какво е това предаване. За мен беше най-важно дали този формат е за мен и дали ще ми достави удоволствие да го водя. Оказа се, че това предаване е с дългогодишна история в Англия и от него вече са излъчени 7 сезона, които са станали по-гледани дори от „Великобритания търси талант“. Изгледах един сезон, хареса ми и се обадих на продуцента Иво Вандов, за да му кажа, че ще се включа.

- Изненада ли се, че ще си партнираш точно с Алекс Раева?

- Определено много се зарадвах, че ще съм с Алекс, но не се изненадах, защото след като разбрах, че Мария Игнатова ще си партнира с Ненчо Балабанов в „Пееш или лъжеш“ си помислих, че сигурно аз ще бъда с Алекс. В началото ни трябваха няколко дни да се опознаем чисто като водещи, но си паснахме много бързо.

- Отразиха ли се на формата ви деликатесите, с които сте заобиколени?

- На снимките на шоуто Алекс през цялото време се шегуваше, че паралелно ще правим и ново предаване - как двамата с нея надебеляваме. Истината е, че в крайна сметка тя свали три килограма, докато аз обратното, бях качил три. Добре си похапвах. В този формат освен десетки видове „Гараш“, успях да опитам и какви ли не сладки и солени изкушения. Солените неща при мен са дори по-голямо изкушение.

- Ти самият добър кулинар ли си и кой е твоят специалитет?

- Да. Имам няколко арменски специалитета, като арменски шашлици например, а сега се уча да правя и телешко. В процес на обучение съм, а Алекс ми помага. Тя е доста запален кулинар и я използвам за съвети. Като ми идват приятели на гости, гледам да не се повтарям в менюто и да правя различни неща, защото иначе в даден момент хората ще спрат да идват. Иначе моята приятелка е вегетарианка и покрай нея ям и повечко вегетарианска храна.

- Коя храна е афродизиак за теб?

- Гурме кухнята определено е афродизиак за моите вкусови рецептори, защото възбужда сетивата ми. В България има заведения, където може да се опита, но не са достатъчно. Иска ми се да се отварят още и още такива места.

- А не си ли си мислил да направиш свой ресторант?

- Да, искам да си отворя ресторант, даже това ми е мечта от малък. От време на време и аз ще готвя в него, но основно ще определям менюто, което буквално ще е една страница и ще се сменя на всеки два-три месеца.

- Най-големият ти гаф в кухнята?

- Бях в седми клас, когато баба ми беше направила една страхотна леща и ми каза - „Отиди, пусни котлона и я стопли“. Аз го пуснах на макс, а после отидох в другата стая да си гледам телевизия. По едно време започна да става мъгливо, чак ми се замрежи погледа. Стелеше се дим отвсякъде и тогава се усетих. Скочих към кухнята, а тенджерата направо се беше разтопила и буквално заварила на котлона... Шашнах се какво да правя, дали да не я залея с вода, беше голям ужас! После много се уплаших какво ще ми се случи, но ми се размина леко, а нашите купиха нова тенджера.

- Винаги си много позитивен и усмихнат. Това ген ли е, или са те възпитавали така от малък?

- Това е и ген, и възпитание, и самовъзпитание, а донякъде и желание, защото всеки човек може да реши и да си каже - аз ще бъда негативен, ще мразя и хейтя хората, но може да реши и обратното. Всичко е избор в този живот. Аз пазя емоционална хигиена и това ми помага, както и обкръжението ми. Ако до теб има намръщени и нещастни хора, няма как ти да си щастлив. Позитивни са и приятелите ми. Обграждам се с хора, от които черпя хубава, добра енергия.

- В какво семейство си израснал?

- В едно семейство, което се грижеше за това аз и брат ми да сме добре възпитани. Баща ми дори премести работата си у дома, за да е близо до нас и да ни гледа. Той се е занимавал с кино, телевизия и радио, а преди това е работил по кораби и това тогава е бил един от малкото начини да пътуваш извън България. Той е видял доста неща по света, които са му отворили кръгозора и които до ден днешен ни предава и на нас. Майка ми е преводач от английски и покрай нея от малки учехме езика. С брат ми Вахан още преди първи клас четяхме на английски и български.

- Какви книги обичаш?

- Родителите ни възпитаха в любов към книгата, която се надявам и днешните родители да породят в децата си, защото четенето е нещо много ценно. Последният автор, чиято книга прочетох и бих препоръчал, е Дейл Карнеги. Той отдавна не е между живите, но всичко, което е написал, важи и до ден днешен. Днес общуваме по-скоро чатейки си, а не вербално, което за мен е голям минус.

- Беше един от поддръжниците на кандидатурата на писателя Иво Иванов за будител на 2016 година. Какво те провокира в неговата книга?

- Книгата на Иво Иванов „Кривата на щастието“ и по-специално разказът му „На върха на пръстите“ ми помогнаха да повярвам в себе си в момент, когато имах нужда от това. Това е истинска история за един човек, който се е преборил с какво ли не и е преминал всякакви гадости в живота, но никога не е спирал да гони целта.

- Какво ти се е налагало да работиш, преди да започнеш да се издържаш от музика?

