Мълвата я обявява за любовница на Фердинанд, издействала кариерата на мъжа си

„Извратено същество, егоистично и разгалено... Човек не без известни умствени способности, но... кокотка, парвеню, на когото дали власт... Свежда всичко на любовна интрига и флирт.“ Така пише в дневниците си Екатерина Каравелова за съвременничката си Султана Рачо Петрова. От своя страна, Султана също оставя 370 страници мемоари, ценен източник за политиката, хората и нравите в следосвобожденска България.

Родена е около 1869 г. в Тулча, Румъния. Баща й е от богатия търновски род Хаджиминчеви, собственик е на земя, кораби, търговски кантори. Майка й е от Жеравна, но умира твърде млада – на 27 години. Султана и сестра й учат във френски колеж в Букурещ, получават завидно за времето си образование и усвояват изящни маниери. Още като ученичка Султана дава заявка, че ще стане голяма красавица и

румънски князе провождат годежари

а кралица Кармен Силва е впечатлена от гласа й и предлага да я изпрати на свои разноски да учи пеене в Париж.

Бащата лекар обаче решава, че семейството трябва да се завърне в родината, където той става основател и първи директор на Александровска болница. Така завършилата френски колеж девойка се озовава насред тъмна, скучна и кална София. Не е чудно, че само година след пристигането си тя намира изход в брака си с 24-годишния началник-щаб на армията Рачо Петров. Нещо повече, не дочаква проточилия се годеж и направо му пристава.

Рачо Петров е роден на 19 февруари 1861 г. в Шумен и прави бърза кариера във войската. Злите езици мълвят, че главоломното му издигане се дължи на личната благосклонност на Фердинанд, според други – на кукленски красивата Султана, за която се говори, че е любовница на княза.

Всъщност Рачо Стоянов изгражда сам кариерата си на фронта. Получил военно образование, още почти юноша капитанът става началник-щаб на армията в Сръбско-българската война през 1885 г. Играе решаваща роля в свалянето от власт на Стефан Стамболов през 1894 г. На два пъти е министър-председател на България. Командва Трета армия през Междусъюзническата война, а през Първата световна война е началник на Македонската военноинспекционна област. Между другото, по негова инициатива, както и на други млади офицери,

военните балове в Шумен започват с българско хоро

Първоначално това е отказано, но след бойкот на първия бал, се принуждават да приемат предложението им.

Човек с упорит и груб характер, тиранин в семейството, генерал Рачо Петров е коренно различен от френската възпитаничка, която обича да се кипри, да се движи в светските среди и да флиртува, но не и да домакинства. Въпреки че живеят заедно 32 години и тя му ражда три деца – дъщерите Мария и Влада, и син Благой, бракът не върви и двамата се развеждат през 1919 г.

[modula id="3023593"]

Тръгват шумни съдебни процеси

които дълго време привличат нездравия интерес на съвременниците им и пълнят вестникарските колони. Едното от делата генералът завежда срещу жена си с искане да престане да използва името и фамилията му.

През 1917 г. ген. Рачо Петров доброволно излиза в запас. При правителството на Александър Стамболийски (1920 г.) е осъден на 75 години затвор. Прекарва четири години в затвора, след което правителството пада и той е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата. Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г.

Съпругата му също има доста бурна съдба. След абдикацията на цар Фердинанд тя му отива на гости в Германия, а после се среща със Стамболийски, за да измоли разрешение княгините Евдокия и Надежда да се върнат в България, тъй като брат им, цар Борис Трети, се чувства много самотен в двореца. В книгата си със спомени Султана Рачо Петрова пише, че Стамболийски с хитровата усмивка я попитал какви са били отношенията й със стария цар.

„Ако исках да се изповядам, щях да отида при поп“

отговорила му устатата дама.

Вече в напреднала възраст, тя изпада в немилост заради дъщеря си Влада, по мъж Карастоянова, която е журналистка в Би Би Си и говори по радиото против сътрудничеството на България с хитлеристка Германия. Влада е осъдена задочно на смърт за държавна измяна.

Майката е обявена за английски шпионин, домът й многократно е обискиран, а тя самата е изпратена в концентрационния лагер „Свети Кририк“ край Асеновград през пролетта на 1944 г., откъдето излиза след падането на правителството на Добри Божилов през юли същата година. Тя е най-възрастната концлагеристка – вече е на 74 години и макар че ходи с бастунче, на два пъти е местена между концлагерите „Свети Кирик“ и „Гонда вода”.

„Мъча се да разбера какво е моето престъпление! Комунисти не познавам, болшевики в живота си не съм виждала...“, пише тя в своите спомени за периода, когато ежедневно в продължение на шест месеца полицията прави обиски в жилището й. И продължава: „Или само затова, защото открито се възмущавах от убийствата, аз бях престъпница!“

След като България преминава на страната на Обединените нации, Султана Рачо Петрова става почетен председател на Българо-английското дружество. Жената, разбила не едно мъжко сърце, умира на 16 ноември 1946 г. в София.