Великата октомврийска социалистическа революция – така наричахме дълги години случилото се на 7 ноември (25 октомври, стар стил) в Русия. Днес e eдин век след 7 ноември 1917 година, конспиративните теории за причините за Руската революция се появяват на практика едновременно със самите революционни събития. Някои съзират ръката на масоните като причина за мълниеносния крах на хилядолетното руско царство, други – тайните машинации на великите държави: на Великобритания, свалила император Николай Втори, или пък на Германия, подкрепила Владимир Илич Ленин, подклаждайки така версията, че болшевиките правят революцията с германски пари.

„Положението е сериозно, но не и трагично. ...няма място за излишна тревога..., болшевиките са обречени. Движението им ще бъде спряно от първия казашки батальон, който се появи на сцената.” Думите са на руския посланик в Париж Наклуков пред вестник „Таймс” (9 ноември 1917 г.) Каква заблуда! Два дни преди това, в 11 часа в нощта срещу 7 ноември (25 октомври по стар стил) 1917 г., залпът на „Аврора” дава начало на щурма на Зимния дворец в Петербург. Болшевики, меншевики, есери, уморени от световната война матроси и войници, работници започват Октомврийската революция. Тя бе първата фундаментална и дълготрайна победа на бедните и онеправданите над богатите и знатните. Дойде със заявка да осъществи общество на равенството. И не само в Русия, а и в целия свят.

Днес, 100 години след революцията, историците продължават да спорят какво точно се е случило. Дали е работническо-селско въстание, преврат или митологизация. Но последиците са с глобални измерения. В онази нощ Ленин взема властта с няколкостотин матроси и червеногварадейци почти безкръвно - има двама убити и 18 арестувани. Революционерите се объркват из тъмните коридори на двореца и попадат на остатъците от Временното правителство на Керенски в царската трапезария. Полуграмотните бойци карат министрите сами да напишат заповеди за арест. Но това е само началото. Въстанието мълниеносно се пренася в Москва, прераства в кръвопролитна Гражданска война и води до създаването на СССР през 1922 г..

Ленин успява с лозунга „Мир, хляб и свобода!” и с огромния си организационен талант да превърне полураз­рушената Русия в държава, която постепенно става световна суперсила. Да нахрани едни за сметка на други, да удържи властта и да прогони западната интервенция. За сметка на граждански свободи новият режим осигурява стремителен икономически растеж, урбанизация и модернизация. Именно държавната икономика на болшевиките побеждава във Втората световна война, може би въпреки Сталин. Първа извежда човек в Космоса и за известни периоди е най-мощната в света държава с най-модерни въоръжени сили. Над половин век поне една трета от Земята е под влиянието на Октомврийската революция.

Но революцията създава и безскрупулно оправдание за безразборно насилие и безчинства. Обявява буржоазията, поповете, кулаците, царските офицери и аристокрацията за врагове на народа, подлежащи на терор. Постепенно създава собствена „червена” аристокрация.

Апокалиптичният тътен от Октомври 1917 г. предизвиква верига от катаклизми в света. „Диктатурата на пролетариата” така и не осигурява нито права и свободи, нито висока производителност на труда. И губи историческото състезание с капитализма. Следва застой, после залез. В едноименната повест на Гогол Тарас Булба казва на сина си: „Аз те родих, аз ще те убия!” Така се случва и с рожбата на октомври - СССР. Погребението му е дирижирано не от друг, а от Горбачов, последния генерален секретар на партията, основана от Ленин.

Сталин разстреля първото правителство

Съветският диктатор Сталин последователно изтребва повечето от членовете на първото революционно правителство. Само петима умират от естествена смърт - Ленин (след като през 1918 г. е ранен от есерката Фани Каплан), Ногин, Скворцов, Луначарски и Сталин. Всички останали народни комисари са осъдени и разстреляни за участие в “работничес­ката опозиция” или в антисъветски организации заради “десен уклон” или троцкизъм. Самият Троцки - един от вождовете на революцията и създател на Червената армия, е убит в Мексико от агент на НКВД. Съветът на народните комисари (СНК) е създаден с декрет на II общоруски конгрес на съветите на 27 октомври 1917 г. Преди това болшевиките предлагат на левите есери да участват в правителството, но те отказват. Десните есери и меншевиките напускат конгреса в самото му начало до създаването на СНК. И болшевиките формират еднопартийно правителство. То е от 16 души и просъществува до януари 1918 г. (виж членовете му в карето).

Първото съветско правителство

От 16-те членове, 11 са избити

Владимир Илич Улянов-Ленин (1870-1924 г.) е председател. Той е основател на болшевишката партия и на Третия комунистически интернационал, създател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. Ленин умира на 21 януари 1924 г., преди това прекарва месеци в инвалидна количка.

Алексей Риков (1881-1938 г.), комисар на вътрешните работи. Обвинен в „десен уклон”. През февруари 1937 г. е арестуван, на 15 март 1938 г. е разстрелян.

Владимир Милютин (1884-1937 г.) е комисар на земеделието. На 29 октомври 1937 г. е осъден на смърт за принадлежност към контрареволюционната организация на „десните”.

Александър Шляпников (1885-1937 г.) е комисар на труда. Арестуван е през 1936 г. и е обвинен в подготовка на атентат срещу Сталин. През 1937 г. е разстрелян.

Владимир Антонов-Овсеенко (1883-1938 г.). Осъден е на смърт на 8 февруари 1938 г. за членство в троцкист­ка организация.

Николай Криленко (1885-1938 г.) е назначаван за върховен главнокомандващ, председател на Революционния върховен трибунал, главен прокурор, министър на правосъдието. През 1938 г. е арестуван и разстрелян.

Павел Дибенко (1889-1938 г.) командва червеноармейски отряди и военни окръзи. На 26 февруари 1938 г. е арестуван, осъден е за участие в троцкистки заговор и разстрелян.

Виктор Ногин (1878-1924), търговия и промишленост. По време на революцията под негово ръководство болшевиките вземат властта в Москва. Умира на 2 май 1924 г.

Анатоли Луначарски (1875-1933) е комисар на народната просвета. Не участва във вътрешнопартийната борба, но в крайна сметка се присъединява към победителите. Умира в края на 1933 г.

Иван Скворцов (1870-1928 г.) е народен комисар на финансите. Умира през 1928 г.

Лев Бронщайн-Троцки (1879-1940 г.), комисар на външните работи. След смъртта на Ленин е конкурент на Сталин за властта. През 1927 г. е отстранен от ЦК, по-късно е изгонен от СССР. На 20 февруари 1932 г. е лишен от гражданство, преследван навсякъде от Сталин. През 1936 г. се заселва в Мексико. На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер.

Георги Оппоков-Ломов (1888-1938 г), правосъдие. Арестуван е през юни 1937 г., на 30 декември 1938 г. е разстрелян.

Иван Теодорович (1875-1937 г.) е комисар по прехраната. Арестуван е на 11 юни 1937 г., обвинен е в участие в антисъветска организация и е разстрелян.

Николай Глебов-Авилов (1887-1937 г.) е комисар на съобщенията. Създава първите червеноармейски отряди. Арестуван е на 19 септември 1936 г., на 13 март 1937 г. е разстрелян.

Владимир Невский (1876-1937 г.), комисар на жп транспорта. През 1923 г. срещу него започват атаки заради връзки с „работническата опозиция”, арестуван е през 1936 г. На 25 май 1937 г. е осъден на смърт.