- Пак се занимавах с музика, но по различен начин. Започнах още на 15 години в озвучителна компания, където правех много неща - носех кафенца, навивах кабели, помагах на озвучителите, крадях занаят. Оттам научих, че екипната работа е незаменима и най-важна. Сега моят озвучител е същият, на когото носих кафенца в тези години - Дидо от Бургас. В началото той беше моят учител в арт сферата. Оттогава (15-годишен) не съм вземал пари от нашите, а сега се старая да им помагам. Всеки син трябва да го прави, защото човек в днешно време не може да се надява на пенсия.

- В момента само на музикалните си ангажименти ли разчиташ, за да се издържаш финансово, или имаш и странични доходи?

- До този момент, да. Освен това стартирах компания, която също е в сферата на изкуството. Човек трябва да мисли и да инвестира в нещо, в което вярва и което след това да му носи доходи.

- А изкушавал ли си се някога да живееш извън България?

- Имам огромно желание да поживея някъде в чужбина, дори за един-два месеца, но никога не съм мислил да се пренасям другаде. Ако се пренеса, ще е с някаква цел. Преди исках да следвам в Лондон, но след „Х-фактор" ми се появиха ангажименти тук и не заминах.

- Посещавал ли си Армения?

- Да, през тази година заедно с брат ми ходихме там, много красива страна! Аз съм колкото арменец, толкова и българин, даже по-скоро българин, дори и като характер. Роден съм, израсъл съм и работя тук, но в кръвта си имам и една арменска синя кръв, даже по-скоро златна, защото арменците обичаме злато. (Смее се.) По тази тема има дори виц. Отива на Луната Нийл Армстронг. Разхожда се там и вижда едни, които седят и играят на табла. Гледа ги, че целите са в злато, и ги пита: - Извинявайте, тук всички ли сте така в злато? А те: - Не, само арменците сме така!

- Световният шоубизнес е пълен със звезди с арменска кръв, като Филип Киркоров, Силви Вартан, Шарл Азнавур, Шер... Какво прави арменците толкова успешни?

- Големият нос според мен, защото поема обилно въздух и това ни дава възможност да изстреляме обилна струя въздух и да пеем добре. Нали знаеш защо носовете на арменците са големи - защото въздухът е безплатен. (Смее се.) За успешността ни има още един виц. Питат Радио Ереван: - Как бихте описали един арменец? Отговорът е: - От кръста нагоре - гледка от дивата природа, а от кръста надолу - удивително, но факт!

- Прословута е и арменската взаимопомощ, нещо, което липсва на българите.

- Малките групи се подкрепят, а имаме и тежко минало, което ни е събрало в началото на ХХ век. Според мен в България също има взаимопомощ, ако така може да се каже, просто арменците сме малко на брой и си личи, като се подкрепяме. За съжаление повечето пъти на преден план изскача, когато някой се кара с друг, отколкото като помага.

- А биографиите на кои личности от световния шоубизнес са вдъхновение за теб?

- Много са. Биографиите на Мик Джагър и Кийт Ричардс, за когото по думите им даже докторите се чудят как са живи след толкова наркотици. Вдъхновявали са ме през годините Фреди Меркюри, Майкъл Джексън и Джеймс Браун. Това са може би моите първи идоли.

- Ти самият имаш ли някакви пороци?

- Нямам нужда от това, даже и цигари не пуша. Алкохол си позволявам, но само качествен и по малко. Обожавам арменски коняк, или както е по-правилно да се нарече бренди. Особено любим ми е един от фаворитите на Чърчил - “Двин”. Дори при посещението ми в Армения посетих завода за бренди „Арарат“. Аз наистина пия малко и за удоволствие. Сега даже искам да се запиша на курс по сомелиерство.

- Имаш ли някакви комплекси?

- Сигурно имам, но не съм ги осъзнал. Питат ме често за ръста, но там определено не изпитвам какъвто и да е комплекс. А и на едно дете може да му изглеждам като великан, така че всичко е от гледната точка. Имам познати, високи метър и деветдесет, които не правят нищо в живота си, и това ги прави десет пъти по-ниски.

- Ти откри любовта преди година в лицето на танцьорката от твоя балет – Елена, а преди това дълго време нямаше жена до теб. Колко време я чакаше и с какво те спечели тя?

- Не съм я чакал, просто си дойде от само себе си. Като търсиш някои неща, повечето пъти не ги намираш. Като вляза в някой мол с идеята да си купя дънки, никога няма да си намеря от тези, които съм си наумил, затова влизам с отворено съзнание и тогава попадам на най-хубавите. Иначе Елена ме спечели с цялата си прелест, усмивка и същност. С нея се влюбихме от раз и нещата се случиха веднага.

- Сигурно ви е рано още за сватба и деца, но с колко деца си се представяш един ден?

- Понякога бъзикам приятелката ми, че искам 12 деца - по едно във всеки клас, от първи до ХІІ. (Смее се.)

- В какво вярваш?

- Вярвам в Господ. Бог е един, но вярвам и че всеки си има своя ангел, който го закриля. Вярвам и в себе си. Понякога, като съм обезверен, си припомням, че трябва да вярвам в себе си и в своите сили. Това е начинът да продължавам смело към всяка своя цел.

- Любима мисъл или цитат?

- Онзи ден след поредния път, в който си пуснах да гледам “Кръстникът”, ми се наби следният цитат: “Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството.”