Революциите рядко се случват без участието на външни сили

Реакцията на силния стрес при травмиращите социални промени е задължителна за връщането към вече изпробвани практики

Не е склонен да прави революции българският народ, пасивен е и затова го хулят и пустосват. Много дебили имало сред него, до 80% ги наброи виден професор-политолог, уж-божем народен избраник. Друг професор, психолог на туй отгоре, упрекна гражданите, че вместо да въстанат, предпочитат да пърдят под завивките. И преди тях много други мудрословеснейши водоплаващи коряха народа с подобни обидни обобщения. Инак те всинца са родолюбци, ако ги питаш.

Революциите имат обективни предпоставки, иначе не започват, не само българите ги избягват. По времето на Луи XIV французите са живели много по-бедно и тежко, отколкото в края на XVIII в., често е припламвало недоволство към местните феодали,но са славили краля Слънце. Но през 1793 г. парижани са крещяли възторжено, когато е паднала главата на Луи XVI. Макар, че Франция е най-богата в Европа, а просвещенските идеи се разпространяват свободно.

През 1917 г. няма революционна нагласа сред руския народ, превратите са дело на елитите. Петър Първи прави много болезнени реформи, но няма революция. Екатерина Велика също провежда големи преобразования, съветват я лично Дидро и Волтер, има селски въстания, но са потушени. Александър Втори, наречен Цар Освободител заради даването на свобода на крепостните селяни, загива след осем атентата, но царизмът оцелява.

Така е в България на 9. 9. 1944 г. и след това, както и на 10. 11. 1989 г. та досега. Недоволни има преди и по време на всички тези исторически дати и събития. Във всяка страна съществуват по-малки или по-големи групи хора, в чието психическо състояние относително трайно присъства усещането за непреодолими пречки пред постигането на техни цели и въжделения.Това поражда тревожност, отчаяние, гняв.

Важно тук е възприеманото от отделните индивиди разминаване между онези блага, на които хората са убедени, че имат право да претендират, с възможностите, които им се струва, че могат реално да постигнат с достъпни средства. Недоволството се появява, когато те намират своето положение като незадоволително в сравнение с други индивиди или групи. Разминаването може да се дължи на различни причини. Промените са неизбежни, както и недоволството сред хората.

Ако разкрачът между желаното и възможното не е голям, недоволните са склонни дълго да търпят много лишения, щом могат в приемлив размер да запазят онова, което са придобили и особено, ако поне малко могат да го увеличават. Имат се предвид не само материалните ценностни дадености и и очаквания. Ето защо по времето на т. нар. развит социализъм недоволството сред българите не е взимало масови размери, а след промените нямаше остри антикомунистически реакции.

Бъдат ли лишени обаче индивидите и групите от надежди за бъдещи положителни промени в техните житейски дадености и ситуации, те навлизат в състояние на апатия, черногледство или отчаяние. В това състояние отдавна са мнозинството българи, далеч са от политическия ентусиазъм, който е желателен от политиците. Колкото и да ги ръчкат към агресия разни хабилитирани умници.

В условията на напредващо социално разслоение възможностите на повечето българи за по-добър живот намаляха, емиграцията обаче е значителен отдушник за тревожността и отчаянието сред активните слоеве на населението. Намаляват относително и очакванията, които и преди не бяха особено големи, скептичен е масовият българин. Недоволството не достига нивото, необходимо за политическо насилие, за бунтове и дори за масови улични изяви, колкото и да се напъват в някои моменти соросоиди и грантаджии.

Нещо повече. Промяната , особено ако е рязка и резултатът от нея е доста отдалечен, предизвиква конфликт между смисъла, с който се натоварва ситуацията,с нововъзникналите обстоятелства. Този сблъсък е фундаментално неприятен, поражда тревожно напрежение, изисква нереалистично бързо приспособяване, в резултат - стремеж да бъде избегнат.

Реакцията на силния стрес при травмиращите социални промени е задължително връщане към вече изпробвани практики. Наскоро социологически сондаж показа, че половината българи, по-точно живелите през социализма, предпочитат онова време. По-младото поколение, лишено от личен допир с онова време, объркано търси други варианти за бъдеще на базата на различни нови модели.

Липсват или недостигат и други решаващи фактори, за да се стигне до бунтове. Те са много вероятни, когато след продължителен период на икономическа стабилност настъпва рязък спад. След промените през 1990 г. в хода на т. нар. реформи такъв срив се случи, мнозинството българи излизаха по улици и площади, правеха блокади, трошиха, палеха. Все още вярваха, че една партия е по-добра от друга, че Западът ще им помогне. А гущерът ще си откъсне опашката, превръщайки се в общественоотговорен предприемач.

Важно условие за бунт е рязкото нарушение на равновесието на социалната среда, на появата на силно разминаване между структурата на съществуващите убеждения в обществото и новото разделение на труда и доходите. Появява се в хода на всички по-значителни икономически и политически реформи, дори при добре обмислените. Затова властимащите избягват дори наложителните, най-често ги заменят с козметични. В САЩ, ЕС и у нас, например, само се заканват да реформират здравеопазването и образованието.

Така се появява още едно условие за бунт – отказът на политическия елит да предприеме нужните за успокояване на разколебаното обществено равновесие. В резултат този елит губи авторитет и все повече се ориентира към укрепването му чрез силовите структури. Много е трудно да се намери точната доза на властовото насилие, същевременно е сравнително лесно да се попречи на управляващите да го приложат дори дозирано.

Един от най-ефективните начини е да се разложат или компрометират войската, полицията и тайните служби. Което сториха по външна поръчка „реформаторите“ от БСП преди да сдадат властта на създаденото пак от тях политически недъгаво СДС. Тук ще припомним думите на император Николай Втори преди да се отрече от короната: „Отвсякъде измяна, страхливост и измама“. По това време никакво болшевишко-комунистическо влияние в Русия няма, а дори братята на царя застават на страната на либералната революция.

Предателството на елитите в Русия съсипва съпротивителните сили на империята, става истинската причина за Октомврийския преврат и комунистическата революция, както и за загубата на значителни територии. Предателството на Горбачов и Елцин довежда до ликвидирането на СССР и до още по-тежки териториални и политически загуби.

Предателството на комунистическия елит в България довежда до разпад на държавността, безподобно ограбване на населението с поява на геноцидни тенденции. И закономерно настъпва и тежко криминализиране на новите политически и икономически елити, на всички администрации и сред цели социални групи.

Още един фактор, често решаващ, се наблюдава при всяко прерастване на социалното недоволство в революционно брожение – задължителното участие на външни сили. През втората половина на XVIII в. повечето монархии в Европа съдействат на войната за независимост на разбунтувалите се британски колонии в Америка. Енергизирани зад океана, просветителските идеи на европейските енциклопедисти се връщат като антимонархически буржоазни преврати, бунтове и революции.

Първо в богатата Франция, която най-много е съдействала за появата на САЩ. И европейски страни в различни моменти са имали голям принос за разгарянето на Френската революция. Особено активно за свалянето на царския режим в Русия и поддържането на огъня на гражданската война са действали както тайните служби на традиционните й врагове, така и масонски организации.

Към този външен арсенал за внос на бунтове и революции, за поддържане на нестабилност в набелязана държава се добавиха и т. нар. неправителствени организации (НПО). Този своеобразен подривен и по същество недемократичен външно-вътрешен фактор, от една страна провокира диктат на малцинствата над мнозинството, а от друга противодейства на властта да прилага законова репресия спрямо по-агресивните нейни противници.

При неуспех на тези НПО или при прогонването им външният фактор понякога прибягва до открита намеса чрез декларации, различни икономически санкции и дори до пряка военна агресия спрямо по-слаби държави. Неизбежно идва времето, когато външните ще изсърбат, каквото са дробили за другите, примери има много. Представят си го в далечното бъдеще, но днес промените са силно ускорени.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи